Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 14.04.2021, Военно-апелативен съд

Съд
Военно-апелативен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2/2021
Вид
Решение № 11
Подписан
14.04.2021
В сила
14.04.2021
Състав
полк. СВИЛЕН РУСЕВ АЛЕКСАНДРОВ, полк. РУМЕН ЛЮБЕНОВ ПЕТКОВ, полк.ЮЛИЯН ВЕНЦИСЛАВОВ БАНКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ...... СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ

Членове:

...... РУМЕН Л. ПЕТКОВ

......ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ТАНЯ И. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ...... СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20216000600002 по описа за 2021 година и с участието на прокурора от В. п. ...... ДАНЧО ДАНОВ, образувано по протест на прокурор от Военно - окръжна п. С., срещу присъда № 12/22.12.2020 г. по нохд № ../2020 г. по описа на Военен съд С..

С протестираната присъда подсъдимият бивш ц. сл. М. А. Й. от в.ф. ......

– Ш., е признат за НЕВИНЕН в това, на 30.05.2014 г. в гр. Ш., да е придобил и държал в помещение на музей на Ш.ския гарнизон към факултет „.......“ – Ш. до 30.05.2014 г. огнестрелно оръжие – пушка „......“, калибър ...... мм, без да има за това надлежно разрешение, и е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направените по делото деловодни разноски ДА ОСТАНАТ за сметка на Държавата.

В протеста и допълнителното изложение към него се сочи, че присъдата е неправилна. Твърди се, че: 1. Подсъдимият е имал представа, че предаващите оръжието свидетели М. и И. са нямали разрешително за държане и за извършване на сделки с него, не ги е питал, нито е искал от тях такова, а от друга страна и самият той е нямал разрешително; 2.

Свидетелството за дарение не е основание за придобИ.е и държане на оръжие.

1

Такова би представлявал договорът за дарение, но едва след издаване на съответното разрешение на дарителя от МВР по реда на ЗОБВВПТИ; 3. Съдът неправилно е приел, че подсъдимият не е придобил оръжието, а по - скоро е съучастник чрез даване на съвети на свидетелите М. и И. и разяснение към свидетеля А.; 4. Съдът неправилно не е приел, че свидетелят А. е действал в изпълнение указанията на подсъдимия относно оръжието, без да е имал представа относно обективните и субективните признаци на противоправното му поведение към момента на предаването му, и фактически се явявал само оръдие на посредствено извършителство от страна на Й.. Тъй като подсъдимият се е ползвал с авторитет и доверие във формированието, у свидетеля А. не е възникнало съмнение относно правомерността на това, което му е било наредено по телефона от него; 5. Съдът не е отчел обстоятелството, че подсъдимият е осуетил вземането на решение за заприходяване на оръжието или за връщането му или за предаване на МВР чрез твърдението си пред свидетеля И., че за него е имало документ. От друга страна свидетелят И. не би могъл да заприходи оръжието само въз основа на свидетелството за дарение, изготвено от подсъдимия Й., защото би извършил престъпление; 6. Съдът не е дал оценка на съществуването на двата варианта на свидетелство за дарение с една и съща дата, едното подписано от подсъдимия, а другото - от декана свидетеля Е.. И двете нямали вид на издадени от факултета документи и не били заведени в регистратурата; 7. По делото е безспорно установено, че подсъдимият е имал неограничена възможност за достъп до музея, каквато е нямало дори и МОЛ свидетелят И., включително и през периода от няколко месеца, когато е работил във военен клуб Ш. и продължавал да играе ролята на „уредник“ на музея. По този начин той е имал фактическа власт над оръжието и факултетът никога не го е придобивал. Поставяйки пушката във витрина на музея, Й. очевидно е упражнявал правото на владение и ползване върху нея и във всеки един момент е разполагал с възможност да се разпореди с нея, за което нямало кой да му се противопостави; 8. Обстоятелствата, че подсъдимият е държал оръжието в района на военно формирование с пропускателен режим; в оборудвано със СОТ заключено помещение; че то е дадено от свидетеля М. с намерение за дарение за музейната експозиция и за оръжието са знаели и други лица във формированието, са илеревантни и биха могли да имат значение само като отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Прави се искане присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за виновен и на основание чл. 339, ал. 1 НК му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години, чието изпълнение бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Срещу протеста и допълнителното изложение към него не са постъпили писмени възражения от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че протестираната присъда е неправилна поради допуснати при постановяването й нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Допуснато е нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като липсва 2 произнасяне на съда за целия инкриминиран период. С обвинителния акт подсъдимият Й. е предаден на съд за това, че през периода 30.05.2014 г. до 22.03.2018 г. е придобил и държал в помещение на Музея на Ш.ския гарнизон процесната пушка „.......“ – престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, а с диспозитива на присъдата е признат за невинен и оправдан да е придобил и държал пушката от 30.05.2014 г. до 30.05.2014 г. С оглед посоченото по – горе нарушение подсъдимият и неговият защитник не са получили отговор с присъдата на основния въпрос от водения наказателен процес, а именно - за какво точно Й. е признат за невиновен и оправдан. По този начин е било ограничено правото на защита на подсъдимия и неговата защита, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал.

1, т. 2 от НПК. В подкрепа на извода си цитира Решение № 326 от 25.01.2018 г. по н.д. № 1084/2017 г., II н.о. на ВКС, съгласно което нарушението е съществено тогава, когато неспазването на процесуалното правило се е изразило върху правилността на присъдата и/или решението. Тъй като обаче за настоящата инстанция повторно са налице условията на чл. 335, ал. 2 НПК, на основание чл. 335, ал. 3 НПК въззивният съд е длъжен да не връща делото за ново разглеждане, а да го реши по същество. В такъв случай прокурорът заявява, че не поддържа подадения протест, но и не го и оттегля. Изцяло се солидаризира с изложеното в мотивите към присъдата от първоинстанционния съд, като в допълнение сочи съдебна практика Решение № 181 от 22.07.2014 г. по н.д. № 448/2014 г., II н.о. на ВКС, на което се е позовал и основният съд. Счита, че от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на А., Е., И. и Д., и от приложените като писмени доказателства свидетелства за дарения, се установява, че подсъдимият Й. е придобил не за себе си, а за музея процесната карабина и я е държал пак за музейната експозиция. Наличието на персонален достъп до помещенията на музея не дава основание да се направи извод, че след дарението процесната карабина е включена в личното му имущество и че е държана като такава от него.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия излага съображения, че атакуваната присъда е обоснована, законосъобразна и съобразена с всички събрани по делото доказателства, а протестът неоснователен. По делото по безспорен начин е установено, че оръжието е намерено от двамата дарители при разчистване на къщата, където е живял бащата на единия, който е бил ятак и оръжието е било негово. Независимо, че няма определен статут по закон, музеят и изложените в него предмети, са собственост на военния факултет в гр. Ш.. ПридобИ.ето на оръжието от музея е станало чрез дарение и в ЗЗД няма предвидена форма на дарението - то може да бъде както устно, така и писмено, поради което е неоснователен доводът в протеста, че собствеността на оръжието може да бъде прехвърлена само при наличие на договор за дарение. Собствеността на карабината е прехвърлена с акта за дарение и волята на дарителите, че даряват оръжието на военния факултет, е ясно изразена с този акт. Именно с този акт то е станало собственост на факултета и зачисляването му е следвало да бъде извършено от съответните служби, които отговарят за това нещо. Към момента на дарението 3 подсъдимият Й. не е имал служебни качества към съответния музей и въобще към военния факултет. От събраните доказателства е абсолютно ясно, че владението и ползването на карабината е било в полза на военен факултет Ш..

Въз основа на изложените аргументи, защитникът моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият поддържа всичко изложено от защитника си. Желае атакуваната присъда да бъде потвърдена.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

По внесен обвинителен акт от Военно-окръжна п. С., на 22.05.2019 г. във Военен съд С. е било образувано нохд № 37/2019 г. по описа на съда. В с.з. от 05.07.2019 г. съдебното производство по делото е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – Ш., където било образувано нохд № 1587/2019 г. по описа на съда. С разпореждане № 384/11.07.2019 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС на РБ.

С определение № 99/04.09.20019 г. по чнд № 751/2019 г. по описа на ВКС, делото е изпратено за разглеждане и решаване от Военен съд – С..

В изпълнение определението на ВКС, във Военен съд С. е било образувано нохд № 100/2019 г. С присъда № 15/11.11.2019 г. съдът е признал подсъдимия М. А. Й. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал.

1 НК и във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е признал за невинен да е извършил деянието на 26.05.2014 г. и го е оправдал в тази част на обвинението. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № ../2019 г. по описа на Военно-апелативния съд, който с решение № 7/15.07.2020 г. е отменил постановената присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Военен съд – С..

След решението на ВАпС, във Военен съд – С. е било образувано нохд № 58/2020 г. С протоколно определение в с.з. от 03.09.2020 г. съдебното производство е било прекратено и делото върнато на ВОП С. за допълнително разследване.

След приключване на допълнителното разследване, делото отново е внесено с нов обвинителен акт във Военен съд С., където на 01.10.2020 г. е било образувано нохд № ../2020 г. по описа на съда, по което е постановена атакуваната присъда.

Протестът е подаден в срок, от легитимна страна и е процесуално допустим.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият бивш цивилен служител М. А. Й. от в.ф. ..... – Ш. е завършил висше образование. Бил е на служба като офицер в БА от 1976 г., с 4 последно присвоено звание „....овник“. През 2000 г. бил освободен от кадрова военна служба и се е пенсионирал, но продължил да работи като цивилен служител във Висше военно училище за ...... „......" – Ш. (понастоящем закрито), на длъжност „Главен асистент“ в катедра „Тактика" и преподавал по „Военна история". След закрИ.е на висшето военно училище и преструктурирането му като Факултет „......." – Ш., Й. бил назначаван с трудови договори на длъжности преподавател, главен асистент и асистент в катедра „Информационна сигурност" до 31.12.2016 г., а от 09.01.2017 г. до 30.06.2018 г. е работил като гост преподавател във факултета по граждански договори на хонорар. През част от инкриминирания период, а именно от 01.07.2014 г. до 01.08.2015 г., подсъдимият не е бил на работа във факултета, а е заемал длъжността „Главен експерт" във Военен клуб - Ш. към Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело" (л.80 том 2 ДП). Притежавал отлична теоретична и практическа подготовка по преподаваните учебни дисциплини и необходимите квалификация, знания и умения, които му позволявали да провежда високоефективен учебен процес на отлично научно и методическо ниво. За това спомагали и отличните му комуникативни умения. В екстремни ситуации реагирал адекватно.

Изпълнявал с чувство на отговорност функционалните си задължения.

При закрИ.е на Висшето военно училище в гр. Ш. през 2003 година, били създадени две структури - Учебна база „......" и Факултет „.......". През месец декември същата година била открита музейна сбирка, подредена в експозиция, добила впоследствие популярност като Музей на Ш.ския гарнизон. Първоначално сбирката структурно била към Учебната база, а през 2008 г. била прехвърлена към Факултет „......." - Ш.. Тъй като подсъдимият имал необходимите познания в областта на военната история, на него била възложена организацията по набавянето, подредбата, поддържането на предметите от музейната сбирка и оформянето на музейната експозиция. В помещенията, където се съхранявали експонатите, имало действаща сигнално-охранителна система, за която Й. разполагал с персонален код за достъп до системата. Подсъдимият притежавал и персонална връзка с ключове от помещенията на сбирката, които ключове били постоянно у него от 01.01.2004 година до изземването им на 22.03.2018 година. По този начин той имал неограничен достъп до помещенията на музейната сбирка и експонатите в нея. Музейната сбирка не била регистрирана по действащия до 10.04.2009 година Закон за паметниците на културата и музеите и по отменилият го Закона за културното наследство, поради което нямала статут на самостоятелен музей със седмично работно време и нямала щатен персонал. От 2010 година и през целия инкриминиран период, материалноотговорно лице за имуществото, намиращо се в помещенията Музея на Ш.ския гарнизон бил свидетелят под....овник И. И.. Оръжейните експонати в сбирката били зачислени на служба „Логистично осигуряване“ на в.ф. ..... – Ш., а от там с приемо-предавателен протокол, били предадени в музейната сбирка на материално отговорното лице подп. И.. До средата на месец юни 2014 година декан на факултета, към който структурно е включена музейната сбирка, бил свидетелят ..... Н.Н., след което длъжността заел свидетелят 5