Решение № 267 от 15.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Перник, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200607 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 26-1920-000032, издадено на 20.03.2026 г. от Началник сектор при ОДМВР – Перник, РУ 01 Перник, с което на Х. П. С. с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за административно нарушение на “чл. 103, ал.

Null” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, както и за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и наказателното постановление, не е установена по достатъчно категоричен начин, като наказващият орган не е изследвал в достатъчна степен обстоятелствата около установеността на нарушението. Поддържа се, че в наказателното постановление нарушението е посочено като такова по чл. 103, ал. п11 от ЗДвП, каквато разпоредба не съществува, както и че е налице разминаване с квалификацията, дадена в АУАН. Твърди се още, че в НП са възпроизведени и двете предвидени в чл. 103 от ЗДвП хипотези — спиране в най-дясната част на платното за движение или на посочено от представител на службата за контрол място, без да е ясно коя от тях се твърди като 1 неизпълнена от жалбоподателя. Според жалбата от съдържанието на НП не става ясно дали е било дадено указание за конкретно място за спиране, кое е това място, кой от двамата служители е подал сигнала за спиране и дали е указал конкретно място за спиране. Поддържа се, че с това е нарушено изискването за точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, и е затруднено правото на защита на жалбоподателя. Твърди се също, че дори да е бил подаден звуков и светлинен сигнал, това представлява нареждане по смисъла на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, но не било безспорно описано нарушение, изразяващо се в отказ от страна на жалбоподателя да изпълни нареждане на контролните органи за спиране. Жалбоподателят заявява, че не е осуетявал полицейска проверка и не е възприел спирането. Моли се за постановяване на решение, с което атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.

В съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. И. М. — процесуален представител на жалбоподателя, с която същата заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, като излага доводи за отмяна на наказателното постановление и сочи, че в АУАН са посочени две различни дати на нарушението.

Въззиваемата страна — административнонаказващият орган, редовно призована, не изпраща представител в съдебните заседания на 29.04.2026 г. и 13.05.2026 г. В съдебното заседание на 27.05.2026 г. се явява П. В. А., в качеството му на административнонаказващ орган и издател на процесното НП, който моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

Районен съд – Перник, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 21.02.2026 г. полицейски инспектор К. Н. А. при ОДМВР – Перник, Първо РУ, съставил срещу жалбоподателя Х. П. С. АУАН серия GA № 3416164 за нарушение на Закона за движението по пътищата.

В АУАН първоначално е посочено, че нарушението е извършено на 21.02.2026 г. около 22:47 часа на ул. „Петко Каравелов“. Непосредствено след това, при изложението на конкретните обстоятелства, е посочено, че в гр.

Перник на 10.02.2026 г. около 15:50 часа жалбоподателят управлявал UTV с рег. № ********, с посока на движение от ул. „Струма“ по ул. „Средец“ към ул. „Софийско шосе“. Отразено е, че при движението си същият преминал през обособени тревни площи в района на СОУ „Св. св. Кирил и Методий“, след което излязъл на пътното платно на ул. „Средец“, насочил се към пътен възел „Марина бара“, навлязъл в насрещното движение на ул. „Софийско шосе“ и продължил движението си по нея, като с тези си действия създал предпоставка за ПТП. В акта е посочено още, че след подаден звуков и светлинен сигнал от служебен патрулен автомобил на МВР водачът рязко 2 ускорил скоростта си на движение, без да намали и да спре на подадения от полицейските органи сигнал. Прието е, че с това е нарушил чл. 103 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № 26-1920-000032 от 20.03.2026 г., в което възпроизвел констатациите от акта. И в наказателното постановление първоначално е посочено, че нарушението е извършено на 21.02.2026 г. около 22:47 часа на ул. „Петко Каравелов“, а след това е изложено, че в гр. Перник на 10.02.2026 г. около 15:50 часа жалбоподателят управлявал UTV с рег. № ******** при описаните по-горе обстоятелства и не спрял на подаден от полицейските органи звуков и светлинен сигнал.

Въз основа на тези констатации административнонаказващият орган е приел, че е осъществено нарушение на „чл. 103, ал. Null от ЗДвП“, поради което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. В наказателното постановление е отбелязано още, че към 20.03.2026 г. на водача остават 6 контролни точки.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, а именно АУАН серия GA № 3416164/21.02.2026 г., наказателно постановление № 26-1920-000032/20.03.2026 г., справка за нарушител/водач, докладна записка относно неподчинение на UTV, разписките за връчване на АУАН и НП, както и от показанията на свидетелите М. Ю. Й. и К. Н. А., разпитани в хода на съдебното следствие.

При така устнаовеното от фактическа страна съдът достигна следните правни изводи:

АУАН е съставен от длъжностно лице по чл. 189, ал. 1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта НП също е издадено от компетентен орган.

При осъществяване на служебната проверка за законосъобразност съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и обуславят отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно чл. 42 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Аналогично, съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и 3 законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Тези реквизити са от съществено значение, тъй като именно чрез тях се индивидуализира административното обвинение и се очертават пределите на защитата на санкционираното лице.

В настоящия случай както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице съществено противоречие относно времето на извършване на твърдяното нарушение. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 21.02.2026 г. около 22:47 часа на ул. „Петко Каравелов“, след което при изложението на конкретните обстоятелства е отразено, че в гр. Перник на 10.02.2026 г. около 15:50 часа жалбоподателят управлявал UTV с рег. № ******** и не изпълнил подаден от полицейските органи сигнал за спиране. Същото противоречие е възпроизведено и в наказателното постановление, където отново фигурират две различни дати и два различни часа на твърдяното нарушение — 21.02.2026 г. около 22:47 часа и 10.02.2026 г. около 15:50 часа.

Наред с това в АУАН и в наказателното постановление е налице противоречие и относно мястото на твърдяното нарушение. Първоначално като място е посочена ул. „Петко Каравелов“, докато в последващото изложение на конкретните фактически обстоятелства е описано движение в гр. Перник от ул. „Струма“ по ул. „Средец“ към ул. „Софийско шосе“, преминаване през обособени тревни площи в района на СОУ „Св. св. Кирил и Методий“, насочване към пътен възел „Марина бара“ и продължаване по ул.

„Софийско шосе“. В това последващо фактическо описание ул. „Петко Каравелов“ изобщо не фигурира. Така административнонаказателните актове съдържат не само две различни дати и два различни часа, но и различни данни относно мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението.

Посочените противоречия не могат да бъдат възприети като очевидна фактическа грешка или несъществен технически пропуск. Датата, часът и мястото на извършване на административното нарушение са елементи от фактическата индивидуализация на деянието. Те определят кое конкретно поведение на лицето е предмет на административнонаказателното обвинение, срещу кое поведение следва да бъде организирана защитата и кои доказателствени средства са относими към спора. Когато в АУАН и в НП едновременно са посочени две различни дати, два различни часа и противоречиви данни относно мястото на нарушението, не е налице ясно и недвусмислено описание на едно конкретно административно нарушение, а вътрешнопротиворечиво обвинение.

Същественото в случая е, че неяснотата не се съдържа само в акта за установяване на административно нарушение, а е изцяло пренесена и в наказателното постановление. Поради това порокът не е преодолян в последващата фаза на административнонаказателното производство.

Напротив, наказващият орган е възпроизвел същото противоречие, вместо да индивидуализира ясно твърдяното нарушение. При това положение съдът не 4 може да извежда по тълкувателен път коя от посочените дати, кой от посочените часове и кое от описаните места са възприети от административнонаказващия орган като релевантни за нарушението, нито да коригира или дописва обвинителната рамка вместо него.

Посоченото нарушение е съществено, защото пряко засяга правото на защита на жалбоподателя. Санкционираното лице следва да може още от съдържанието на АУАН и НП да разбере точно за кое деяние е привлечено към административнонаказателна отговорност — кога, къде и при какви обстоятелства се твърди, че е извършило нарушението. В разглеждания случай това изискване не е изпълнено. От съдържанието на АУАН и НП не става ясно дали на жалбоподателя се вменява поведение, осъществено на 21.02.2026 г. около 22:47 часа на ул. „Петко Каравелов“, или поведение, осъществено на 10.02.2026 г. около 15:50 часа при движение по описания маршрут от ул.

„Струма“ по ул. „Средец“ към ул. „Софийско шосе“. Тази неяснота пряко затруднява защитата, включително възможността нарушителят да ангажира доказателства, относими към датата и мястото на нарушението.

Не може да се приеме, че порокът е саниран чрез събраните в съдебната фаза доказателства. Съдебното производство по обжалване на наказателно постановление има за предмет проверка на вече формулираното административно обвинение, а не неговото уточняване, изменение или заместване. Доказателствата могат да установят дали едно ясно и надлежно описано нарушение е извършено, но не могат да отстранят липсата на яснота в самото обвинение. В противен случай съдът би поставил жалбоподателя в положение да разбира окончателно предмета на обвинението едва в съдебната фаза, което е несъвместимо с гаранциите за защита в административнонаказателното производство.