Решение № 1208 от 26.02.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4901/2016
- Вид
- Решение № 1208
- Подписан
- 26.02.2018
- В сила
- 25.07.2019
- Състав
- АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 137е · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 129 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№
…………. гр. София, 26.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4901/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 55180/20.01.2016 г., предявена от К.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Г.С., с адрес: ***.
Ищцата К.С.А. твърди, че на 21.09.2015 г., около 23.00 ч., на път ІV-51042, Н.Р.С., при управление на лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, без свидетелство за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена с релефа скорост, загубил контрол над автомобила, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът напуснал пътното платно и се ударил в земен скат на дере.
По случая било образувано ДП № 554/2015 г. по описа на РУ–Попово, пр.пр. № 611/2015 г. по описа на ОП – Т..
Ищцата твърди, че при настъпване на описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП) е била пътник в лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******. След ПТП, ищцата била приета за лечение в „МБАЛ–Т.“ АД с оплаквания от болки и ограничени движения на двата горни крайника, в областта над лакътните стави, трудни движения на пръстите на дясната ръка, с рана на главата, масивен хематом в долна трета на дясна мишница с ограничени движения в тази област. На 25.09.2015г., на ищцата била извършена оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, десен хумерус. На 01.10.2015 г., ищцата била изписана от болницата. На 07.10.2015 г., ищцата отново постъпила за лечение в „МБАЛ–Т.“
АД. На 09.10.2015 г., на ищцата била извършена нова оперативна интервенция – открито наместване на фрактура, последвано от външна фиксация.
Ищцата твърди, че вследствие на описаното ПТП е получила следните травматични увреждания: счупване на тялото на раменната кост; фрактура на десен хумерус в дистална част с дислокация; пареза на нервус радиалис вдясно; супракондиална фрактура на ляв хумерус с множество фрагменти и дислокация; контузия на главата.
Вследствие на получените от ПТП увреждания, ищцата претърпяла и продължавала за търпи неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Причинените увреждания довели до трайно затруднение в движението на лявата и дясната ръка, за дълъг период от време, през който пострадалата не можела сама да обслужва елементарните си жизнени потребности и се нуждаела от чужда помощ. Към предявяване на исковата молба, пострадалата продължавала да изпитва болка в наранените области, особено при застудяване на времето. Ищцата била лишена от обичайния си динамичен начин на живот, станала напрегната, имала нарушения на съня. При инцидента ищцата изживяла изключителен стрес, който щял да остане за цял живот в нейното съзнание.
В резултат на описаното ПТП, ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медицински изделия, в размер на 4466.70 лева.
Ищца сочи, че към момента на пътно – транспортното произшествие, отговорността на виновния водач не е била застрахована, поради което отправила претенция за получаване на обезщетение за претърпените неимуществени вреди пред Гаранционният фонд. По молбата била образувана щета, по която Фондът с Решение № 3-3/28.01.2016 г. отказал да заплати обезщетение.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати: сумата от 90 000 лева – частичен иск от 180 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и сумата от 4466.70 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Сумите се претендират ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата 28.01.2016 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Г.С. оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, както и получените от ищцата травматични увреждания. Излага съображение, че липсват доказателства за механизма на ПТП, причините и обстоятелствата, при което е настъпило, както и поведението на участниците в него.
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че е пътувала без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП.
Ответникът поддържа и че претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди е в завишен размер, като излага съображения, че претендираната сума не съответства на принципа на справедливостта, на трайната съдебна практика, икономическите условия и стандарта на живот в страна, както и с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.
Трети лица помагачи на страната на ответника –
Д. Н.Р., Р.Н.Р., и Ю.Н.Р., не изразяват становище по исковете.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ -отм., но приложим в конкретния случай, тъй като правопораждащият факт е настъпил при действието му (в този смисъл: Решение № 208/02.09.2013 г. по т.д. № 364/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, Определение № 240/31.03.2011 г. ч.т.д. № 223/2011 г. по описа на ВКС, І ТО, в което е прието, че релевантен за приложимия закон по отношение на отговорността на Гаранционния фонд, е моментът на настъпване на ПТП като застрахователно събитие, а оттук и релевантността на наличието или липсата на застраховка към този момент, и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди, причинени от пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен искът, следва да бъде установено осъществяването на следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя/; непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 21.09.2015 г. (датата на процесното ПТП), за лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, управляван от Н.Р.С., не е имало застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определение от 24.01.2017 г.), поради което и съдът приема, че гражданската отговорност на наследодателя на третите лица - помагачи не е била застрахована.
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото, че на 21.09.2015 г., около 23.00 ч., на път ІV-51042, между с. Глогинка и гр. Попово, Н.Р.С., при управление на лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, без свидетелство за управление на МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал автомобила с несъобразена с релефа скорост, загубил е контрол над автомобила, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът напуснал пътното платно и се ударил в земен скат на дере.
Настъпването на процесното ПТП и участието на Н.Р.С. се установява от представените по делото Протокол за оглед на пътно – транспортно местопроизшествие от 22.09.2015 г., 01.30 ч., Протокол за оглед на пътно – транспортно местопроизшествие от 22.09.2015 г., 9.10 ч., и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9/21.09.2015 г.
Протоколите за оглед на ПТП са съставени в съответствие с чл. 129 и сл. НПК и имат характера на официални свидетелстващи документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По случая е било образувано ДП № 554/2015 г. по описа на РУ–Попово, пр.пр. № 611/2015 г. по описа на ОП – Т..
С постановление от 25.04.2016 г. на прокурор от
Окръжна прокуратура – гр. Т., производството по ДП № 554/2015 г. на РУ–Попово, пр.пр. № 611/2015 г. на ОП – Т., е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК (поради смъртта на виновния водач Н.Р.С.).
Въз основа на данните от двата протокола за оглед на местопроизшествието, както и от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, по настоящото дело е извършена автотехническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, е описало следният механизъм на ПТП: на 21.09.2015 г., около 23.00 ч., на четвъртокласен път ІV-51042, в посока от с. Светлен, към с. Глогинка, на около 1 км. преди с. Глогинка, се е движил лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, управляван от Н.Р.С., със скорост 91 км./ч. Вещото лице е посочило, че пътят е с широчина 5 метра, асфалтов. Автомобилът навлязъл в десен завой, който е можел да се преодолее с критична скорост от около 80 км./ч. Поради движение със скорост 91 км./ч., която е по-висока от критичната за завоя скорост от 80 км./ч., автомобилът придобил странично занасяне и променил траекторията си на движение, насочил се наляво, преминал диагонално през лентата за насрещно движение и малко преди моста над р. „Казъларско дере“, напуснал вляво платното за движение. Когато достигнал началото на западния скат на реката, автомобилът излетял, прелетял над водата на реката и се ударил челно в насрещния източен скат на реката. След това се е преобърнал на дясната си страна и вероятно се е свлякъл по-ниско по ската. От силния удар, водачът на автомобила е починал на място, а пътниците са получили телесни увреждания. Видно от заключението по АТЕ, причина за настъпването на произшествието е движението на лекия автомобил със скорост над критичната, поради което автомобилът е придобил странично занасяне и водачът му е загубил контрол над управлението му.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9/21.09.2015 г., при настъпване на процесното ПТП, ищцата (и други лица) е била пътник в лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № ******* и е пострадала от произшествието.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергавана. Виновен за настъпването на процесното ПТП е бил водачът на автомобил „Ауди 80“, с рег. № ******* - Н.Р.С., който е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждащи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността, както и че са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 288, ал.
1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.), Гаранционният фонд, дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се явява К.С.А..
Разпечатката съдържа 45 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f31f6a1d-29bb-4022-964e-58714c325d19