Решение № 2076 от 08.07.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2076

Русе, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА

При секретар ГАЛИНА КУНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА административно дело № 20257200700289 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. във връзка с чл. 19ж от Административнопроцесуалния кодекс АПК) и чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Делото е образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, със седалище: [населено място] (ВиК ООД – Русе), представлявано от управителя И. М., чрез пълномощника адв. С. Д., против Отказ на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 (ОПОС 2014-2020), обективиран в писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/02.04.2025 г., за сключване на допълнително споразумение за изменение на Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № Д-34-62/31.07.2019 г. за проект BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия , обслужвана от ВиК ООД – Русе във връзка с постановено Решение №13911/20.12.2924 г. по адм. д. № №7364/2024 г. на ВАС, VІІ отд. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорвания отказ поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи във връзка с всяко от съображенията на административния орган, съдържащи се в писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/02.04.2025 г. Иска се съдът да отмени отказа на РУО на ОПОС 2014-2020 г. и да му върне преписката за подписване на допълнително споразумение с ВиК ООД – Русе за изменение на АДБФП като задължи административния орган да подпише такова допълнително споразумение след влизане в сила на съдебното решение. Претендира се и присъждане на разноски, за които представя списък.

Ответникът по делото – Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околно среда“ 2014-2020 г., чрез пълномощника си, в хода на делото по същество, изразява становище за неоснователност на жалбата като изцяло се поддържат изложените в оспореното писмо съображения. Иска се съдът да остави жалбата без уважение и да присъди на ответника разноски по представен списък. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено и претендирано за присъждане от жалбоподателя, във връзка с което възражение ответникът се позовава на решение от 25.01.2024 г. по Дело С-438/2022 г. на СЕС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения отказ, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Предмет на спора в настоящото производство е отказът на РУО на ОПОС 2014-2020 г. за изменение на АДБФП, сключен с жалбоподателя по реда на ЗУСЕФСУ. Между страните по делото на основание чл. 24, ал. 1, чл. 45, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (сега с променено наименование – ЗУСЕФСУ) е сключен Административен договор № Д-34-62/31.07.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ "Административен договор" е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ, по силата на което и със съгласието на бенефициента (назован така, въпреки дадената легална дефиниция за понятието "бенефициер" в чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г.) се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ административните актове по глава Трета от закона се оспорват пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт. Понятието „оспорване на административен договор“, употребено в разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, не следва да се тълкува буквално като възможност за оспорване единствено на самия административен договор, тъй като съгласно чл. 19ж, ал. 1 от АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Това означава, че на съдебен контрол подлежи не само административният договор като самостоятелен акт, приравнен на индивидуален административен акт, но и неговото изпълнение, изменение или прекратяване, а следователно и съответните откази за изменението му. Съгласно чл. 19ж, ал. 2 от АПК тези спорове се разглеждат по реда на дял трети от кодекса – „Производства пред съд“, т.е. приложение намират разпоредбите за оспорване на административни актове и по-конкретно на индивидуални административни актове. С оглед на изложеното отказът на РУО на ОПОС 2014-2020 г. за изменение на АДБФП подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

От представената по делото кореспонденция между страните се установява, а това не се и оспорва от тях, че писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/02.04.2025 г., съдържащо оспорвания отказ, е съобщено на жалбоподателя чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2020) на 02.04.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез куриер до административния орган на 16.04.2025 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, доколкото му е отказано поискано от него изменение на АДБФП. Без правно значение за преценката на правния интерес на жалбоподателя е обстоятелството, че към момента на образуване на съдебното производство програмният период по процесната оперативна програма е приключил, изпълнението на проекта е приключило и срокът за допустимост на разходите е изтекъл.

Изложените до тук съображения обосновават извода на съда за процесуална допустимост на подадената от ВиК ООД – Русе жалба срещу отказ на РУО на ОПОС 2014-2020 г. за изменение на АДБФП.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Отказът за изменение на АПБФП № Д34-62/31.07.2019 г. е обективиран в писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/02.04.2025 г. на Ръководителя на УО на ОПОС Г. С., поради което се явява издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 24, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕФСУ безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор. Това именно е и административният орган, компетентен да се произнесе по искане за изменение на сключен административен договор по реда на ЗУСЕФСУ. Видно от приложената по делото Заповед № РД-773/02.09.2024 г. на Министъра на околната среда и водите Г. С. – Г. директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ/, е оправомощена за Ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ като й е възложено да изпълнява функциите на РУО в пълен вид и обем, с изключение на функцията по издаване на заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) чрез бюджетна линия по приоритетна ос 6 „Техническа помощ“ на ОПОС 2014-2020, както и заповеди за тяхното изменение и/или допълване и отмяна (процесния случай не попада в цитираното изключение).

Оспореният отказ е издаден в писмена форма като в писмото се съдържат съображенията на административния орган за взетото решение, т.е. актът се явява мотивиран.

Съдът не установи допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспорения по делото отказ. Наличието на такива не се и твърди от жалбоподателя.

Основният спорен по делото въпрос е относно материалната законосъобразност на оспорвания отказ.

От представените по делото доказателства съдът установи, че жалбоподателят е бенефициер по АДБФП № Д-34-62/31.07.2019 г., по силата на който му се предоставя безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 95 873 605.70 лева по процедура BG16M1PO002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“, по приоритетна ос 1 „Води“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, съфинансирана в размер на 85% от Кохезионния фонд на Европейския съюз, за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1OP002-1.016-0001 „Изграждане ва ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“ като безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлиза на 1 350 000 000 лева. Финансираният по договора проект е на стойност 131 783 167.65 лв., от които 81 492 564.85 лв. – от Кохезионния фонд, 14 381 040.85 лв. – национално съфинансиране от държавния бюджет на Р България, 13 947 248.52 лв. – собствен принос на бенефициера и 21 962 313.43 лв. – недопустими разходи.

За изпълнение на одобрения проект, за който е предоставена безвъзмездната финансова помощ, жалбоподателят сключва договори за възлагане на обществени поръчки, сред които са и следните договори:

Договор за обществена поръчка № С-2019-0021-1/05.03.2021 г. с предмет „Инженеринг на обект: Реконструкция на ВиК мрежи в [населено място]; Етап I – „Реконструкция на канализационни колектори и прилежащи водопроводи““;

Договор за обществена поръчка № С-2019-0021-2/12.02.2021 г. с предмет: „ Инженеринг на обект „Реконструкция на ВиК мрежи в [населено място]; Етап II – „Реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове““;

Договор за обществена поръчка № С-2020-0002/22.03.2021 г. с предмет: „Инженеринг на обект: „Реконструкция на ВиК мрежи ЦГЧ, [населено място]““;

Договор за обществена поръчка № С-0019-0019/19.02.2021 г. с предмет: „Инженеринг на обект: „Реконструкция и подмяна на съществуващи довеждащи водопроводи от ПС II подем до ПС III подем““;

Договор за обществена поръчка № С-0013-2019/18.09.2020 г. с предмет: „Инженеринг на обект: „Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи в [жк], Изграждане на отвеждащ колектор и реконструкция на прилежаща ВиК мрежа““.

Във връзка с увеличаващата се инфлация в страната с § 1 от Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 62 от 5.08.2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) в ЗОП е създаден нов чл. 117а със следното съдържание:

"Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация

Чл. 117а. (1) В случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет.

(2) Когато в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1 възложителят предвижда клауза за изменение на цената във връзка с инфлацията по ал. 1, той може да обвърже тази клауза с методиката по ал. 1."

Съгласно § 2 от ПЗР на ЗДЗОП методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на този закон.

Самата методика е приета от Министерския съвет с постановление № 290 от 27.09.2022 г. (Oбн., ДВ, бр. 78 от 30.09.2022 г., в сила от 30.09.2022 г.). Съгласно чл. 1 от Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация (Методиката), в редакцията на нормата към датата на приемането й, с методиката се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство и рамковото споразумение за строителство. С изменение чл. 1 от Методиката от 28.02.2023 г. (относима редакция към настоящия казус) в обхвата й се включва изменение на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени: 1. цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство и рамковото споразумение за строителство; 2. цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за доставка и рамковото споразумение за доставка, сключени от възложители, извършващи една или няколко секторни дейности, свързани с природен газ и топлинна енергия и/или електроенергия, когато доставката е пряко относима към осъществяването на съответната секторна дейност.