Решение № 1185 от 27.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Русе, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х.а като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20224520106161 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Постъпила е молба от Н. Н. Д., действаща лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Н. К. В., срещу К. В. С., в която се твърди, че с ответника са живеели на семейни начала, от което съжителство се родила дъщеря им Н. В.. С течение на времето К. започнал да употребява алкохол и наркотици, да проявява срещу молителката психически тормоз, който се изразявал в обидни думи и физически бой пред очите на детето, чупене на врати и предмети. Също така проявявал агресия и върху домашН.т им любимец - куче. Имало и случай, в който хвърлил клетка с папагал на земята, в резултат на което той починал. Въпреки разговорите с него да промени поведението си, агресията му ескалирала, като на 22.12.2020г. изпотрошил маса и секция и отново ударил молителката, което наложило тя да сигнализира на тел. 112. След този случай ответникът напуснал дома на молителката и заживели разделени, като настъпило известно успокояване у нея и детето. Имало осъществявани контакти между ответника и детето. След като последН.т се запознал със С. Д. Б. и започнали да съжителстват, спрял да плаща издръжка и да се интересува от детето.

Ответникът и съжителстващата му партньорка започнали да заплашват 1 молителката по телефон, вайбър, да отправят заплахи, че ще й вземат детето и къщата.

Твърди се, че на 31.10.2022г. ответникът и С. Б. причакали молителката пред работното й място – Народно читалище „Просвета 1901“ в с. ****, като я проследили до дома на сестра й, където тя оставяла детето, за да отиде на второто си работно място в гр. ***. От страна на С. били отправени обиди срещу молителката като „курво“ и „боклук“. Въпреки молбата да преустанови това свое поведение, последвал от нейна страна удар по молителката с бутилка от минерална вода в областта на челото, след което я заляла с водата. Последвало сграбчване за раменете, блъскане и опити от страна на молителката да се защити.

На следващият ден – на 01.11.2022 год. Н. Д. си извадила съдебномедицинско удостоверение за нанесените й увреждаН., а на 02.11.2022г. установила, че са й изпратени снимки на вайбър, включително и медицинско свидетелство от хирург и споразумение, с което били претендирани от нея 12000 лв., за това че била спукала силикон в лявата гърда на С.. В това споразумение имало уговорен и личен режим на отношеН. с детето им. Същият този ден С. качила всички документи и клипове в групата „****“ във Фейсбук, като изписала множество лъжи и обиди срещу нея, че бие детето, че е отровила баща си и други подобни, които станали достояние и на детето.

Молителката твърди, че на 19.11.2022г. по телефона отново е получила от ответника заплахи и обиди, като същият е поискал и връщане на компютър, който бил подарил на Н..

На 20.11.202г. отново били качени в групата „****“ клипове, снимки и обиди на религиозна основа и клевети, че иска да изведе детето извън граница.

На 21.11.2022г. молителката получила обаждане от госпожата на Н., че К. е в училище и Н. е стресирана, което наложило повикване на полиция и линейка поради опасение от астматичен пристъп на детето от поредН.т стрес.

Твърди се също така, че на 24.11.2022г. ответникът отново звънял на дъщеря им, като я тормозил психически, след което тя получила астматичен пристъп и се наложило да бъде извикана бърза помощ.

С оглед осъществяваните действия на тормоз от страна на ответника, се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да му бъдат наложени 2 мерки за защита от домашно насилие, а именно: задължаването му да се въздържа от извършване на такова; забрана да приближава молителката и детето, жилището им, местоработата й и местата им за социални контакти и отдих, както и временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител и задължаване на ответника като извършител на домашно насилие да посещава специализирани програми.

В становище на постъпилата молба за защита, ответникът К. С. излага обстоятелства, че е бил изгонен от дома им с молителката от извикан от нея „бияч“ с когото тя имала интимни отношеН. и от когото той бил удрян с юмруци в лицето и изгонен от домът им. Това се случило преди две години, след който момент молителката „присвоила“ детето им и единствено позволявала той да я вижда за по няколко часа след хиляда уговорки.

Следвали и много проблеми, обиди и скандали. Оспорва изложените в молбата твърдеН., че е наркоман и алкохолик. Твърди, че е отговорен родител и желае само доброто за своята дъщеря.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените доказателства, че Н. Н. Д. и К. В. С. са съжителствали на съпружески начала и са родители на детето Н. К. В., род на 21.06.2012г. Двамата понастоящем живеят разделени, като всеки е устроил живота си независимо от другия.

Детето на страните живее със своята майка, която полага грижите по неговото отглеждане и възпитание. Ответникът съжителства на съпружески начала със С. Д. Б..

Представените по делото писмени и гласни доказателства, включително и декларацията на молителката по чл. 9, ал.3 ЗЗДН дават основание да се приеме, че изложената в молбата фактическа обстановка е доказана. В срока по чл. 10 ЗЗДН, един месец преди депозиране на молбата на няколко пъти ответникът и съжителстващата му партньорка са отправяли към молителката заплахи и обиди, включително са разпространявали такива и в социалната мрежа Фейсбук, в публично достъпна група на множество техни общи приятели и познати, живущи в село ****. На 31.10.2022г. е имало и физически сблъсък между молителката и С. Б., при който последната е нанесла на първата телесни увреждаН. чрез удряне в челото с бутилка от 3 минерална вода, дърпане и стискане. Телесните увреждаН. са установени в СМУ №***/2022г. на ОСМ към УМБАЛ „Канев“ гр. Русе и според становището на съдебН. лекар биха могли да бъдат получени по описаН. от молителката начин. Описаната ситуация се потвърждава косвено и от свидетелските показаН. на М. В. и от множеството разпечатани коментари на различни лица от Фейсбук, достоверността на които не е оспорена от страните по делото. Безспорно е по делото, че ответникът К. С. е присъствал по време на описаН. инцидент в непосредствена близост до молителката и С.

Б., като няма доказателства и твърдеН., че е предприел каквито и да е действия, за да отдели двете една от друга и да преустанови физическата и вербална агресия. През следващите няколко дни ответникът заедно с приятелката си е направил опит да изнудва молителката за заплащане на обезщетение за нанесени на Б. телесни увреждаН., излагани са в социалната мрежа обидни твърдеН. по отношение на молителката, че бие детето си, че е отровила баща си и пр., които коментари са достъпни до неограничен кръг от хора, включително с тях се е запознало и детето на страните Н.. Ответникът е отправил заплахи по отношение на молителката и с телефонни обаждаН. (за наличието на които е представена разпечатка от телефона й), която също не е оспорена, искал е да му бъде върнат компютър, който преди време е подарил на детето. Въпреки нежеланието на детето и несъгласието на майката, ответникът и неговата приятелка са посетили учебното заведение в което учи и са искали да го вземат от там. Осъществени са и телефонни обаждаН. от ответника на телефона на детето Н., които то не желае и след които не се е почувствало добре.

Изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДт, детето Н. сочи различни ситуации, в които през годините е ставало свидетел на проявена от ответника по отношение на нейната майка физическа и психическа агресия. Имало случаи в които пред детето ответникът биел молителката и я обиждал с думите „курва“, „мърша“. Такива думи той често изричал и по отношение на други хора, които детето познавало, псувал майките на други деца и после детето им се извинявало. Детето заявява страх от ответника и категорично нежелание да общува с него, въпреки, че майка й я пускала да бъдат двамата. Твърди, че ответникът е „лош човек“ и не иска да ходи при него.

Изложеното от детето напълно кореспондира и със съдържанието на приложеното по делото психологическо становище на психолога Н.Т., 4 изготвено след беседи и тестове с детето, в което също се съдържат данни за множество актове на насилие от страна на ответника по отношение на детето и неговата майка.

За актове на физическо и психическо насилие през годините сочи и свидетелката М. В., сестра на молителката, която била виждала последната посинена по време на съжителството й с ответника. След раздялата им той с настоящата си приятелка често се държали агресивно към свидетелката и сестра й, обиждали ги и заплашвали, включително и на публични места.

Когато той вземал детето го водел на заведение, където се напивал. Детето имало страх от него и не искала да бъдат заедно, но го наричало тати, а К..

Имало случаи в които последН.т отправял заплахи към Н., че ще й вземе детето и къщата. На 31.10.2022г. преди инцидента във *** следял молителката доста дълго време. На 19.11.2022г. ответникът прескочил в дома на Н. и се качил на втория етаж, където свидетелката го видяла с фенерче в ръка. Когато го попитала какво прави, той казал, че идва за компютъра на детето. На 21.11.2022г. ответникът и приятелката му искали да вземат детето от училище, поради което то много се разстроило и разплакало.

Свидетелят И.Т. също установява, че детето се страхува от своя баща, че последН.т и приятелката му често пишели във „Фейсбук“ в група „****“ всевъзможни неща за молителката, които не били истина, но които четели много хора. От Н. свидетелят знаел, че ответникът постоянно я заплашвал, включително, че ще й вземе детето, както и че докато живеели заедно той я биел и душал. К. и приятелката му постоянно преследвали Н. и детето, често се озовавали там където са и те и от това те били много изплашени.

По делото няма наведени твърдеН. или представени доказателства, които да сочат различна фактическа обстановка от изложената в молбата и декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и да разколебават доказателствената стойност на представените от молителката писмени и гласни доказателства.

Изложените от ответника твърдеН. за осъществени спрямо него заплахи и насилие от трети лица са неотносими към предмета на делото и съдът не следва да ги обсъжда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на 5 физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личН. живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

В настоящия случай, страните са бивши съжителстващи партньори и имат общо дете, т.е молбата е подадена срещу лице по чл. 3 т.2 и т.3 ЗЗДН и в рамките на преклузивН. срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН , поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

В молбата, по която е образувано настоящото производство са изложени твърдеН. за осъществени актове на домашно насилие от страна на ответника по отношение на молителката и в присъствието на малолетното им дете, т.е., че по смисъла на чл. 2, ал.2 ЗЗДН то също е жертва на домашно насилие.

От съвкупН. анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установи, че ответникът е осъществил актове на домашно насилие по отношение на молителката и на малолетното им дете, изразяващи се в преследване, постоянни телефонни обаждаН., отправяне на обиди и заплахи, изнасяне на неверни и обидни твърдеН. в социалната мрежа, а назад във времето и във физическа саморазправа, което допълнително дава основание отправяните от него заплахи да възбуждат основателен страх за физическата неприкосновеност на молителката и детето.