Решение № 3 от 03.01.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 246/2023
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 03.01.2024
- В сила
- 13.02.2024
- Състав
- Юлиана Иванова Толева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал.1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№3 гр. И., 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20231840200246 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. Р., бл. 82, вх. Б, ап. 85, действащ чрез адвокат И. Б. от САК срещу Наказателно постановление № 23-0274-000*** от 23.03.2023г., издадено от Началника на РУ И. при ОДМВР С., с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.
53 ЗАНН вр. чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева и административно наказание „лишаване от правоуправление“ за срок от дванадесет месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е постановено на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. отнемането на 10 /десет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакувания санкционен акт. Навежда се възражение, че посоченото в АУАН и в НП количество алкохол не е установено по надлежния нормативен ред, което от своя страна е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Изложени са подробни съображения, касателно процедурата за установяване количеството алкохол в кръвта на водача. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон. В кратко писмено становище, придружаващо административно наказателната преписка, иска от съда да потвърди наказателното постановление.
В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
1
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /видно от пощенското клеймо на л.9 от делото/ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна:
На 24.02.2023г. около 14:04ч. на третокласен път 801, в района на км 1 с посока на движение към село В. свидетелите С. И. М. на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ на МВР И. и М. С. Г. на длъжност „полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ на МВР И. спрели за проверка движещ се към село В. лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № С****ВХ, управляван от жалбоподателя С. П. М.. Водачът бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARPK - ****, който отчел резултат 0,95 промила в издишания от водача въздух.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение серия GA акт № ******/24.02.2023г., съставен от С. И. М. на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ И. към ОДМВР С. и в присъствието на свидетеля М. С.
Г. на длъжност „полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ И. към ОДМВР С., затова, че на 24.02.2023г. около 14:04ч. на третокласен път 801, в района на км 1 с посока на движение към село В. жалбоподателят С. П. М. управлявал лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № С****ВХ, след употреба на алкохол, а именно 0,95 промила концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARPK - ****.
В акта за установяване на административно нарушение е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на М. и е подписан от него без възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.
Свидетелят С. М. издал талон за медицинско изследване №******, в който талон е посочено установеното чрез техническо средство количество алкохол в кръвта на жалбоподателя. Талонът за медицинско изследване бил придружен със съответните осем броя стикери и бил връчен на С. М. срещу негов подпис на 24.02.2023г. в 14:35 часа с указания, че следва да се яви в МБАЛ на същата дата до 50 мин от часа на връчването на талона за даване на кръвна проба.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 23-0274-000*** от 23.03.2023г. от Началника на РУ И. към ОДМВР С., с което на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя С. П. М. са наложени кумулативно административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца и „глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, за това че на 24.02.2023г. около 14:04ч. на третокласен път 801, в района на км 1 с посока на движение към село В. е управлявал след употреба на алкохол МПС - лек автомобил, марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № С****ВХ, негова собственост, като при извършената проверка на водача от органите на МВР с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен номер ARPK – **** е установен положителен резултат 0,95 промила алкохол в кръвта - административно 2 нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Като на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба I3-2539/17.12.2012г. е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на въззивника на 11.04.2023г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, видно от пощенското клеймо на приложения по делото пощенски плик.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение серия GA акт № ******/24.02.2023г., талон за изследване № ***** /л. 16/, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози /л.17/, фиш от ЦСМП – град И./л.18/, справка за нарушител водач, заповед № 8121з-***/22.03.2022г., протокол за премината проверка за техническо средство, холограмни стикери № А050***, заповед № 8121з****/02.12.2021г., както и въз основа на събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С. М. и М. Г..
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение.
От приети като писмено доказателство по делото протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози и фиш за спешна помощ от ЦСМП – И. се установява, че след извършената проверка с техническо средство жалбоподателят посетил филиал на ЦСМП град И., където отказал да даде кръвна проба.
Съгласно протокол от Главна Дирекция „Национална полиция“ /л.35 от делото/ техническото средство, с което е бил тестван жалбоподателя алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDM **** е преминало периодична техническа проверка на 15.11.2022г. със срок на валидност шест месеца, следователно към 24.02.2023г. е било технически изправно.
Съгласно Заповед № 8121з-***/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите следва да се извършва чрез техническо средство тип „Alcotest 7510” – т. I, 2.
От приетата по делото справка за нарушител/ водач се установяват предходните нарушения на жалбоподателя на Закона за движението по пътищата.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля С. М., установените в акта за установяване на административно нарушение и възпроизведени впоследствие в наказателното постановление фактически положения са доказват по категоричен и безспорен начин. Свидетелят М. има спомен за конкретния случай, посочва, че при рутинна проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, той усетил миризма на алкохол – бира при 3 отваряне прозореца на автомобила, затова свидетелят М. решил да изпробва водача за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство. Свидетелят посочва, че е разяснил на водача всички възможности, които законът предвижда за повторно изследване – както чрез доказателствен анализатор, така и възможността да даде кръвна проба.
Свидетелката М. Г., при разпита си пред съда, декларира, че има спомен за случая, потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Свидетелката Г. заявява, че не си спомня водачът да е искал да бъде тестван с доказателствен анализатор.
Този съдебен състав няма основание да не кредитира показанията на свидетелите М. и Г., същите са логични и последователни, кореспондират, както по между си, така и с останалия доказателствен материал по делото изцяло.
При съвкупната преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав, намира че фактът на извършеното административно нарушение и неговото авторство са доказани по несъмнен начин.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От приложената по делото Заповед № 8121з-****/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, се установява компетентността на актосъставителя – т. 1.3.2 и на административно-наказващия орган – т. 3.8.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 2 4.02.2023г. за нарушение, извършено на 24.02.2023г., а НП – на 2 3.03.2023г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършено и установено нарушението.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. П. М. е ангажирана за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, а на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 10 /десет/ 4 контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 24.02.2023г. около 14:04ч. на третокласен път 801, в района на км 1 с посока на движение към село В. С. П. М., ЕГН: ********** е управлявал след употреба на алкохол МПС - лек автомобил, марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № С****ВХ, негова собственост, като при извършената проверка на водача от органите на МВР с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен номер ARPK – **** е установен положителен резултат 0,95 промила алкохол в издишания въздух.