Определение № 13751 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13751 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506371 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от Л. С. Г. /ищец по делото/ частна жалба срещу Определение от 5.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 34092/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 118 състав, с което е върната исковата молба с вх.№ 204571/ 11.06.2025 г. на Л. С. Г. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумата 197.28 лева, от която: сумата 87.68 лева представлява разноски по първоинстанционно гр. дело № 8513/ 2021 г. по описа на СРС, 179 състав, и сумата 109.60 лева представлява разноски по въззивно гр. дело № 13665/ 2021 г. на СГС, 4- Е състав, които суми са предмет на образувано изп. дело № 1015/ 2025 г. по описа на ЧСИ В. М. с рег.№ 860 на КЧСИ, поради доброволното им заплащане преди образуване на изпълнителното дело, и производството по делото е прекратено- поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. Частният жалбоподател моли постановеното от СРС определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с подадена на 11.06.2025 г. от Л. С. Г. искова молба, с която срещу „Топлофикация София" ЕАД е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 10.12.2024 г. по гр.д.№ 8513/ 2021 г. на СРС, 179 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2025860 401015 по описа на ЧСИ В. М.- с рег.№ 860 на КЧСИ.

С обжалваното определение, постановено в з.з. на 5.03.2026 г., СРС, 118 състав, е прекратил образуваното въз основа на подадената от Л. Г. искова молба съдебно производство, като е приел извод за недопустимост на предявения от същия отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК. Изложил е съображения, че тъй като 1 по изп. дело № 1015/ 2025 г. на ЧСИ В. М. е постъпила общо сумата 1 379.12 лева, заплатена от длъжника Л. С. Г. по банков път, за която е извършено разпределение от ЧСИ, като е прието, че вземанията, за които е образувано изпълнителното дело, ведно с начислените разноски, са изцяло погасени, и е налице и надвнесена сума, предявеният от Г. иск по чл.439 ГПК е недопустим. В хипотезата на иск по чл.439 ГПК е необходимо да е налице започнало и висящо изпълнително производство, по което именно длъжникът и ответникът са страни и вземането, чиято недължимост се претендира, следва да не е изпълнено /доброволно или принудително/. При положение, че ищецът е внесъл по сметка на съдебния изпълнител сума, с която са погасени вземанията, за него не е налице правен интерес от предявяването на установителен иск. Защитата му може да се реализира с осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за връщане на платеното, какъвто иск- според извършената от СРС служебна справка, ищецът е предявил и по него е образувано и висящо гр.д.№ 50471/ 2025 г.

Това прекратително определение, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено. Изложените от първо-инстанционния съд съображения за постановяване на обжалвания съдебен акт се споделят от въззивния съд /чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК/.

С отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който вземането му произтича.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове, независимо дали положителни или отрицателни, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес за ищеца от търсената искова защита.

Преценката за правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. Същевременно правният интерес от търсената искова защита следва да е налице и към момента на приключване на устните състезания по делото, като настъпването на факти и обстоятелства, имащи значение за извършването на тази преценка, следва да бъде съобразено от съдасъгласно чл.235, ал.3 ГПК.

В случая ищецът Л. Г. обосновава интереса си от предявения отрицателен установителен иск с твърдения, че сумата- предмет на издадения на 10.12.2024 г. изпълнителен лист и на извършваното по изп. дело № 1015/ 2025 г. на ЧСИ В. М. принудително изпълнение, била недължима, „поради доброволното й заплащане на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД преди образуването на изпълнително дело“.

Въз основа на направените от Г. в исковата молба фактически твърдения, както и на събраните в процеса доказателства, не може да бъде обоснован извод за наличие към датата на подаване на исковата молба и към датата на приключване на устните състезания по делото на сочената от ищеца процесуално- правна легитимация /произтичаща от твърдяната материално- правна легитимация/, поради което и не може да се приеме, че между страните съществува действителен правен спор относно съществуването и принадлежността на процесното вземане /вземания/.

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага приемането на извод, че ищецът е предявил срещу ответното дружество установителен иск, целящ признаване недължимостта на вземане /вземания/, което той е заплатил в рамките на провежданото срещу него принудително изпълнение и което не е предмет на предявена от ответника срещу него извънсъдебна претенция, поради което и липсва 2 интерес за ищеца от търсената искова защита. При направено от ищеца твърдение за извършено в полза на ответника плащане на събираемото вземане по горе-посоченото изпълнително дело същият има интерес да предяви осъдителен иск за връщане на даденото /чл.55- чл.59 ЗЗД/, но не и интерес от самоцелното установяване недължимостта на вече платената сума.

Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно, при констатиране на неговата липса производството по делото следва да бъде прекратено.

При тези съображения обжалваното прекратително определение на СРС, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 5.03.2026 г., постановено по гр. дело № 34092/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 118 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3