Решение № 21330 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21330 гр. С., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110142108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М. Е. Д., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 3018,43 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до имот, находящ се на адрес: гр. С.............. надпартерен, за апартамент с абонатен № 261969, ведно със законна лихва за период от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 367,29 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г., сумата 73,86 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 15,97 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24281/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща 1 дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Б.” ООД (с ново наименование „Д.“ ООД) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва исковете. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, вкл. да е собственик или вещен ползвател на имота, отделно от това твърди, че имотът не е индивидуализиран в достатъчна степен, тъй като не е посочен номер на апартамент. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата се извършва от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея. Оспорва иска за лихва, като оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на процесните вземания, съответно да е получила покана за заплащане на главницата за дялово разпределение. Възразява за погасяване на сумите по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в 2 тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От приетите писмени доказателства се установява също, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство от „Б.“ ООД (с ново наименование „Д.“ ООД), за което е взето решение по протокол от 11.09.2002 г. на етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С........... и е сключен договор № 1869/13.09.2002 г. между етажните собственици като възложител и третото лице – помагач като изпълнител. От третото лице – помагач са представени изравнителни сметки и протоколи за отчет на уредите за дялово разпределение в имота, подписани за клиент, от които също е видно, че именно това дружество е осъществявало услугата за дялово разпределение, за което е сключен и договор от 09.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД, в сила за процесния период, поради което доводите на ответницата, че по делото не са събрани доказателства, че именно „Б.“ ООД е обслужвало процесната сграда, са неоснователни.

Спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, 3 ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответницата е била през процесния период потребител на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на негов собственик. Видно от нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на ЖСК № 14, том Х, нот. дело № 9660/1961 г., съставен от І нотариус при Софийски народен съд, на 27.05.1961 г. Е.К.Д. и Д.Г.Д. са признати за собственици на процесния имот чрез участие в ЖСК, като имотът е описан като апартамент, находящ се на четвъртия надпартерен етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет – баня и антре, с избено помещение № 12, с таванско помещение № 12 и с 6,519/100 идеални части от общите части на сградата и 591,6/12705 идеални части от дворното място.

С договор за доброволна делба от 1993 г. ответницата и Д.Г.Д. са поделили имотите от наследствената маса на Е.К.Д., като в дял на Д.Д. е поставено процесното жилище – апартамент, находящ се в гр. С..........., на четвъртия надпартерен етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна – баня и антре, заедно с избено помещение № 12 и с таванско помещение № 12, заедно с 6,519 % идеални части от общите части на сградата и 591,6/12705 идеални части от дворното място, цялото от 434 кв. м., съставляващо парцел XV-6 от кв. 323 по плана на гр. С., местността „Ц.“, а на ответницата М. Д. е поставена в дял двуетажна 4 вилна сграда с прилежащи постройки в кв. „П.“. С оглед на това, на 18.09.1996 г. Д.Д. е подала до ищцовото дружество молба-декларация за доставка на топлинна енергия и за разкриване на партида на нейно име за процесния имот. На 21.08.2005 г. Д.Д. е починала като е оставила за свой единствен наследник дъщеря си М. Е. Д., съобразно отразеното в удостоверение за наследници, издадено от длъжностното лице по гражданското състояние при СО, район „Т.“. С нотариален акт № 113, том ІІ, рег. № 2211, нот. дело № 286/2006 г., съставен от нотариус Д.Ч., рег. № 075 от РНК, ответницата е учредила ипотека върху процесното жилище като обезпечение на свои задължения към „О.Б.Б.” АД.