Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 929 от 08.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1121/2024
Вид
Решение № 929
Подписан
08.07.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300501121 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №5256/28.12.2023г. на Пловдивския районен съд, VІІІ-ми гр. с. постановено по гр. д. №17719/2022г., с което се прогласява за нищожна клаузата на чл.5.6, предвиждаща заплащане на неустойка, от сключения между Г. М. А., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „Т***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*** Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, представлявано от адвокат Е. Г. И. - М., И “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр. С., Район „Л.“, ул.

“С***, представлявано от Изпълнителния директор С. Ю. А., със съдебен адрес: гр. С., ул. “Ш**, адв. С. У.,, в гр. София Договор за потребителски кредит № 336997/04.09.2019 г., КАТО ПРОТИВОРЕЧАЩА на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. М. А., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 173, 16 лева, представляваща платена без основание неустойка поради нищожността на клаузата на чл.5.6 по сключения между страните в гр. София Договор за потребителски кредит № 336997/04.09.2019 г., предвиждаща заплащане на неустойка, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.12.2022 г., КАКТО И направените разноски за 1 производството по делото В РАЗМЕР НА 250 лева.

Подадена е частна жалба против Определение № 2514/27.02.2024г., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ответника “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК:

202255877, със седалище и адрес на управление: гр. С., Район „Л.“, ул. “С., представлявано от Изпълнителния директор С. Ю. А., със съдебен адрес: гр. С., ул.

“Ш., адв. В. Б. - К., Молба вх. № 8419/23.01.2024 г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА Решение № 5256/28.12.2023 г., постановено по гр. дело № 17719/2022 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ.

Жалбоподателят “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: ** със седалище в гр. София моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции по съображения, подробно изложени в жалбата.

Частният жалбоподател “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *** моли съда да намали размера на присъдения по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар на насрещната страна.

Въззиваемата страна Г. М. А., ЕГН ********** счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно, а частната жалба против определението за изменението на решението в частта за разноските за неоснователна. Претендира разноски за въззивното разглеждане на делото.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Не е имало спор, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 336997/04.09.2019 г., по силата на който “Ай Ти Еф Груп” АД в качеството си на кредитодател е предоставило на Г. М. А. кредит в размер на 500 лева, като в чл.5.6 от Договора страните са се договорили, че ако кредитополучателят не изпълни задължението си да представи обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на чл.5.1 – чл.5.5 от Договора и Общите условия, или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, същият дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен и изрично посочен в Приложение № 1 към Договора и Погасителният план към него и се начислява и заплаща от кредитополучателя, заедно със съответната погасителна вноска, а неустойката се дължи само за периодите, през които кредитът е бил без осигурено обезпечение.

Основното възражение на жалбоподателя против недействителността на процесната клауза за неустойка е това, че такава неустойка не е начислявана и тя е дерогирана с подписването на Приложение № 2 към договора.

Това възражение е неоснователно, тъй като в представения препис от посоченото Приложение № 2 няма подпис на нито една от страните по договора и същевременно от приетото пред районния съд заключение на вещото лице по ССЕ И.

2

С., се установява, че неустойка е начислявана и съответно платена в размер на 173.16лв.

Съдът кредитира втория вариант от заключението на счетоводната експертиза, понеже този вариант взема предвид приложените по делото платежни документи, докато първия вариант е изготвен по данни единствено от счетоводството на “Ай Ти Еф Груп” АД, които очевидно са непълни.

В обсъжданото заключение е посочено още и това, че с включването на неустойката в годишния процент на разходите, техният размер би нараснал до 127.008%, който надвишава максималния предвидения по чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Изложеното налага извода, че клаузата на дължима неустойка е нищожна понеже чрез нея се заобикаля закона – чл. 19, ал.4 от ЗПК и затова този иск е основателен и ще се уважи.

Основателността на този иск, преценен със заключението на счетоводната експертиза, според която въззиваемата е платила сумата 173.16лв. обосновава основателността и на иска за заплащане на тези сума по нищожна клауза от процесния договор.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е уважил исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

По разноските: Като се съпостави интересът от водене на настоящите искове, както и обстоятелството, че делото, не се отличава с фактическа и правна сложност, която да е по – висока от останалите дела с настоящия предмет и във връзка с решение на СЕС по дело С-438/22г. адвокатското възнаграждение, дължимо на основание чл.

38, ал.2 от ЗАдв. следва да се намали до размера от по 300лв. за всяка една съдебна инстанция, в който смисъл обжалваното определение ще е измени.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №5256/28.12.2023г. на Пловдивския районен съд, VІІІ-ми гр. с. постановено по гр. д. №17719/2022г.

ОТМЕНЯ Определение № 2514/27.02.2024г., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ответника “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. С., Район „Л., ул. “С., представлявано от Изпълнителния директор С. Ю. А., със съдебен адрес: гр. София, ул. “Ш.” №***, адв.

В. Б. - К., Молба вх. № 8419/23.01.2024 г. за изменение на Решение № 5256/28.12.2023 г., постановено по гр. дело № 17719/2022 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав в частта му за разноските в частта за разликата от 300 (триста) лева до пълния присъден с решението размер от 960 (деветстотин и шестдесет) лева.

3

ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК***, гр. П., ул. „Б. сумата 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4