Решение № 601 от 13.05.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20265330200644 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1087/22.12.2025г. на Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на А. И. Й., ЕГН **********, от гр.П., местност “Б. *“, № ***, на основание чл.178е от ЗДвП е наложена “Глоба” в размер на 25,65 евро (50 лв.) за извършено административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. И. Й. обжалва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуалния си представител пледира за отмяната му с аргумент за несъставомерност на деянието и допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, редовно призована, чрез процесуалния си представител пледира за потвърждаване на наказателното постановление с аргументи за неговата правилност и законосъобразност. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претендирания адвокатски 1 хонорар, като моли размерът му да бъде намален, без да го конкретизира.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А. И. Й. за това, че при направена проверка на 18.08.2025г. в гр.Пловдив, около 13.55 часа, в ПИ ***, попадащ в улична регулация между кварталите 15, 15а, 15б и кв.16 по РП на СИЗ Пловдив, е установен паркиран товарен автомобил „Мерцедес“, с регистрационен № ******, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД-клон Пловдив, като ползвател е „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179 /коригирано на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН/, на тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя. За нарушението е съставен фиш № 0002696633/18.08.2025г. в отсъствие на водача, в размер на 50 /петдесет/ лева. Впоследствие е постъпило Възражение № 23720011747/21.08.2025г. от управителя на фирма „ПИМК“ ООД, след което същият е поканен с писмо № 237200-12787/12.09.2025г., да се яви на 02.10.2025г., в 10.00 часа, в сградата на сектор „Общинска полиция“ – Пловдив и да предостави попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, приложена към писмото. Тъй като управителят или упълномощено от него лице не се явяват на посочената дата и час и не предоставят изисканата информация, на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, АУАН № 007586/02.10.2025г. е съставен в негово отсъствие, съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН № 007586/02.10.2025г. е предявен и връчен лично на 28.10.2025г. на г-н А. Й. – управител, без възражение. В законоустановения срок в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив постъпва възражение с вх.№ УРИ 237200-15308/03.11.2025г., срещу АУАН № 007586/02.10.2025г., коего не е уважено.

С това виновно е нарушил разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 0007586 от 02.10.2025 г., съставен от Р. Т. Т. – полицай към Сектор „Общинска полиция - Пловдив“, в който по сходен начин е пресъздадена фактическата обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът намира отчасти за безспорно установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, 2 така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, последователни и непротиворечиви.

Не така, обаче, стои въпросът досежно едно от основните, подлежащи на доказване обстоятелства, а именно дали процесното МПС е било паркирано на тротоар. Това обстоятелство не само е спорно между страните, но и по безспорен начин, от приложените по делото писмени доказателства - извадки от ОУП на гр.Пловдив, от комуникационно-транспортна схема на гр. Пловдив, от генералния план за организация на движението на Община Пловдив /съответно в проектно и съществуващо положение/ и извадка от Кадастъра на гр.Пловдив, се установява, че мястото, на което е било паркирано процесното МПС, е част от ПИ с идентификатор ***, който имот е предназначен за зелена площ и в него няма предвидено изграждане улица.

Следователно в процесния имот не съществува изградена улица/път, респективно тротоар към същия, така както е предвидено в разпоредбата на пар.1, т.6 от ДР на ЗДвП, даваща легалната дефинизия за понятието „тротоар“, а именно „изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“. В конкретния случай безспорно се установява, че на инкриминираното място фактически е имало изградено съоръжение, представляващо по външни характеристики „тротоар“, тъй като е било изградено с асфалт и бордюр, но правната същност на посоченото пространство не е тротоар, поради което и за жалбоподателя не е съществувало ограничението за паркиране на МПС върху него. Тоест деянието се явява несъставомерно, поради което издаването на процесното наказателно постановление е било в нарушение на материалния закон.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 1087/22.12.2025г. на Заместниккмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на А. И. Й., ЕГН **********, от гр.Пловдив, местност “Б. *“, № ***, на основание чл.178е от ЗДвП е наложена “Глоба” в размер на 25,65 евро (50 лв.) за извършено административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за 3 представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена в съдебно заседание в настоящото производство, като е поискано присъждането на сторени от жалбоподателя разноски в размер на 180 евро, за чието плащане са представени по делото доказателства – ДПЗС, фактура и платежно нареждане. От друга страна, процесуалния представител на въззиваемата страна е възразил своевременно за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна, което възражение съдът намира за основателно, по следните съображения:

Действително претендираният размер на адвокатско възнаграждение попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Същевременно съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/ 16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази 4 национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по-горе принципни съображения и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, която е сравнително ниска и не се отличава съществено от типичната за подобен вид нарушения; имуществения интерес от водене на делото – глоба в размер от 50 лева – еврова разностойност 25,56 евро, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права; вида и обема на осъществената адвокатска защита и съдействие, съдът намира, че не следва да се присъди в цялост претендираното адвокатско възнаграждение, а следва да се присъди възнаграждение в размер на 70,00 евро. За този си извод, съдът съобрази и горецитираните постановки на решението на СЕС, поради което и намира, че именно това е възнаграждението което следва да бъде присъдено за положения от адвоката труд.

Съгласно § 1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно Община Пловдив.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № 1087/22.12.2025г. на

Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на А. И. Й., ЕГН **********, от гр.П., местност “Б. *“, № ***, на основание чл.178е от ЗДвП е наложена “Глоба” в размер на 25,65 евро (50 лв.) за извършено административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на А. И. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 70 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РС Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – 5 гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6