Решение № 420 от 04.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Стара Загора, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20245501000495 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 361/03.07.24 г. по гр.д. №149/23 г. по описа на РС-К..

Въззивникът П. П. С. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Направено е искане същото да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да уважи предявения иск, като присъди направените разноски пред двете инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.Е.Д.К.” ООД.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от П. П. С. от гр. К. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД със седалище в гр. С., с която иска обявяването на нищожността на клаузата по чл.10, ал.1 от договор за паричен заем № 300816536. Ищцата твърди, че е сключила с ответника на 1

21.07.2022 г. договор за паричен заем в размер на 700 лв. В договора е посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 88,48 лв. или 13% от размера на главницата. Тази допълнителна такса била включена в погасителните вноски. Твърди, че клаузата на чл.10,ал.1, с която е договорено това допълнително плащане, е неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Тя не била индивидуално уговорена, тъй като фигурирала в Общите условия към договора за потребителски кредит. Счита, че тази клауза е нищожна, защото противоречи на добрите нрави. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че клаузата по чл.10, ал.1 е нищожна.

Ответникът „Б.Е.Д.К.” ООД, ЕИК ****, оспорва като неверни твърденията изложени от ищцата в исковата молба, оспорва,че клаузата от договор №300816536/2022 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Твърди, че клаузата не е в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.Моли да се отхвърли като неоснователен предявения иск като претендира разноски.

В хода на производството по безспорен начин се установява,че на 21.07.2022 г. П. П. С. като кредитополучател сключила с „Б.Е.Д.К.” ООД като кредитодател договор за кредит № МАХ_300816536 /от разстояние/ от съдържанието, на който е видно, че кредитополучателят кандидатства за кредит чрез подаване на заявка по образец на кредитора, която кредиторът се задължава да разгледа и в срок от 7 работни дни при одобрение на заявката да предостави на кредитоискателя потребителски кредит в размер на 700,00 лв.

2

В договора, в чл.10 е посочено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия както и че паричната сума за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит е в размер на 88,48 лв., която сума е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.Видно от съдържанието на т.7.3 от раздел V от Общите условия срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума искането за кредит се разглежда от кредитора в срок до 2 часа, считано от момента, в който при него постъпи искането.

Сумата 88,48 лева представлява 12,64 % от размера на отпуснатия кредит от 700 лв.Ищцата не оспорва и не твърди, че искането й не е било разгледано и одобрено в рамките на тези до 2 часа.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Процесният договор се подчинява и на правилата на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

В разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит очевидно няма. Същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да предостави заемната сума. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, разходите се покриват с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК. Така уговорената такса съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната 3 разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдът намира, че не са необходими специални знания, за да се определи, че при включваната таксата за бързо разглеждане на искането за кредит в уговорения ГПР /49,86%/, размерът му би надвишил законовия максимум от 50 %, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед дадените разяснения в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C 714/22 посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му.

Следователно клаузата на чл. 10, ал. 1 от процесния договор е в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е нищожна.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от процесния договор за кредит предвиждаща заплащане на таксата за бързо разглеждане на искането за кредит следва да бъде обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 10, ал. 1.

По отговорността за разноски в първоинстанционното производство:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищцата Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“. В хода на производството е представен договор за правна защита и съдействие сключен с ищцата, в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. от ЗАдв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии - фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита - написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

4

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии.

В настоящия случай с оглед предмета и сложността на производството, дължимите от „Б.Е.Д.К.” ООД разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на П. П. С. в първоинстанционното производство следва бъде определено в размер на 480 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото „Б.Е.Д.К.” ООД следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска помощ на ищцата в първоинстанционното производство в размер на 480 лв. с ДДС.

В първоинстанционното производство ищцата е заплатила държавна такса в размер на 50 лв.

С оглед изхода на делото „Б.Е.Д.К.” ООД следва да заплати на П. П. С. направените пред първоинстанционния съд разноски за държавна такса в размер на 50 лв.

С оглед изхода на делото „Б.Е.Д.К.” ООД следва да заплати на П. П. С. направените по в.ч.гр. д. № 44/2024 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора разноски за държавна такса в размер на 15 лв.

По отговорността за разноски във въззивното производство.

В хода на производството е представен договор за правна защита и съдействие сключен с ищцата, в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В настоящия случай с оглед предмета и сложността на производството и вида на извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия подаване на въззивна жалб, без явяване в съдебно заседание, дължимите от „Б.Е.Д.К.” ООД разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на П. П. С. във въззивното производство следва бъде определено в размер на 300 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото „Б.Е.Д.К.” ООД следва да заплати н а Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска помощ на ищцата във въззивното производство в размер на 300 лв. с ДДС.

5

Във въззивното производство ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25 лв.

С оглед изхода на делото „Б.Е.Д.К.” ООД следва да заплати на П. П. С. направените във въззивното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 361/03.07.2024г., постановено по гр. д. № 2149/2023г. по описа на Районен съд - К. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 10, ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 88,48 лв., от договор за паричен заем № 300816536/21.07.2022 г., сключен между П. П. С. и „Б.Е.Д.К.” ООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н **** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ****, с адрес на упражняване на дейността: бул. **** адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска помощ на ищцата в първоинстанционното производство в размер на 480 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., **** да заплати на П. П. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.

К., **** направените пред първоинстанционния съд разноски за държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н **** да заплати на П. П. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., **** направените по в.ч.гр. д. № 44/2024 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора разноски за държавна такса в размер на 15 лв.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н **** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ****, с адрес на упражняване на 6 дейността: бул. **** адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска помощ на ищцата във въззивното производство в размер на 300 лв. с ДДС.