Решение № 302 от 18.04.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Стара Загора, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. В.а като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530105271 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.497, ал. 1 КЗ.

Постъпила е искова молба от С. И. Д., в която сочи, че на 14.04.2022 г., около 18:00 ч. в гр. Стара Загора на пешеходната пътека, на кръстовището образувано от бул. „Христо Ботев“ и улица „Екзарх Антим I“, претърпяла ПТП в качеството си на пешеходец, като била блъсната от МПС марка: „Крайслер“, модел: „300Ц“, с peг. № ***, управлявано от С. И.

С.ов. Механизмът на ПТП-то бил следният: приближавайки горепосочената пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.1 тип „зебра“, като се огледала и уверила, че преминаването й е безопасно, стъпила на същата и започнала движението си по нея, така достигайки средата й неочаквано за нея била ударена от шофираното от С. И. С.ов МПС, с peг. № ***. МПС-то било застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № BG/02/121001433202, валидна до 21.05.2022 г. Твърди, че от инерционната сила на удара, изхвърчала и паднала на земята, а когато се осъзнала, усетила силна болка в левия крак.

Незабавно след инцидента органите на МВР били сигнализирани и своевременно посетили ПТП-то. Същите се обадили на екип за спешна медицинска помощ, който да положи необходимите грижи за нея. След това съставили протокол за ПТП с пострадали лица с № УРИ 1228р-4926/15.04.2022 г., както и АУАН № GA 383331/14.04.2022 г. спрямо виновния водач. Във въпросния официален писмен документ изрично било визирано, че ищцата е получила контузия на ляв глезен и лява тазобедрена става. Заявява, че вследствие на инцидента била откарана за лечение в спешен център към УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.

Киркович“ АД - гр. Стара Загора, където я прегледали и, й бил издаден лист за преглед на 1 пациент в ДКБ/СО № 283/14.04.2022 г. След като се уверили, че няма опасност за живота й, я изписали за домашно лечение, а лекуващият я лекар й казал да приема болкоуспокояващи медикаменти, като била насочена и към личния си лекар, който да й издаде направление за съответния специалист. Още на следващия ден посетила личния си лекар - Д-р Юлиан Кръстев, който след като я прегледал, й издал болничен лист за временна неработоспособност № Е20202279214 за 14 дни, както и направление за специалист ортопедтравматолог. Още на същия ден запазила първия възможен час за преглед и на 21.04.2022 г. посетила Д-р В. Вълков - специалист ортопед-травматолог, който след като я прегледал, дал обща оценка на здравословното й състояние, а именно: получени травми в областта на лявото ходило, лявата тазобедрена става и лявото коляно - наличие на оток и палпаторна болка по дорзалната и плантарната част на ляво ходило; активните движения в лява глезенна става били леко ограничени и болезнени; наличие на лека болка в областта на ТБС и КС.

Наред с това й било назначено изследване - рьо-графия на ходило и медикаментозно лечение. Тъй като здравословното й състояние не се подобрявало и болките й не отшумявали, на 28.04.2022 г. отново посетила Д-р В. Вълков, който констатирал, че обективното й състояние е непроменено и й назначил ново медикаментозно лечение, наред с това й дал и препоръки за почивка. В тази връзка ищцата посетила лекарска консултативна комисия, която след като я прегледала, й издала Болничен лист за временна неработоспособност за още 30 дни и предписания за домашен амбулаторен режим на лечение. Освен болките в крака, от датата на настъпване на ПТП-то - 14.04.2022г., получила и постоянно сърцебиене, което довело до обективната необходимост да посети Д-р Галина Вутова - кардиолог, която след като я прегледала и й направила ЕКГ, й предписала още лекарства, които трябвало да приема във връзка със здравословното си състояние. С оглед на тежкото й здравословно състояние и специфичните травматични увреждания, които получила вследствие на инцидента от 14.04.2022г., лечението й в домашен амбулаторен режим било удължено с още 113 дни, което било надлежно обективирано в издадените болнични листи за временна неработоспособност с № Е20221794966; № Е20221300275; № Е2022100445 и № Е20213014388. Видно от гореописаните документи, обективното й здравословно състояние останало непроменено, лечението с НСПВС в продължение на месеци не дало ефект и в тази връзка лекуващият я Д-р В. Вълков - специалист ортопедтравматолог я насочил за консултация със съдов хирург. В тази връзка посетила Д-р Лефтер Наето - съдов хирург, който след като я прегледал, й поставил диагноза емболия и тромбоза на други уточнени вени и, й издал амбулаторен лист № 573 от 08.07.2022 г., в които било посочено, че обективното й здравословно състояние е както следва: едем и напрежение на лява подбедрица; разлика в церкумференциите парамалеоларно около 3-4 см в сравнение с десния крак; палпаторна болезненост в прасеца симптом на Хоманс силно положителен.

Предписал й медикаментозно лечение и поради обтурация и силно изразен рефлукс във венозната система на долния ляв крайник била оставена за домашно лечение и възстановяване. Ищцата стриктно спазвала дадените й от съдовия хирург указания, но въпреки това назначеното й лечение не дало желания резултат, т.к. нямало подобрение в здравословното й състояние и продължавала да изпитва болки. На 10.08.2022г. била приета 2 за лечение в УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД, Клиника по съдова хирургия и ангиология. След като й били направени инвазивни диагностични и терапевтични процедури, а именно: ДСГ № 412/10.08.22 г., рефлукс в перфорантни вени на лява подбедрица и ЕКГ - 10.08.22 г., й провели курс с венотонични медикаменти. При изписването от въпросното медицинско заведение й назначили медикаментозно лечение, рехабилитационна програма, периодични контролни прегледи за период от две години и препоръки за ХДР. За проведеното лечение била издадена Епикриза към ИЗ № 15173. След като я изписали, спазвала стриктно назначената терапия и двигателен режим, като за целта отново посетила лекарска консултативна комисия, която й издала болнични листи за временна неработоспособност с № Е20222059306 и № Е20222059524 за нови 28 дни болничен, тъй като все още имала оток и палпаторна болка в левия глезен, като активните движения в лявата главна става били ограничени и болезнени. Твърди, че вследствие на претърпените от нея телесни увреждания, изживяла изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, като получените от нея негативни последици от травмите търпи сега и ще продължава да търпи и за в бъдеще. Същите променили в негативен аспект за продължителен период нейния живот. Наложило й се да пие непрестанно обезболяващи медикаменти, тъй като усещала постоянна физическа болка от така получените травматични увреждания, наред с това приемала и лекарства за сърцето.

В периода на възстановяване, за нея било фактически невъзможно да извършва обикновени санитарно-битови дейности, поради което за нея непрекъснато трябвало да се грижи член от семейството. Твърди също, че освен получените силни физически болки, претърпяла и тежки психически травми, които довели до месеци наред нежелание за контакт с хора, тъй като постоянно се връща към ужаса от инцидента. Това състояние на психическо разстройство довело до проблеми със съня, каквито допреди това нямала. Твърди, че вследствие на процесното ПТП от 14.04.2022г., често изпада в стрес и получава пристъпи на паника, които особено много се засилват при поява на автомобили и по-силен звук от двигател. Особена тревожност предизвиква у нея и срещата с коли от същия цвят, като веднага спомените за инцидента изплували. Загубила възможността си да помага за домакинството в къщата, в която живее. Непрекъснатите кошмари вследствие на случилото се, трудното заспиване и говоренето по време на сън зачестили, като говоренето включвало елементи от въпросната катастрофа. Кошмарите били придружени с внезапно събуждане от сън и изпадане в състояние на паника и емоционални елементи като плач и нервно изражение. Живее в постоянен страх, че може пак да се повтори въпросното ПТП, като изпитвала психологически дискомфорт, когато трябва да пресича улица. Тези екстремни състояния попречили на нормалния й начин на живот и заради тях отказва да излиза на публични места, където има много хора. У ищцата се появила една незаинтересованост от участие в обществени събития, което преди липсвало. Станала и хипер раздразнителна, емоционално нестабилна, засилили се изблиците на злоба и внезапен плач, трудно задържане на внимание и трудно концентриране, хипер чувствителност, все състояния нехарактерни за нея допреди ПТП-то. Тези състояния я принудили да съкрати кръга си от хора от семейството и приятелите. На следващо място заявява, че тъй като управляваното от 3 виновния водач МПС притежавало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с peг.

№ BG/02/121001433202, валидна до 21.05.2022г. към ответното дружество - ЗД „Бул Инс“ АД, подала претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 14.04.2022г. ПТП, която била оставена без уважение. Тъй като останала недоволна от така поставения мълчалив отказ, на 10.11.2022 г. подала писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ, получено от застрахователя на 11.11.2022 г., но ответникът не счел искането й за заплащане на застрахователно обезщетение за основателно, и го оставил без разглеждане. Това породило за ищцата правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да постановите решение, с което да осъди Застрахователно дружество „Бул инс“ АД да й заплати сума в общ размер на 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 14.04.2022 г. ПТП, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждането на настоящия иск 21.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който оспорва изцяло по основание и размер исковата претенция, като заявява, че същата е допустима но неоснователна. Оспорва да е причинен деликт с описаното в исковата молба ПТП. Твърди, че е налице случайно деяние за водача на л.а. „Крайслер”, peг. № *** - С. С.ов - по смисъла на чл. 15 НК. Поддържа, че съгласно ППВС № 7/78 година, т. 9, ответното дружество не носи отговорност, тъй като такава не носи застрахования водач. Отговорността на застрахователя била функционална. Обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. Затова в случаите, при които не следвало да отговаря пред пострадалия например при непреодолима сила (форсмажор) - не дължи обезщетение и застрахователят.

Освен това последният можел да възразява, че увреждането било съпричинено и от самия пострадал, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди също, че няма влязла в сила присъда или акт по смисъла на чл. 300 ГПК, който да установява със задължителна сила дееца, вината, деянието и противоправността. Счита, че без да е установен механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод, за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение, не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината представлява субективно отношение към определено противоправно поведение или резултат. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в представените с исковата молба писмени доказателства. Възразява, че е налице съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, като в тази връзка твърди, че тя участва в ПТП като пешеходка, която не е спазила правилата за движение по пътищата, а дори и да ги е спазила, то тя е могла да избегне удара, но не е направила необходимото, за което е имала обективна възможност. Твърди също, че с поведението си ищцата се е поставила в превишен спрямо нормалния риск, като е допуснала да настъпи удар, който обективно е могла да избегне при проявена нормална и дължима грижа към собствения 4 живот и здраве. Пресичала пътното платно вероятно на пешеходна пътека, но без да се съобрази с посоката и скоростта на приближаващото я МПС, за което е имала обективна възможност. С поведението си се поставила в превишен риск, като не е реагирала адекватно на видима за нея опасност, която е могла да избегне. Поведението й имало пряка връзка с ПТП, защото дори да е била с предимство в конкретната пътна ситуация, то нейното деяние способствало за настъпване на ПТП, което е било предотвратимо за нея при проявена нормално дължима грижа. Твърди се, че при съпричиняването било характерно, че то за разлика от деликта можело и да не е противоправно поведение само по себе си, но в повечето случи е и противоправно. В случая ищцата не била спазила задължението си визирано в чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДП, като не е спазила изискването, преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, което поведение конкретно я поставило в превишен риск и имало пряка връзка с ПТП. Счита се, че следва да се има предвид следната практика на ВС: ППВС № 17/63 година Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Като в случая било от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.