Решение № 417 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502888 по описа за 2025 година Производството е по чл.274,ал.1,т.2, във вр. с чл.463, ал.2 от ГПК.

Образувано е по две жалби против Решение №4893/25.07.2025г., постановено по в.гр.д.№2461/2025г. на СГС, ЧЖ, VI – 3 състав, с което съдът е отменил Разпореждане за разпределение от 31.01.2025г., постановено по изп.дело № 20229230400206 на ЧСИ Г. Н. с рег.№ *** на КЧСИ и е разпределил останалата неусвоена сума, получена от публична продан на магазин №4 и гараж №3, находящи се в жилищна сграда, изградена в югоизточната част на УПИ 11-1289-а, 1289-6 от кв.47 по плана на гр.София, бул.Сливница в размер на 16 157.74 лв. както следва :

Сумата от 300 лева на осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД - разноски към ЧСИ Г.Н. за изготвяне, предявяване и съобщаване на разпределението;

Сумата от 15 856.74 лева на осн.чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД е разпределена за погасяване вземанията на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за законна лихва в размер на 30 012.95 евро /в левова равностойност от 58 684.32 лв./, дължима за периода 16.12.2023г. - 22.01.2025г.

Със същото решение е оставена без уважение жалбата на „РОС ИНВЕСТМЪНТ“- ЕООД срещу изготвеното от ЧСИ разпределение като неоснователна.

Жалбоподателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД - взискател по изп.д. чрез адв.Д. Д. излага доводи за неправилност на решението на СГС 1 поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът е допуснал ОФГ в решението си по отношение на подлежащата на разпределение сума. В решението било посочено, че сумата, която следва да бъде разпределена е 16 157.74 лева, което е неправилно, тъй като тази сума е в размер на 16 156.74 лева.

Намира за правилен изводът на съда, че сумата от 15 856.74 лева на основание чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД следва да бъде разпределена на „Юробанк България“ АД, но неправилно е прието, че с тази сума следва да бъде погасена част от дължимата сума по Договор за кредит №033/2007г. и анексите към него, а не дължима законна лихва по Договор за кредит №032/2007г. и анексите към него. Неправилен бил изводът на съда досежно задължението, което следва да бъде погасено с подлежащата на разпределение сума, позовавайки се на двете съобщения на ЧСИ М.Б. от 16.05.2025г. и от 27.05.2025г. и приемайки, че оставащите непогасени вземания на „Юробанк България“ АД по изпълнително дело №9252/2012г. по изпълнителен лист от 24.09.2012г. във връзка с вземания по Договор за кредит №032/2007 са единствено за главница в размер на 343 285.50 лева. Неправилно съдът е приел, че лихвите и разноските по този договор за прекратени. Този извод на съда е очевидно неправилен и не съответствал на действителната фактическа обстановка.

Жалбоподателят оспорва изрично тези констатации на първоинстанционният съд, както и съдържанието на Съобщение изх.№31958/ 16.05.2025г., издадено по изп. дело №9252/2012г. на ЧСИ М. Б., и по конкретно отразеното по отношение на задълженията по изпълнителен лист от 24.09.2012г., издаден по гр.дело №36218/2012г. на СРС, в последното изречение „Лихвите и разноските по този лист са погасени“. От този израз съдът е възприел, че е погасена и дължимата законна лихва върху главницата, считано от 26.07.2012г. до окончателното изплащане на задължението, което е невярно, а и изрично е записано в изпратеното до съда съобщение, че същата е дължима в предходното изречение. В тази връзка жалбоподателят оспорва, че законната лихва по посочения изпълнителен лист е погасена, както е приел съдът. Както е отразено в цитираното Съобщение на ЧСИ Б., по този изпълнителен лист към датата на изпращането му е дължима главница в размер на 343 285.50 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012г. до окончателното изплащане на задължението. Отразеното в съобщението погасяване на лихви и разноски, което очевидно неправилно е 2 разбрано от СГС, се отнася единствено и само до останалите визирани в изпълнителния лист суми, а именно - 285 лева - такси, 1430.29 лева - такси, 382.54 лева - наказателна лихва и 11 522.65 лева - възнаградителна лихва.

Представя като доказателство Съобщение изх.№46243/23.07.2025г., издадено по изп. дело №9252/2012г. на ЧСИ М. Б., което е издадено след датата на изпращане на двете съобщения по настоящето дело, в което е посочено, че към дата 23.07.2025г. задължението по изпълнителен лист издаден по гр.дело №36218/2012г. по описа на СРС е в размер на 343 285.50 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012г. до изплащане на задължението. Това обстоятелство не било съобразено от СГС.

В този смисъл сумата от 15 856.74 лева правилно е разпределена в полза на „Юробанк България“ АД, като ипотекарен кредитор, но с нея е следвало да бъде погасена част от законната лихва по Договор за кредит №032/2007г. и анексите към него, за което е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012г. по ч.гр.дело №36218/2012г. на СРС, което се явява найобременяващото задължение, а не част от законна лихва по Договор за кредит №033/2007г. и анексите към него.

Твърди, че решението е неправилно и по отношение на подлежащата на разпределение сума. Същата неправилно е посочена от съда като 16 157,74 лева. Този размер не съответства и на сбора на двете посочени суми от 300 лева и 15 856.74 лева, който е 16 156.74 лева. Именно сумата от 16 156.74 лева следва да бъде разпределена, а не сумата от 16 157.74 лева, както е посочено в обжалваното решение.

Моли съда да отмени решението като незаконосъобразно и постанови друго, с което приеме, че подлежащата на разпределение сума е в размер на 16 156.74 лева и постанови сумата от 15 856.76 лева да бъде разпределена на „Юробанк България“ АД на основание чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД за погасяване на вземанията на взискателя „Юробанк България“ АД на част от законна лихва по Договор за кредит №032/2007г. и анексите към него, за което е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012г. по ч.гр.дело №36218/2012г. по описа на Софийски районен съд.

В законния срок отговор от другата страна не е постъпил.

Решението на СГС по повод изготвеното от ЧСИ Г.Н. Разпределение от 31.01.2025г. е обжалвано и от длъжника „Рос Инвестмънт” ЕООД чрез адв.С. П..

Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на 3 решението поради противоречие на материалния и процесуалния закон.

Твърди, че банката към настоящия момент вече е получила по - голяма по размер сума от размера на нейния вписан привилегирован материален интерес, и следващият привилегирован по реда на чл.458 от ГПК кредитор е държавата в лицето на ТД на НАП София и сумата, предмет на разпределението, изготвено на 31.01.2025г. е следвало да бъде разпределена изцяло в нейна полза. Това е така, защото привилегированото обезпечено с ипотека вземане на ипотекарния кредитор е в размер до вписания в Имотния регистър материален интерес на ипотечното право - ипотека се учредява чрез вписване и привилегията на получената от публичната продан сума е до размера на вписания материален интерес. Ипотека се учредява чрез вписване и размерът на вписания материален интерес определя размера на привилегированата сума, която ипотекарният кредитор има право да получи с привилегия съгласно чл. 136 ал. 1 т.3 от ЗЗД.

Твърди, че за длъжника не е без значение кой негов дълг ще бъде погасен, тъй като в случая неговият правен интерес е да бъде погасено задължението към ТД на НАП София, което е лихвоносно съгласно ДОПК в размер на 20% годишна лихва. Всяко едно вземане на всеки един друг взискател е лихвоносно в размер на законовата лихва или в случай, че е за разноски, изобщо не е лихвоносно, което вземане във всички случаи е по малко обременяващо от вземането на ТД на НАП София. Още повече, че съгласно разпоредбите на ДОПК, при задължение към ТД на НАП София поредността на погасяване е (при липса на разноски) главница и на следващ ред законови лихви, а не обратното, съгласно разпоредбите на чл.76 от ЗЗД на първо място законови лихви и последващ ред главница. В тази връзка моли съда да изиска ново удостоверение от ТД на НАП София, в което да бъде отразен актуалният размер на дълга на длъжника.

Твърди, че банката към настоящия момент е получила вече привилегированата си сума и следва да бъде постановено решение, в което да бъде изготвено ново разпределение, без да бъде вземано под внимание каквото и да е привилегировано вземане в полза на банката, тъй като същото привилегировано вземане вече е погасено чрез плащане в нейна полза в пълен размер на обезпечената с ипотека сума. Това било видно от представеното от ЧСИ М. Б. съобщение, както и от приложените платежни нареждания, с които ЧСИ Г. Н. е превел по удостоверението.

4

Твърди, че към настоящия момент банката изцяло неправилно и незаконосъобразно вече е получила с привилегия сума в размер по - голям от полагащата й се, която би следвало да е равна на вписания материален интерес, за който ипотеката е учредена.

Жалбоподателят твърди, че от приложения по делото официален документ - Справка/извлечение вх. № БНБ-124515/04.10.2024г. от ЦКР на БНБ № БНБ - 127801/10.10.2024г. за „Рос Инвестмънт“ ЕООД се установява, че към датата на предявяване на 31.01.2025г. на разпределението „Рос Инвестмънт“ ЕООД не е длъжник на банката (в съдържанието на същото удостоверение е отразен факт, настъпил в обективната действителност при спазване разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК и безспорно е допустимо да бъде противопоставен на издадения в полза на банката предходно изпълнителен титул, а именно, че вземането на банката вече не съществува), като поради неясно какви причини нито ЧСИ Г. Н. с рег.№ *** при КЧСИ, нито СГС са се съобразили със съдържанието на официален документ, чието съдържание следва да е с обвързваща ги материална доказателствена тежест, в случай, че същото съдържание не бъде оборено по надлежния съдебен исков ред.

Моли съда да отмени решението и вместо него постанови друго, с което, след като в мотивите на същото установи и съобрази постъпилото в първоинстанционното производство съобщение от ЧСИ М. Б., от което се установява, че хирографарните вземания на „Юробанк България“ АД са в размер на главница по ДБК 032/2007г. в размер на 175 519,09 евро с левова равностойност 343 285,50 лева, законова лихва по ДБК 033/2007г. в размер на 30 012,95 евро с левова равностойност 58 700,23 лева, да изготви ново разпределение на сумата от публичната продан съгласно приложимото тълкувателно решение и разпредели в полза на ТД на НАП София в пълен размер неусвоената от публичната продан сума в размер на 16157,74 лева.

С частната жалба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания, които на този етап съдът намира, че са ирелевантни за делото.

В законния срок е постъпил отговор от взискателя „Юробанк България“ АД, в който подробно се проследяват оплакванията в жалбата, които взискателят намира за неоснователни и не намиращи опора в закона и събраните доказателства. Изрично оспорва твърдението, че „Рос Инвестмънт“ ЕООД не е длъжник на банката.В отговора са изложени подробно доводи за всяко е дно от оплакванията. Моли съдът да остави тази жалба без уважение 5 като неоснователна.

Софийският Апелативен съд като съобрази оплакванията в двете жалби във връзка с данните по делото и въз основа на закона приема следното:

И двете частни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в законния срок срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

САС намира обжалваното решение за незаконосъобразно, но не по съображенията, изложени в двете жалби. И тъй като пороците му са толкова съществени, че този състав като последна инстанция е невъзможно да отстрани грешките, то основавайки се на т.2, пр.2 от ТР №2/2021г. от 22.11.2022г. на ОСГТК на ВКС, следва да отмени решението на СГС и върне делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение поради следното:

Жалбоподателят „Юробанк България“ АД твърди в своята жалба, че съдът е допуснал ОФГ, тъй като неправилно е приел, че подлежащата на разпределение сума е в размер на 16 157.74 лева, вместо правилната сума от 16 156.74 лева. Тази констатация по принцип е вярна, но в случая не се касае за ОФГ. За да се приеме, че е налице очевидна (явна) фактическа грешка, следва да се установи несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи.