Определение № 4877 от 23.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4877 гр. Варна, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100502224 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.122 от ГПК.

Образувано е за разрешаване на препирня за местна подсъдност, повдигната с Определение №13355 от 02.10.2025г. по гр.д.№10978/2025г. по описа на Районен съд Варна, между съдът, постановил определението и Районен съд София, за разглеждане на подадена пред последния съд искова молба от ЗД “Бул Инс“ АД, против К. Д. Г. осъдителен иск с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ за сумата от 4034.24 лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски въз основа на сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност“ за нанесени вреди на лек автомобил “Опел Астра“ с рег.№ В4633НС вследствие на ПТП, причинено по вина на ответника на 26.01.2018г. в гр.Варна, като при настъпването на пътнотранспортното произшествие същия е бил неправоспособен водач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.

След преценка на данните по делото, съдът намира следното:

Повдигнат е спор /препирня/ за местна подсъдност между две районни съдилища, които принадлежат към различни по-горни съдилища, ето защо компетентен да се произнесе по спора за местна подсъдност на основание чл.122, изр.2 от ГПК е ОС Варна, като по-горен на съда, попадащ в неговия район, който последен е отказал да разгледа делото-РС Варна.

Както вече бе посочено по-горе производството пред Районен съд София, е образувано по предявена претенция от застраховател по гражданска отговорност, против водач на МПС, който е причинил вреди на трето лице, при управление на застрахованият лек автомобил, като при настъпване на пътнотранспортното произшествие, същия е бил неправоспособен водач.

Районен съд София е приел, че по отношение на предявения иск, намират приложение разпоредбите на чл.113 от ГПК, според които компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес-по постоянния. Ето защо и тъй като настоящият адрес на ответника е в гр.Варна, е приел, че претенцията не му е подсъдна, респективно служебно е прекратил производството и го е 1 изпратил на Районен съд Варна, като местно компетентен да разгледа спора.

Настоящия състав на въззивният съд, намира изводите на РС София за неправилни, тъй като в случая не се касае за иск срещу потребител. Това е така защото с оглед предмета на спора-реализиране на регресно право на застраховател на основание специалната разпоредба на чл.500 от КЗ, отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователният договор, а е резултат от проявеното от него противоправно поведение.

Правото на застрахователя да получи платеното на пострадалото лице застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.500, ал.2 от КЗ, не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав- чл.410 и чл.411 КЗ, тъй като това не е право, което е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване. В процесната хипотеза застрахователят вече не носи рискът от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради което виновния водач се обогатява неоснователно /в този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение по т.д.№624/2010г. на I т. о., по т.д.№ 244/2010г. на I т. о. и по т.д.№2695/2019г. на II т о./ От своя страна отговорността на ответника по предявен иск с правно основание чл.500 от КЗ не произтича от застрахователно правоотношение, а от виновно извършеното от него деяние от който са причинени вреди. След като отговорността на ответника не е договорна, то същият няма качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ, доколкото не черпи права или не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Наред с това доколкото отговорността на ответника е деликтна, а не договорна, същия не попада и в обхвата на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че в разглеждания казус се явява неприложима и специалната местна подсъдност по чл.115, ал.2 от ГПК, която касае искове за обезщетение по КЗ, предявени от увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, но не и искове, предявени от самия застраховател.

С оглед изложеното, настоящият състав на съдът намира, че компетентен да разгледа подадената искова молба от ЗД “Бул Инс“ АД, против Никола Ангелов Димитров, е Районен съд София, а не Районен съд Варна.

Воден от горното и на основание чл.122, изр.2 от ГПК, Окръжен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд София за местно компетентен съд да разгледа иска с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от ЗД “Бул Инс“ АД, против К. Д. Г. и изпраща делото на Районен съд София за произнасяне.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд Варна за сведение относно приключилото ч.гр.д.№10978/2025г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3