Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 209 от 28.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2147/2021
Вид
Определение № 209
Подписан
28.01.2022
В сила
28.01.2022
Състав
Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Кристиян Антониев Попов

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас, 28.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20212100502147 по описа за 2021 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София, против Разпореждане №6418/01.10.21г., постановено по ч.гр.д.№6933/21г. на Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Д. В. И., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 1623.13 лева, за периода 25.07.20г. – 04.08.21г.; 245.50 лева – лихва за забава за периода 26.10.19г. – 04.08.21г. и 123.89 лева – лихва за забава за периода 04.08.21г. – 29.09.21г.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 29.09.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу Д. В. И., за присъждане на суми по договор за потребителски кредит „Стандарт“ №30039491029/18.09.2019г.

Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата, но видно от договора – 4200 лева; изложени са твърдения за договорени 36 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 295.52 лева 1 съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 25-то число на месеца. Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 1623.13 лева.

В обстоятелствената част на заявлението и след уточнения, направени във въззивното производство, съгласно Разпореждане №22/05.01.22г. с молба вх.

№1972/27.01.22г. се твърди, че главницата е в размер на 4500 (не 4200 лева, както е посочено в договора); че длъжникът е заплатил само 7 погасителни вноски, като е изпаднал в забава на 25.07.20г. Заявителят претендира 3716.29 лв., представляваща главница; договорно възнаграждение, в размер на 1623.13 лева, за периода 25.07.20г. – 04.08.21г.;

Претендира се 245.50 лева – лихва за забава, като с молбата се уточнява, че в нея се включват 57.79 лева – лихва върху главницата; 25.24 лева – лихва върху договорната лихва; 10.34 лева – лихва върху услуга „Фаст“ и 30.52 леваа – лихвъ върху услуга „Флекси“;

664.65 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; 1962.31 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“. Представя договор за кредит „Стандарт“, №3037901005/13.11.2018г., общи условия, погасителен план.

По заявлението е издадена Заповед №2636/01.10.21г. за следните суми: 3716.20 лева - главница; 58.83 лева – лихва за забава за периода 04.08.21г. – 28.09.21г., 98.15 лева – съдебно – деловодни разноски.

Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че разпореждането в обжалваната част е частично неправилно и незаконосъобразно – по отношение на претенцията за договорна лихва.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.

2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и 2 противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 41.00 %., след като ГПР е в законовите рамки – в договора е посочен като 48.83%“. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.

Следва да се присъди сумата от 1623.13 лева– възнаградителна/договорна лихва, за периода 25.07.2020г. – 04.08.2021г. – датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем;

По отношение на обезщетението за забава:

С молбата от 27.01.22г., заявителят не е направил уточненията, които съдът е изискал с Разпореждане №22/05.01.22г. На стр.2 се посочва сумата 123.89 лева, за която се заявява, че е дължима от 04.08.2021г. – датата на предсрочната изискуемост да 29.09.21г., а на следващия ред се заявява, че се дължи от 02.10.20г. – датата на предсрочната изискуемост, до 23.11.20г. Така са посочени две дати на предсрочна изискуемост, с разстояние една година.

На стр.3 се посочва, че за периода 26.10.2019г. - датата на изпадане на длъжника в забава, до 04.08.21г. – датата на предсрочната изискуемост се претендират 245.50 лева, от които 114.52 – обезщетение за забава върху главницата; 50.20 лева – върху договорното възнаграждение; 20.48 лева – върху услуга „Фаст“ и 60.47 лева – върху услуга „Флекси“.

Именно посочване в заявлението на датата 26.10.2029г. като дата на забавата, а същевременно посочването, че последната погасителна вноска е направена на 28.08.2020г. са наложили съдът да изиска уточняване на датата на забавата. С депозираната молба отново се посочва 26.10.2019г. като дата на изпадане в забава, като същевременно на стр.1 се посочват направените вноски, от които може да се предположи, че забавата е настъпила през м.септември 2020г.

Поради това и предвид неяснотата досежно периода, в който се претендират обезщетенията за забава, която не е отстранена с молбата от 27.01.22г., въззивната инстанция намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено. В тази часдт обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 181.72 лева – държавни такси, съразмерно се дължат общо 182.44 лева държавни такси и възнаграждение за юрисконсулт. Първоинстанционният съд е присъдил 98.15 лева, въззивният следва да присъди разликата от 84.29 лева.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №6418/01.10.21г., постановено по ч.гр.д.№6933/21г. на Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Д. В. И., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 3

1623.13 лева, за периода 25.07.20г. – 04.08.21г.; И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Д. В. И., ЕГН********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“ №30039491029/18.09.2019г., сумата 1623.13 лева – възнаградителна/договорна лихва, за периода 25.07.20г. – 04.08.21г.; сумата 84.29 лева – съдебно – деловодни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.

Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4