Решение № 594 от 26.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110109199 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ от страна на ищеца П. П. Т. от гр. Варна, действащ чрез процесуалния сипредставител адв. Й. А. от АК – Варна, срещу ЗК „Л.И.” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, с цена на иска от 100 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 5622, 29 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 08.04.2023г. в гр. * , виновно причинено от водач на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.№ ***, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в ЗК „Л.И.” АД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В хода на делото е допуснато изменение на иска, досежно размера на исковата претенция, като същата е увеличена на сумата от 4732, 79 лв. частична претенция от такава в размер на 5622, 29 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че на 08.04.2023 г. около 13,40 часа той управлявал собствения си лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № *** в гр. Варна, по ул. „Цар Асен“ в посока бул. „Цар Освободител“. В същия момент по ул. „Братя Миладинови“ в посока ул.

„Цар Асен“ се движел лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ***, управляван от А.П..

Последният не спрял на пътен знак Б2 на кръстовището с ул. „Цар Асен“ и блъснал странично автомобила на ищеца. От удара лек автомобил „Дачия Лоджи“ се отклонил наляво и блъснал челно лек автомобил „БМВ 540“ с рег. № ***, който бил спрял пред пешеходна пътека. За настъпилото произшествие били уведомени контролните органи, 1 които съставили протокол за ПТП, в който като виновен бил посочен водачът на лек автомобил „Хонда Акорд“. Наложило се автомобилът на ищеца да бъде репатриран с „Пътна помощ“, за което ищецът заплатил 146 лева. Сочи се, че лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.№ *** към датата на ПТП е бил застрахован при ответното дружество по договор за „Гражданска отговорност”. На 08.04.2023 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, при когото била образувана щета № ***. Съгласно опис-заключение по щетата по автомобила на ищеца били констатирани следните увреждания: преден ляв калник, ляв фар, предна броня, решетка реш. радиатор, горна декоративна лайсна решетка радиатор, ляв фар за мъгла, носач предна броня, преден десен пластмасов подкалник, преден десен калник, предна дясна врата, предна лайсна предна дясна врата, задна дясна врата, предпазна лайсна задна дясна врата, заден десен калник, десен праг врата, задна броня, омекот. удар предна броня, държач ляв фар мъгла, преден ляв рог, укрепване дясна предна колона, долна панта предна дясна врата и преден десен амортисьор. На 11.05.2023 г. ответното дружество заплатило на ищеца обезщетение в размер на 2523,71 лева. След проучване ищецът установил, че необходимата сума за възстановяване на автомобила е в размер на 8000 лева и приспадайки заплатената му сума от 2523, 71 лв., както и сумата от 146 лв. за репатрирането на автомобила, ищецът счита, че ответната страна следва да му заплати сумата от 5 662, 29 лв. По тези съображения ищецът предявява частичен иск и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 4732, 79 лв. - частична претенция от такава в размер на 5622, 29 лева. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и по размер. Твърди, че дължимото на ищеца обезщетение е заплатено в съответствие с действителния размер на вредите. Не се оспорва настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм, сключената застраховка „Гражданска отговорност“, уведомяването на застрахователя, образуването на щета, посочените от ищеца увреждания на автомобила, причинната връзка между настъпилото ПТП и вредите и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 2523,71 лева.

Сочи се, че сумата включва 2367,71 лева за ремонт на автомобила и 156 лева за репатриране на автомобила. Ответната страна счита, че с изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение вредите по автомобила му са покрити в действителния им размер. Предвид това моли, исковата претенция да бъде отхвърлена, като на ответната страна бъдат присъдени разноските по делото. Депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът П. П. Т. е собственик на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ***. На 08.04.2023 г. той се движил с автомобила си по ул. „Цар Асен“ в посока ул. „Цар Освободител“. По същото време по ул. „Братя 2

Миладинови“ в посока към ул. „Цар Асен“ се движил лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.

№ ***, управляван от А.П.. Наближавайки кръстовището с ул. „Цар Асен“ водачът на лек автомобил „Хонда Акорд“ следвало да спре и да осигури предимство на движещите се по ул. „Цар Асен“, тъй като за него важал поставен пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ Водачът обаче не спазил знака и блъснал странично преминаващия в този момент през кръстовището лек автомобил на ищеца. От удара автомобилът на ищеца се отклонил вляво и блъснал челно спрелия по това време на пешеходна пътека лек автомобил „БМВ 540“ с рег. № ***, управляван от Й.Н..

Произшествието било посетено от контролните органи, като след изясняване на обстоятелствата по случая били съставени протоколи за ПТП №*** - с участници А.П. и ищеца и №*** – с участници А.П. и Й.Н.. В двата протокола било отбелязано, че водачът П. не е спазил пътния знак Б2, вследствие което блъснал автомобила на ищеца странично, който пък се блъснал челно в автомобила на третия водач. На А.П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В същия ден ищецът подал уведомление за настъпило застрахователно събитие до ответното дружество, което било страна по застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ***, със срок на договора 15.04.2022 – 14.04.2023 г, съгласно застрахователна полица №***. При ответната страна била образувана преписка по щета №***. В изготвения опис-заключение по щета били посочени следните увреждания по автомобила на ищеца: преден ляв калник, ляв фар, предна броня, решетка реш. радиатор, горна декоративна лайсна решетка радиатор, ляв фар за мъгла, носач предна броня, преден десен пластмасов подкалник, преден десен калник, предна дясна врата, предна лайсна предна дясна врата, задна дясна врата, предпазна лайсна задна дясна врата, заден десен калник, десен праг врата, задна броня, омекот. удар предна броня, държач ляв фар мъгла, преден ляв рог, укрепване дясна предна колона, долна панта предна дясна врата и преден десен амортисьор, като изрично било посочено кои части са за подмяна, боядисване, за ремонт и боядисване или за подмяна и боядисване. На ищеца било заплатено застрахователно обезщетение по банков път в размер на 2523, 71 лв., включващо 2367, 71 лв. обезщетение за ремонт на автомобил и 156 лв. обезщетение за репатриране на автомобила.

Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от посочените по делото доказателства в заверени копия – свидетелство за регистрация – Част І; горепосочените протоколи за ПТП №**** г. и №**** г.; опис-заключение по щета №№***; уведомление за настъпило застрахователно обезщетение; както и от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза. Съгласно заключението на експертизата, стойността за възстановяване на щетите по автомобила на ищеца към датата на произшествието, по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 7100, 50 лв.; стойността за възстановяване на щетите по средни пазарни цени, със средни пазарни стойности на алтернативни части възлиза на сумата от 5550, 92 лв., а стойността на ремонта към момента на увреждането му по експертна оценка е 2735, 30 лв. В заключението на експертизата е посочено също, че възстановяването на щети по автомобила може да се извърши от сервиз, 3 който не притежава европейски сертификат за качество, както и че експлоатационният период на автомобила на ищеца към датата на произшествието е 10 години 2 месеца и 10 дни и автомобилът е бил извън гаранционен период.

На база на така установените факти, които не са спорни между страните, се налагат следните изводи: Основателността на претенцията на ищеца предполага доказване на настъпило произшествие, вследствие което са настъпили щети за автомобила на ищеца; причинна връзка между поведението на водача на автомобила „Хонда Акорд“ с рег. № ***, и настъпилите щети; наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответната страна и виновния водач за автомобила му; доказан размер на щетите.

В настоящия случай е безспорен фактът на настъпилото произшествие и че то е следствие нарушение от страна на водача на автомобил „Хонда Акорд“ А.П., който е допуснал нарушение на правилата за движение. Без съмнение е налице причинна връзка между действията на този водач и щетите, настъпили за ищеца по автомобила му. Също така е безспорно, че е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилстите относно автомобила на виновния водач. Безспорно е и, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 2523, 71 лв., от които 2367, 71 за ремонт на автомобила.

Спорът между страните е за размера на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно обезщетението не може да надвишава действителната щета. В случая доколкото няма данни за настъпила пълна увреда, следва да се приеме, че обезщетението не може да надвишава действителната възстановителна стойност на щетата, която съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Със заключението на назначената по делото експертиза е изчислена пазарна цена на щетите от 7100, 50 лв. и именно тази стойност съдът счита, че следва да се приеме за обезщетяваща действително претърпените вреди, тъй като тя е изчислена на база средни пазарни цени за части и труд към датата а произшествието, при съобразяване цените на различни сервизи, включително и такива, притежаващи европейски сертификат за качество. Съдът приема този начин на формиране на стойността на щетата за отговарящ на действителната възстановителна стойност, защото е в съответствие със състоянието на пазара към момента на произшествието и отговаря на критерия средна пазарна цена. Приспадайки заплатеното вече на ищеца обезщетение за ремонт от 2367, 71 лв., то допълнителната сума, необходима за възстановяване на щетите е в размер на 4732, 79 лв. Следователно претенцията на ищеца, като основателна и доказана следва да се уважи. Посочената сума, представляваща частична от цялата в размер на 5622, 29 лв., следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното 4 дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на 189, 31 – заплатена държавна такса; 100 лв. – заплатен депозит за изготвяне на експертиза и 930 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, т. е общо сумата от 1219, 31 лв. От ответната страна е депозирано заявление за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът счита възражението за неоснователно, предвид характера на производството, материалния интерес и степента на фактическа правна сложност на спора.