Определение № 906 от 08.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 906 гр. Варна, 08.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Р.ва мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Ралица Ц. Р.ва Въззивно гражданско дело № 20243100500393 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. № 97507 /28.12.2023г., подадена от “Мебелмаг“ ЕООД, ЕИК 204526658, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост бл. 50, вх.9, ет.2, ап.

188, представлявано от Димитър Вичев Димитров – управител, срещу решение № 3687 / 14.11.2023г., постановено по гр.д. № 14002 / 2022г. на ВРС, 33 с-в, с което на основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, е осъден ответникът „Мебелмаг“ ЕООД, ЕИК 177893519, да заплати на ищцата Д. Р.

Л., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата в размер на 1157.00лв., представляваща получена на отпаднало основание стойност на „Ъглов диван Болеро кафяв с бежово", по развален договор, сключен с ответното дружество на 19.08.2022 год. по електронен път, чрез интернет сайта www.mebelmag.bg, основанието за плащането на която сума е отпаднало след развалянето на договора от ищцата, поради неуважена от ответника рекламация на стоката.

В жалбата се излага, че не е доволен от решението, поради допуснати нарушения от първоинстанционния съд водещи до недопустимост поради произнасяне по незаявени основания; неправилност поради процесуални нарушения и неправилност поради неточно приложение на материалния закон. Доводите за недопустимост обобщава като сочи, че с исковата молба заявената претенция е била за отказ от договора, сключен от разстояние, а ВРС неправомерно дал указания на страната за отстраняване на нередовности, които не се констатирали. Сочи, че с указанията съдът всъщност се е произнесъл по основателността на претенцията, респ. насочил ищеца към изменение, което било недопустимо. С дадените указания по същество на спора, ВРС бил нарушил принципа на равенство. Доводите за неправилност поради процесуални нарушения са както следва: ВРС бил приложил отменени разпоредби – чл.113 и чл. 114 от ЗЗП, а не бил приложил 1 актуалния към датата на сключване на договора закон – Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/, действащ от 01.01.2022г. В приложимият нов закон съществувала изрична разпоредба, според която потребителят имал право чрез заявление до продавача да развали договора в конкретно посочени случаи, в това число следвало да извърши действия съгласно чл. 36, ал. 3 и 4 от ЗПЦСЦУПС - когато потребителят развали договора за продажба той трябвало задължително да върне тези стоки (като ги опакова по определен начин според общите условия на продавача налични в неговия сайт), на продавача без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят бил уведомил продавача за решението си да развали договора за продажба. Позовава се на законодателното решение, като сочи, че само в този случай и ищцата би имала правото да й се възстанови заплатената сума. Доколкото и ищцата не била върнала дивана, то тя нямала право да получи сумата обратно, дори и да следвало да се приеме, че договорът бил развален валидно, което не се установявало. На следващо място, ВРС не бил обсъдил всички приети по делото доказателства – електронната кореспонденция и показанията на св. Демирова, от които се установявало, че ищцата била използвала дивана и тогава предявила претенция за недостатък, като в рекламацията й било посочено, че иска замяна, а не възстановяване на сумата. Първоинстанционният съд не бил обсъдил и всички възражения на ответника и по-конкретно: - че за ищцата не било възникнало право на разваляне на договора; - че не е имало задължение за ответника да върне обратно заплатеното; - че правото на разваляне не било упражнено валидно. Доводите за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон са както следва: Приложим бил ЗПЦСЦУПС, като той имал примат спрямо ЗЗД и ЗЗП. От 24.08.2022г., когато ищцата била получила продадената й стока - рискът от нейното погиване / увреждане лежал върху нея, като твърдяната непригодност била възникнала в резултат от неправилно пренасяне, съхранение или монтаж от страна на ищцата.Като едва на 01.09.2022г. на посочената от ответника електронна поща за рекламации [email protected] от името на ищцата били изпратени първите съобщения с отправени искания за замяна на дивана.

Ответното дружество се било ангажирало в качеството си на търговец в рамките на 30-дневен срок да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Ищцата не отговорила на запитванията и поканите за дата и час за осъществяване на замяна. Ищцата не попадала в нито една от хипотезите на чл. 33 от ЗПЦСЦУПС, при които можела да развали договора. Самата тя избрала опцията за замяна и съответно за нея не било възникнало право да развали договора. Отделно сочи, че при разваляне, потребителят задължително следвало да върне стоката в 14 –дневен срок, което не било сторено. Изявлението на ищцата за разваляне било направено едва с исковата молба, а към него момент бил изтекъл 14-дневния срок. На електронния сайт на ответника били публикувани Общите условия за ползване на интернет 2 страницата

/ онлайн магазина на ответника -www.mebelmag.bg. Същите били приложени към о.и.м., като съдържанието не било оспорено от ищеца в първото с.з. и съответно ОУ били приложими между страните. Според ОУ, купувачът можел да упражни правото си да се откаже от сключения договор, като изпрати електронно писмо до електронна поща в законоворегламентирания срок за това, като в случай, че потребителят желаел да се откаже от договора, трябвало да са налице следните условия и действия, извършени от потребителя: 1/ Предварително писмено да информира "Мебелмаг" ЕООД на електронна поща [email protected], че на основание чл. 50, ал. 1 ЗЗП се отказва от договора, като посочи банкова сметка, по която да му бъде възстановена заплатената от него цена на върнатата стока, ползвайки осигурения стандартен формуляр за отказ; 2/ Стоката трябва да бъде върната в оригиналната, ненарушена опаковка – т.е. неразопакована, респ. неползвана стока; 3/ Стоката трябва да бъде върната с всички придружаващи я документи и комплектовки, в добър търговски вид; 4/ Всички транспортни и други разходи по връщането на стоката са изцяло за сметка на потребителя, като до момента на обратното предаване на стоката от страна на Потребителя на "Мебелмаг" ЕООД, рискът от случайното й погиване или повреждане се носел изцяло от потребителя. За връщане на закупена стока, потребителят имал възможност да използва транспорт на Мебелмаг ЕООД като цената на услугата е 25 лв; 5/ В случай, че потребителят се възползвал от правото си по чл.50, ал. 1 ЗЗП и при положение, че е изпълнил посочените по - горе условия, "Мебелмаг" ЕООД се задължавал да му възстанови заплатената сума по банков път до 14 дни, считано от дата, на която потребителят бил упражнил правото си на отказ, на посочената банкова сметка. Заплатените суми за допълнителни услуги доставка, разнос и монтаж, не се възстановявали.

Обобщава, че доколкото и получената стока била разопакована, а и използвана, то не били налице и посочените в ОУ на търговеца предпоставки за валидно упражняване на правото на отказ от договора.

В случай, че се приемело, че приложимият закон бил ЗЗД, то ищцата нямало основания за разваляне на договора, доколкото неизпълнената част не била съществена с оглед на интереса на кредитора. Ответникът бил предложил замяна на частта, което предложение не било прието от ищцата и към настоящия момент. В този смисъл и не били налице предпоставките за разваляне на договора съобразно разпоредбата на чл. 87 ал.4 от ЗЗД.

Моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски за първа и въззивна инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно 3 легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.

Жалбоподателят се позовава на нарушения на първоинстанционния съд във връзка с възприетия като приложим закон, което е намерило отражение във възприетата правна квалификация и указанията по разпределение на доказателствената тежест.

По повод на тези възражение, въззивният съд съобрази, че в изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/, въззивната инстанция е длъжна да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/. / в този смисъл са мотивите на ТР No 1 / 2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Доколкото претенцията на ищеца се базира на твърдения за сключен с ответника потребителски договор от разстояние и упражнено право на отказ от договора в законопредвидения срок, то и в тази връзка подлежащите на доказване от ищцата факти са именно да установи валидно сключен договор от разстояние, заплатена сума за доставката на дивана и надлежно упражнено в предвидения 14-дневен срок право на отказ от договора. В тежест на ответника следва да се поставят тези факти и обстоятелства, от които той черпи изгодни за себе си последици, като в случая с оглед на твърденията му, че приложими между страните са именно посочените от него и представени към отговора на исковата молба ОУ, че ищцата е отправила искане за замяна на дефектната част, както и че същата не е била доставена на ищцата, заради нейното бездействие.

Спорът е и от естество, при което съдът има служебно задължение да 4 следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, респ. ОУ, който е сключен с потребител. Съобразно чл. 7 ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, като им укаже изрично, вкл. и следва да се дадат нарочни указания по разпределение на доказателствената тежест в тази връзка, доколкото първоинстанционният съд не е сторил това с доклада по делото. Предвид качеството на ищцата като потребител и ответникът следва да установи, че е спазил всички особени изисквания на ЗЗП при сключване на договори от разстояние – глава Четвърта от ЗЗП.

Страните не са направили доказателствени искания.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 97507 /28.12.2023г., подадена от “Мебелмаг“ ЕООД, ЕИК 204526658, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост бл. 50, вх.9, ет.2, ап. 188, представлявано от Димитър Вичев Димитров – управител, срещу решение № 3687 / 14.11.2023г., постановено по гр.д. № 14002 / 2022г. на ВРС, 33 с-в, с което на основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, е осъден ответникът „Мебелмаг“ ЕООД, ЕИК 177893519, да заплати на ищцата Д. Р. Л., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата в размер на 1157.00лв., представляваща получена на отпаднало основание стойност на „Ъглов диван Болеро кафяв с бежово", по развален договор, сключен с ответното дружество на 19.08.2022 год. по електронен път, чрез интернет сайта www.mebelmag.bg, основанието за плащането на която сума е отпаднало след развалянето на договора от ищцата, поради неуважена от ответника рекламация на стоката.