Решение № 14 от 09.04.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Белоградчик, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря ДИАНА Б. ВАНКОВА-ВИТАНОВА като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20251310200116 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. И. Х. от с. В. Л., общ. К., обл. П., ул.

*******, с ЕГН **********, срещу НП № 25-0001020/04.04.2025 г. на ОО «АА» в ГД»АИ», ЮПЗ-гр.В., с което му е наложена “глоба” в размер на 2 000,00 лв., на основание чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвт.Пр, за извършено нарушение на чл. 2 ал.1 предл.2 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на Министъра на транспорта.

В жалбата / първоначално депозирана пред РС – Видин / се излагат съвсем общи оплаквания – „несъгласие“ с издаденото НП и се иска отмяната му. В хода на делото, упълномощен представител на жалбоподателя – адвокат, в писмена молба е изразил подробно становище по казуса, твърдейки незаконосъобразност на НП и се моли същото да бъде отменено. Излага се, че в НП и АУАН са допуснати разминавания в съществени елементи от състава на нарушението / дата на извършване /, непълнота на такива елементи – не посочване категорията на МПС, обуславяща определена професионална квалификация на водача му, недоказаност на авторство на деянието, 1 разминаване в названието на търсения като притежаване документ за квалификация на водач на определени категории МПС, непълно описание / наименование на нарушения нормативен акт /Наредба и обуславящия наказанието-Закон /. Допълнително се твърди, че при налагане на наказанието не е направена преценка за степента на обществена опасност на деянието – по см. чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски по делото. В с. з. жалбоподателят не се явява лично, нито неговият представител.

Въззиваемата страна също не се явява лично, нито изпраща представител в с. з., не изразява и някакво становище по същество на казуса.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 17.03.2025 г. в ОО „АА“ Видин постъпило искане от органите на МВР – за съдействие, а именно да се установи и извърши проверка на водача и МПС – м. “ ДАФ ХФ 460 ФТ “ с рег. № ************ , категория „N3“, предназначено за извършване на международни превози на товари, с издаден за това лиценз / като превозите съгл. лиценза следвало да се осъществяват от Р. Б. към Р. Р. /. Служителите на МВР тввърдяли, че това МПС предния ден – 16.03.25 г. е участвало в ПТП, настъпило в с. М., обл. В..

Поради това, двама служители – инспектори в ОО “АА”-Видин, свидетелят по делото К. Г. и колегата му Й. Й., установили горецитираното МПС, паркирано на паркинг в района на бенизностанция „ТИП“ в Северна промишлена зона на гр. В. и извършили проверка, на присъствалия на мястото водач Х. Х. – данни от тахограф /в насока дали е спазвал изискванията по време на превоза - за почивки, управление на автомобила, прекъсване на управлението, скорост дори/ и документи на самия водач. След като поискали документи на Х., свид. Г. и колегата му И. Й., констатирали, че той няма валидна карта за за професионална компетентност, изискуема за водачи на управляващи МПС от категории „С+Е“, каквато било ППС “ ДАФ ХФ 460 ФТ “ с рег. №*********. В частност Х. има карта за такава компетентност, но с изтекъл сок – на 27.11.2020 г. Същевременно на всеки пет години, водачи като него следвало да се явяват на нарочни изпити, с цел подновяване на тези карти за професионална компетентност.

От видяното, К. Г. и колегата му приели, че е налице нарушение на чл. 2 2 ал.1 предл.2 на Наредба № 41 от от 04.08.2008 г. на МТ, извършено от Х. Х., и свид. Г. съставил АУАН № 532/17.03.2025 г. на същия. Жалбоподателят не възразил на момента на съставяне на акта. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 25-0001020/04.04.2025 г. от ОО „АА“ –Видин при ГД“ АИ“, ЮПЗ-гр.В..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и не поради всички доводи на жалбоподателя.

При издаването на НП и при съставянето на акта са допуснати някои съществени нарушения на ЗАНН и Закона за Автомобилните Превози, които налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства за съда по безспорен начин се установи само, че : на 17.03.2025 г. свид. К. Г. и колегата му Й., в гр. В., на паркинг в Северна промишлена зона на града, в района на бензиностанция „ТИП“, са проверили тов. а. м. “ДАФ ХФ 460 ФТ “ с рег. № ********** и лицето, което заварили при автомобила, представило им се за водач на същия – Х. Х.. Не се и спори, че автомобилът бил с монтирано дигитално тахографско устройство, от което били снети разпечатки с данни от предния ден – 16.03.25 г. – за скорост на автомобила, почивки и др. А поводът за проверката бил – информация за участие на автомобила в ПТП, също настъпило предния ден в с. М., обл. В.. Освен данните от тахографа, св. Г. и Й.

Й. констатирали, че провереното от тях лице – жалбоподателят, имал изначална правоспособност / квалификация за водач / да бъде водач на МПС от категории : С, С1, С1Е и СЕ – като притежавал и им представил карта за квалификация за това. Тази карта обаче била с изтекла валидност – тя удостоверявала правоспособността за водач на МПС от сочените в нея категории – до 27.11.2020 г.

Съдът не намира за основателно възражението от страна на жалбоподателя / чрез проц. му представител / за разминавания и неясноти в АУАН и НП на сочени дати на нарушението, което АНО и проверяващите сметнали за извършено. Наистина в двата документа са посочени датите „16.03.2025 г.“ и „17.03.2025 г.“ , но те визират два отделни факта – първата е момента на твърдяно осъществено ПТП в с. М., обл. В., а втората – датата на 3 проверката. За съда, така както е описано словесно нарушението в АУАН и НП е безспорно, че обвинението е за деяние, извършено на 16.03.2025 г. в с. М., а установяването на деянието от контролен орган е станало при проверката на 17.03.25 г. в гр. В., в присъствието на един свидетел – Й. Й. / в чието присъствие е установено приписваното нарушение и е оформен и АУАН/.

В с.з. , на следващо място, при разпита на свидетеля – актосъставител, бе разяснено и обстоятелството, че „карта за квалификация“ и „ карта за професионална компетентност“ е един и същ документ. / А видно и от разпоредбите на чл.2 ал.2 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, картата, е документа, предоставян на водачите, за които има издадено Удостоверение – било за първоначално само, било за периодично обучение на водачите. Т. е. водачът получава физически само „карта“, въз основа издаден преди това от компетентния орган на друг документ – удостоверяващ преминало първоначално или последващо обучение /.

Съдът не намира за неправилно и решението на АНО , което е взел по въпроса за приложението или не на чл.28 от ЗАНН, като приемайки, че следва да се наложи наказание на лицето, което смята за автор на едно админ. деяние, то той / АНО/ е оценил обществената опасност и на проявата и на извършителя й, макар и да е изложил общи и оскъдни мотиви за това си решение, оставено от закона на изцяло негова преценка.

Действително, некоректно е посочено от актосъставителя и АНО наименованието на нарушения нормативен акт най –вече / „Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ“/, чието пълно название е доста дълго и подробно указващо материята, регулирана с този нормативен акт. Но при справка в общодостъпни информационни източници, не е трудно да се установи какво и е имал предвид и актосъставителят , и АНО.

Но на следващо място, съдът отчита обстоятелството, че с подаване на жалбата и изложеното в последствие в писмената молба становище по същество на казуса , от жалбоподателя на практика се оспорва авторството на деянието, твърди се недоказаност на същото – не установяване водача на МПС към 16.03.2025 г. по време на настъпване на ПТП. Съдът намира за резонно това възражение. Действително няма очевидец / поне не и установен от органите на МВР, съобщили за настъпило ПТП / на произшествие от 16.03.25 г. в друго населено място, различно от гр. В.. От момента на евентуално тогава 4 настъпило произшествие, в което участие да има и МПС - тов. а. м. “ДАФ ХФ 460 ФТ “ с рег. № **********, до момента на проверката от свид. Г. и Й. Й., е изтекъл период от време. Факта, че на 17.03.2025 г. при МПС е заварено лицето Х. Х. – жалбоподателят, без по делото да са събрани от АНО каквито и да било доказателства, че той, и единствено той, е бил водач на МПС и на 16.03.2025 г., и направените възражения по делото в тази насока, поставят под съмнение авторството на нарушението. / По преписката всъщност липсват каквито и да било данни за настъпило ПТП предния ден – 16.03.2025 г., къде точно е станало това и кой е участвал в него, а към момента на проверката – 17.03.2025 г. МПС тов. а. м. “ДАФ ХФ 460 ФТ “ с рег. № ************ не е било в движение, а паркирано. /

Съдът се съгласява и с аргумента на представителя на жалбоподателя, че в АУАН и НП липсва елемент от админ. нарушение, вменено на Х. - няма посочване на категорията на МПС, изискуема от чл.2 ал.1 на Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ. Няма и доказателство, че МПС е осъществявало „обществен превоз“ към 16-ти или 17-ти март 2025 г. В АУАН и НП се визира друга категория – „кат. N3“, която актосъставителят обясни при разпита си – че определя вида МПС като „влекач с ремарке“. Същевременно допълни, че провереното МПС е категория „С+Е“, но такова обстоятелство в акта и постановлението – не са посочени за провереното превозно средство / цитирана е само нормативната уредба, в която има изброяване на няколко категории / В акта и НП се твърди, че провереното МПС е било предназначено да осъществява международни превози, но това не означава / не е установено поне / дали към 16.03.2025 г. е извършвало именно такъв, както и дали той е „ обществен превоз“ по см. на §1 т. 1 от ДР на Закона за автомобилните превози, визиран и от чл.2 ал.2 на Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, различен от понятието „международни превози“ по §1 т.14 от ДР на Закона за автомобилните превози.

На последно място, във връзка с довода и искането на жалбоподателя за ангажиране доказателства за материална компетентност на АНО, съдът отбелязва, че след като бе представена по делото Заповед РД № 08-107/ 29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, се установява, че овластени да издават НП / в т.7 / са и главните инспектори при ОО „АА“в ГД „АИ“. В издаденото конкретно НП – липсва посочване на институцията при 5 която е на длъжност главен инспектор Б. В.. След длъжността на същия, е отразено, че е в „ гр. В., ЮПЗ“, което може и да е технич. пропуск, но такъв не е допустим в производството по ангажиране админ. нак. отговорност на субектите на админ. право и санкционирането на същите.

По изложените съображения относно допуснатите нарушения на материалния и процесуален закон, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, като неправилно и не законосъобразно.

С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.

Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 255,65 евро /500,00 лв./ – за адвокатско възнаграждение, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно / повтарящи същите правни действия, като възложените за пред РС-Видин /, удостоверяващи, и че възнаграждението, и то в този размер, е платено, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя, а съдът не намира същите за прекомерни.