Определение № 265 от 13.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 13.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600324 по описа за 2025 година Въззивно производство е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра срещу определение №154/02.09.2025 г., постановено по ЧНД №326/2025 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е отменено постановление на прокурор за прекратяване на наказателното производство по ДП №55/2023 г.

Постъпилият протест е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен, тъй като атакуваното определение на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно.

В хода на проверката по реда на чл.243, ал.5–7 НПК въззивният съд извършва контрол за пълнотата на анализа на доказателствата, за обосноваността на прокурорския извод за липса на престъпление, както и за това дали прекратяването е постановено след изчерпване на всички процесуално-следствени действия, които следва да бъдат извършени за пълно изясняване на обективната истина по чл.14 НПК. Именно в тази насока следва да се подчертае, че определението на окръжния съд е изградено върху детайлен преглед на доказателствата и върху обстоен анализ на пропуските в прокурорското постановление, които не могат да бъдат преодолени чрез формално тълкуване на събраните материали.

От своя страна прокурорският протест не съдържа доводи, които биха могли да разколебаят посочените от първата инстанция недостатъци, а напротив – потвърждават тенденцията да бъдат подценявани ключови доказателства и да бъде игнорирана необходимостта от допълнителни процесуални действия.

В тази връзка следва да се посочат фактите, които Окръжният съд – Силистра правилно е отчел при изграждането на своя извод за необоснованост на постановлението за прекратяване:

1

На първо място, по делото е безспорно установено, че пострадалият Р.Г.А. е работил по трудово правоотношение с „Бони-Агро 2010“ ЕООД, като е заемал длъжността „общ работник“ по трудов договор №021/21.11.2022 г. Той е бил пряко ангажиран с дейности по обслужване на склада, включително почистване, разтваряне и затваряне на врати, подреждане на площи, участване в товаро-разтоварни процеси и поддържане на нормалното функциониране на обекта. От събраните писмени доказателства – графици, присъствени форми и длъжностна характеристика – е видно, че той е имал установено работно време, както и че на датата 04.11.2023 г. е бил официално разпределен за работа съгласно графика за месеца. Показанията на свидетелите, включително управителя на дружеството Н.И., потвърждават, че А. е отворил склада в ранните часове на същия ден, в съответствие с възложените му задължения.

Не се спори, що той е бил призован да участва в ежедневните действия по приемане на ожъната царевица, която се доставяла от работници, занимаващи се с извозване на продукцията.

От данните по делото е установено и че съпругата на пострадалия – Ф.

А. – се е намирала при него в стопанския двор в деня на инцидента, тъй като през почивните дни често е преспивала при съпруга си поради липса на собствен транспорт и отдалечеността на семейното им жилище. Свидетелски показания установяват, че тя е пристигнала вечерта преди инцидента, като е останала да нощува в обособеното помещение, което семейството е използвало временно по съгласие с управителя.

Нейното присъствие в склада в критичния момент се обяснява с настъпилото внезапно влошаване на метеорологичната обстановка. Когато бурята се усилила и силен вятър започнал да удря по входната врата, А. е решил да я затвори, за да предотврати повреди по продукцията и оборудването. Ф. А. е тръгнала след него, за да му помогне и да се укрие на по-сигурно място. Именно при затварянето на вратата двамата са се оказали под обрушилия се покрив. Присъствието на Ф. А. не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, нито представлява неправомерно поведение, тъй като е било толерирано от работодателя, а и не е имало издадена заповед за забрана на влизане в склада от членове на семейства на служителите. От доказателствата следва, че тя е последвала съпруга си поради създалата се опасност, а не поради собствена инициатива.

Тези фактически данни подкрепят извода на окръжния съд, че престоят на А. в склада не е бил случаен, не е бил по лично усмотрение и не е представлявал поведение, откъснато от трудовите му функции, а напротив – той е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение, включително затварянето на складовата врата при настъпващо влошаване на метеорологичната обстановка. Противното твърдение в прокурорското постановление, а впоследствие и в протеста, че той „случайно“ се е намирал в сградата, е в очевидно противоречие с множество доказателства, които прокуратурата не е обсъдила. Липсва обективен анализ и се забелязва тенденция да се подменят факти с предположения, несъвместими със събрания доказателствен материал.

От заключението на съдебномедицинската експертиза категорично се 2 установява, че смъртта на пострадалия Р.Г.А. е настъпила вследствие на тежка гръдна и коремна травма, причинена от падналите конструктивни елементи на компрометирания покрив. Констатирани са множествени фрактури на ребра двустранно, разкъсване на белия дроб и слезката, масивен вътрешен кръвоизлив и остър травматичен шок, които в съвкупност са довели до бърза декомпенсация и летален изход. Експертът отбелязва, че уврежданията са били несъвместими с живота и биха довели до смърт дори при незабавна медицинска намеса. Съпругата му – Ф. А. – е получила средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата, множество кръвонасядания по горни и долни крайници, както и фрактура на лявата предмишница. Уврежданията й, макар и неопасни за живота, са довели до временно разстройство на здравето, наложило болнично лечение и последваща рехабилитация. Тези данни допълнително потвърждават тежестта на настъпилото срутване, както и обективното наличие на високорискова среда, чието възникване се дължи на продължителната конструктивна негодност на сградата.

От значение за настоящото производство са фактите относно собствеността и правния режим на склада, в който е настъпило произшествието. Сградата е собственост на дружеството „Бони-Агро 2010“ ЕООД, което я е придобило заедно с прилежащия стопански двор. Установено е, че складът е построен през периода 1945–1980 г. за нуждите на ТКЗС, без налични строителни книжа, без удостоверение за въвеждане в експлоатация и без последващи конструктивни ремонти или укрепителни дейности.

Свидетелски показания и документи от община Дулово сочат, че сградата не е преминавала през процедури за обследване, оценка на годността или контрол по безопасност, независимо че се използва активно за съхранение на селскостопанска продукция и в нея ежедневно работят лица.

Като собственик на сградата дружеството и неговия управител носят задължения, произтичащи от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) – закон, действащ към момента на изграждането на постройката, чиито правила, съгласно трайната практика, продължават да обвързват собствениците при поддръжката и експлоатацията на старите сгради. По силата на чл. 182, 183, 185 и чл.189 ЗТСУ (в тогавашната редакция) собственикът е длъжен:

– да поддържа сградата в технически изправно състояние;

– да извършва своевременно ремонти и укрепвания, когато конструктивните елементи са амортизирани;

– да не допуска използване на опасни или негодни за експлоатация постройки;

– да уведомява техническите служби на общината при установяване на конструктивни повреди, пукнатини, огъване на стени, пропадане на покривни части или други признаци на опасност;

– да осигури безопасни условия за престой на хора и съхраняване на продукция

Тези задължения на собственика кореспондират с действащите норми 3 на ЗУТ – чл.195 и чл.196, които предвиждат и общински контрол върху опасни, негодни или самосрутващи се строежи. По делото липсват доказателства за каквато и да е инспекция от страна на общината, както и за предприети действия от собственика за укрепване или преустановяване използването на сградата.

Експертизата категорично установява, че складът е имал множество признаци на опасност: амортизирана зидария, компрометирани носещи стени, нарушена цялост на покривната конструкция, отлепени тухли и липса на укрепителни мерки. Тези обективни признаци са били видими и лесно установими при обикновен оглед, което означава, че собственикът е бил длъжен – по силата на ЗТСУ и впоследствие по ЗУТ – да не допуска използването на сградата до извършване на необходимите ремонтни дейности.

Затова окръжният съд правилно е подчертал несъответствията в прокурорското становище относно състоянието на сградата. Заключението на строително-техническата експертиза е категорично: сградата е изградена преди повече от 60 години, без строителни книжа, със силно амортизирана зидария, с нискокачествен свързващ материал и без изпълнени нормативни стандарти за носимоспособност. Част от тухлите са били отлепени, стените – податливи на огъване, а покривната конструкция – компрометирана.

Експертите отбелязват специфични слабости в западната стена, която се е огънала при порива на вятъра, което е довело до загуба на опора за покрива и последващото му пропадане. Независимо от това прокурорът в постановлението си е подценил тези констатации и е отдавал изключителен приоритет на атмосферните условия, представяйки бурята като непредвидимо явление, което само по себе си е причина за срутването. Това е едностранчиво и противоречи на изискването за всестранно изследване на причинноследствената връзка, тъй като органът на досъдебното производство е бил длъжен да анализира комбинацията от природен фактор и техническа негодност на сградата, а не да приема бурята като единствена причина.

От метеорологичната справка на НИМХ–Силистра, както и от свидетелските показания, е установено, че в следобедните часове на 04.11.2023 г. в района на с. Секулово е настъпило краткотрайно, но интензивно атмосферно явление, характеризиращо се с пориви на вятъра между 18 и 22 m/s, придружени от рязко спадане на въздушното налягане и турбулентни въздушни течения.

Експертите по строително–техническата експертиза квалифицират това явление като „силен вятър“, съответстващ на VI степен по скалата на Бофорт, което се приема за обичайна, сезонно характерна проявa, а не за екстремно или необичайно природно бедствие. Вещите лица изрично посочват, че подобни пориви не са в състояние да доведат до разрушаване на конструктивно здрава сграда, изградена съобразно минималните строителни стандарти. Срутването на процесния склад е настъпило, тъй като атмосферното явление е въздействало върху вече сериозно амортизирана и компрометирана конструкция, при която носещите елементи са имали силно намалена устойчивост. Следователно бурята е действала като външен провокиращ фактор, но не и като самостоятелна, непреодолима или 4 непредвидима причина за разрушаването; именно тежката конструктивна негодност на сградата е позволила на сравнително умерения природен фактор да предизвика фаталното срутване.

Доказателствата по делото ясно сочат, че конструкцията на сградата не е отговаряла на минимални норми за безопасност; тя е била изградена от ТКЗС в периода 1945–1980 г., не е била ремонтирана, нито обследвана, нито въведена в експлоатация по реда на ЗУТ. Няма спор, че нито предходни, нито настоящи собственици са предприемали каквито и да било действия за укрепване, както и че община Дулово не е извършвала проверки по чл.195–196 ЗУТ, въпреки що постройката е била използвана активно и видимо е била в напреднала степен на износване. Тези факти не са били анализирани от прокуратурата, макар да са съществени за изясняване на възможната наказателна отговорност по чл.123 НК, включително във връзка със субективния елемент – предвидимостта на настъпилия резултат.