Решение № 225 от 12.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. П., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101976 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищцата Д. Г. З., с адрес в с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18, ЕГН **********,е предявила срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Ал. Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, ЕИК 200599406, искове, както следва:

- главни искове – за обявяване на недействителност по чл. 22 ЗПК на договор за потребителски кредит, сключен между тях, и

- евентуални искове – за прогласяване на нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и 1 ЗЗД на клауза от същия договор, уреждаща предоставянето на обезпечение по кредита.

Ищцата твърди, че на 27.08.2024 г. между нея (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 1378491, за сумата от 1 500 лв. (766,94 евро). Смята, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 и на чл. 19, ал. 4 от с. з.

Изтъква, че съгласно чл. 5 от него, тя трябва да сключи и договор за обезпечение на кредита с чуждестранното дружество „Мултитюд Банк“, срещу заплащане на сумата от 1 470 лв. (751,60 евро). Счита, че ако договорът не бъде приет за недействителен по чл. 22 ЗПК, то тогава нищожна е уговорката, уреждаща посоченото обезпечение, тъй 1 като влиза в колизия с добрите нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на исковата молба) и противоречи на повелителни норми на ЗЗП (визирани също в исковата молба). Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ по делото, да бъде определено съответно възнаграждение.

Ответникът оспорва ищцовите претенции, излагайки доводи, че както кредитният договор, така и оспорваната негова клауза, са валидни и не страдат от пороците, заявени от ищцата. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:

1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):

Между страните няма спор относно сключването помежду им на процесния договор.

От съдържанието на договора и на формуляра за преддоговорната информация към него, копия от които са приобщени към доказателствения материал, стават ясни и базисните параметри на кредитното правоотношение, а именно:

- главница – 1 500 лв. (766,94 евро);

- годишен процент на разходите – 49,11 %;

- годишен лихвен процент – 23 %;

- обща стойност на плащанията, обхващаща главницата и договорната лихва – 1 845 лв. (943,33 евро), от което следва, че размерът на договорната лихва е 345 лв. (176,40 евро);

- погасяване – чрез 12 месечни вноски, с крайна падежна дата 22.08.2025 г.;

- в чл. 4 от договора е посочено единствено, че годишният процент на разходите по кредита е изчислен по реда на чл. 8.4 от общите условия, които не са представени по делото;

- според чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство представено от „Multitude Bank” /“Мултитюд Банк“/ в полза на кредитодателя, а с одобряването от последния на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Анализираният договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).

Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно, при сключването на договора, ответникът е действал в качеството на „кредитор“, 2 според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата е имала качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.

Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).

Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр.

П., Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр.

Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр.

Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр.

Пазарджик, както и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на ВКС).

В този контекст се налага констатацията, че договорът за потребителски кредит, оспорван от ищцата, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била получена крайната му величина. Вместо това са изложени общи формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.

В обобщение на казаното дотук трябва да се подчертае, че първият главен иск за 3 недействителността на оспорвания договор, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е основателен, поради което не подлежи на разглеждане по същество другият такъв, който е ориентиран към идентичен процесуален резултат, но на различно основание – за недействителност на същата кредитна сделка, съгласно чл. 22 във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.

Аналогично е положението и с евентуалните претенции по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и 1 ЗЗД, свързани с нищожността на клаузата за обезпечението на кредита.

2. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, включват заплатената държавна такса по делото – 73,80 лв. (37,73 евро).

Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д.

В. М. от Адвокатската колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П.““ № 3Б, ет. 2, ап. 5, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира в размер на 180 евро (с включен ДДС от 30 евро). Определянето му е извършено на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда в една така ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която обаче е ориентирана към доводи за недействителност/нищожност на процесните кредитен договор и обезпечителна клауза от него. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищцата не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства и то в малък обем. Спорният предмет е на сравнително ниска материална стойност. Разгледаната правна проблематика е с 4 невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.

Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното удостоверение от Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен Договор за потребителски кредит с № 1378491/27.08.2024 г., сключен между Д. Г. З., с адрес в с.

Я., общ. П., ул. „П.“ № 18, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „Фератум България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Ал.

Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет.9, офис 20, ЕИК 200599406 (като кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Фератум България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Ал. Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет.9, офис 20, ЕИК 200599406, да заплати на Д. Г. З., с адрес в с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18, ЕГН **********, сумата от 37,73 евро – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Фератум България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Ал. Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет.9, офис 20, ЕИК 200599406, да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатската колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П.““ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 180 евро – възнаграждение, с включен ДДС, за безплатната правна помощ, оказана на ищцовата страна по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

5

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ