Решение № 194 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 464/2026
- Вид
- Решение № 194
- Подписан
- 19.10.2026
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- Красимир Стефанов Комсалов, Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева
Цитирани разпоредби
- чл. 32 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 7, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 354а, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.354а ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл.47 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.110 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.118 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 194 гр. Пазарджик, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Ст. Комсалов
Членове:
Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265200600464 по описа за 2026 година С присъда №7 от 02.04.2026г. постановена по НОХД № 2/2026г. В.ски районен съд е признал подсъдимия В. А. Б. за виновен в това, че на 15.09.2025 г., в гр. В., без надлежно разрешително по чл. 7, ал. 1 и чл. 32 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП), е държал високорискови наркотични вещества - „препарат“ по смисъла на ЗКВНВП, който съдържа веществото Метил-2-{1-[5-флуропентил-1Н индазол-3-ил] формамидо}-3,3-диметилбутаноат, познато и под синонима 5F ADB, с нето тегло 0.319 гр., на стойност 9,57 лева съгласно Постановление № 106 на МС от 02.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и Постановление № 184/04.10.2023 г. на МС за допълнение на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като случаят е маловажен, с което от обективна и от субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК, като на основание чл.
78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 300 (триста) евро, като е 1 оправдан по първоначално повдиганото престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. обвинение за извършено
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнето в полза на държавата предмета на престъплението: наркотично вещество в размер на 0,270 гр., което се намира на съхранение в ЦМУ София, което следва да се унищожи.
Вещественото доказателство полеви наркотест, запечатан в един брой плик, следва да се унищожи като вещ без стойност.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден подсъдимия В. А. Б. да заплати разноски по делото: по сметка на ОДМВР Пазарджик сумата в размер на 76,26 евро (149,16 лв.) и по сметка на РС В. сумата в размер на 14,33 евро.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба и допълнение към нея, от В. А. Б., чрез защитник адвокат С. М.. Излагат се доводи, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Счита се, че е компрометирано и неясно приобщаването на вещественото доказателство, не е доказано по несъмнен начин процентното съдържание на активното наркотично вещество, както и неправилно е отказано приложението на чл.9 ал.2 от НК. Свидетелските показания на разпитаните служители на МВР следва да се изследват през призмата на чл.118 ал.2 от НПК. Няма направени доказателствени искания.
В допълнението към жалбата се твърди, че липсва обективна страна на процесното престъпление,налични са съществени процесуални нарушения при приобщаване на веществените доказателства. Моли да се отмени присъдата и постанови нова оправдателна такава и алтернативно да се отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.
Представителят на ОП-Пазарджик зае становище, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди присъдата.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата и становището на страните в процеса и като провери изцяло така атакувания съдебен акт направи следните изводи:
От събраните пред решаващият съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На неустановени по делото дата и място преди 15.09.2025 г. Б. се 2 снабдил с наркотични вещества от неустановено по делото лице.
Наркотичните вещества съдържали психоактивно вещество /синтетичен канабиноид/ известен и още като „билка“ - психоактивно вещество - Метил 2{1-[5-флуропентил-1Н-индазол-3-ил]формамидо}-3,3-диметилбутаноат, познато и под синонима 5F-ADB. Наркотичното вещество с нето тегло 0,319 грама било поставено в два броя салфетки, които В. А. Б. държал в джоба на дрехите си. Подсъдимият не притежавал надлежно разрешително по чл. 7, ал.
1 и чл. 32 от ЗКВНВП за посоченото вещество. Същото било за лична употреба.
На 15.09.2025 г. свидетелите И. И. и И. Л. - служители на РУ на МВР В., получили оперативна информация, че В. Б. носи в себе си наркотични вещества. Установили Б. на ул. „Т.“ в гр. В. и извършили проверка. При проверката Б. указал пълно съдействие на органите на МВР. Било установено, че носи в себе си два броя хартиени салфетки (свити на топчета), които съдържали зЕ. суха тревиста маса. Полицейските служители съпроводили Б. до сградата на РУ на МВР – В.. Там подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване на разследващ полицай зЕ.та суха тревиста маса, поставена в два броя салфетки. Бил извършен оглед на предадените от подсъдимия два броя салфетки с общо тегло 1.28 гр., съдържащи зЕ.та суха тревиста маса. При извършения полеви наркотест веществото реагирало на синтетичен канабиноид. Б. бил задържан със Заповед за задържане на лице по ЗМВР за срок до 24 часа. След задържането бил извършен личен обиск на подсъдимия. При обиска не били намерени вещи и предмети, обект на престъпление. Извършена била съдебно-химическа експертиза на доброволно предадените растителни маси. Видно от протокол № 2642/25.09.2025 г. при извършеното изследване е установено, че растителните маси представляват „препарат“ по смисъла на ЗКВНВП, който препарат има общо тегло 0,319 гр., и съдържат веществото Метил -2-{1-[5-флуропентил-1Н-индазол-3-ил] формамидо}-3,3-диметилбутаноат, познато под синонима 5F-ADB. Остатъкът след изследването бил 0,270 гр. Това вещество било притурено към обектите, които са само носител за него. То е ново психоактивно вещество (НПВ). При изследването е установено наличието на НПВ, но не се определя процентно съдържанието на същото (няма разработени методики). Веществото е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Списък 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като високо 3 рисково вещество. От страна на вещото лице е дадено разяснение на понятието „препарат“, а именно: всеки разтвор, смес или материал, в което и да е физическо състояние, съдържащи едно или няколко наркотични вещества в терапевтични или нетерапевтични дози. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗКНВВП, за препаратите и за аналозите се прилагат същите мерки за контрол, както за наркотичните вещества.
Основната теза на защитата е, че подсъдимият не може да предава доброволно веществени доказателства, а тази норма касае само трети лица за процеса. Решаващият съд е изложил убедителни мотиви на тази теза на защитата които настоящият състав споделя. От друга страна защитата не държи сметка на константната съдебна практика в която ясно е отразено, че :“ Протоколите за доброволно предаване са вид писмени доказателствени средства и за тях са приложими общите правила, посочени в чл. 127 - чл. 131 от НПК. Следва обаче да се прави разлика между протоколите за доброволно предаване като писмени доказателствени средства за извършеното действие по разследването и приобщените чрез тях към доказателствената съвкупност веществени доказателства. Веществените доказателства са автономен носител на информация, която стига до участниците в процеса чрез тяхното прилагане към делото във всички случаи, когато това е възможно. Протоколите за доброволно предаване /за разлика от другите писмени доказателствени средства и веществените доказателствени средства/ не възпроизвеждат доказателства, а само им дават процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт /вещественото доказателство/ с обстоятелствата по делото. Веществените доказателства могат да бъдат приобщени както чрез писмени доказателствени средства като протоколи за оглед, за претърсване или изземване, така и чрез веществени доказателствени средства като фотоснимки, диапозитиви, планове, схеми и др. Възможни са и хипотези, когато те се представят от свидетели или обвиняем и тогава ръководещият процеса орган дължи постановяване на съответен акт, в който да отрази извършеното процесуално действие на прилагане. Очевидно е, че събирането на веществени доказателства може да се осъществи чрез различни доказателствени способи. Доброволното предаване практически е насочено към попълване на доказателствената съвкупност, поради което не може да отрече неговата принадлежност към действията по разследването, когато е осъществено в рамките на наказателното производство.“ Решение № 204 от 4
28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 129/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е. А.. Върховният съд ясно е посочил, че наред с трети лица и самите обвиняеми могат доброволно да предадат вещи.
По делото няма данни протокола за доброволно предаване да е съставен след задържането на подсъдимия. Напротив, именно след като е предал вещите същият е бил задържан и при обиска не са намерени други забранени вещества. Разследващите органи са спазили закона като са извършили оглед на веществените доказателства съгласно нормите на чл.110 от НПК. Няма основание да не се кредитират показанията на свидетелите И. и Л.. И двамата свидетели непротИ.речИ. са заявили,че наркотичното вещество е предадено доброволно от подсъдимия на тях и една след това са го отвели в РУ-В..
По отношение на възражението на защитата, че наложената глоба е под минимално предвидения в закона и съдът не е посочил разпоредбата на чл.55 от НК. И този довод на защитата е неоснователен тъй като нормата на чл.354а ал.5 от НК предвижда глоба до 1000лв. което е от 100 до 1000лв. съгласно чл.47 ал.1 от НК. Именно поради това и съдът не е коментирал разпоредбата на чл.55 от НК.
При служебната проверка на присъдата съдът не констатира допуснати нарушения на закона даващи основание за нейната отмяна или изменяне.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №7 от 02.04.2026г. постановена по НОХД № 2/2026г. на В.ски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5