Определение № 13 от 08.01.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Търговище, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. П.

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500004 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. К., против разпореждане № 3151/10.12.26 г. по ч.гр.д. № 2044/2025г. на РС– Търговище В ЧАСТТА, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. И.

П., гр. М., за сумата от 958.51лв.– договорна лихва за периода от 25.04.22 г. до 04.05.23 г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението до изплащане на задължението.

С оплаквания, че постановеният съдебен акт е неправилен, се иска отмяната му и уважаване на заявлението, претендират се разноски. В ЧЖ са изложени бланкетни съображения, без конкретни доводи относно параметрите на процесния ДПК и по мотивите на заповедния съд, в т.ч. са изложени доводи за дължимост на лихви за забава (в която част разпореждането, като необжалвано, е влязло в сила).

След извършената проверка по чл. 278 ГПК съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

На 08.12.25 г.“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр. С., е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 1

ГПК против длъжника П. И. П., ЕГН **********, гр. М., за заплащане на дължими суми по

ДПК

„ПРОФИ

КРЕДИТ

Стандарт“

№

30041971028/17.01.2020г., а именно: 958.51 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 25.04.22 г. – 04.05.23 г.; 549.01 лв. - мораторна лихва за забава от 16.04.2020 г. (дата на изпадане в забава) до 07.12.2025 г.; ведно със законната лихва от входиране на заявлението /08.12.2025г./ до изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски.

С обжалваното разпореждане искането е ОТХВЪРЛЕНО изцяло.

По фактите: Параметрите на процесния ДПК „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 30041971028/17.01.2020 г., скл.между ответницата и заявителя са: Размер на кредита: 3 000 лв .; Срок: 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 145.12 лева, ГПР 49.23 %, ГЛП 41.00%. Дължима сума по кредита: 5224.30 лева. В т.VІ са посочени Допълнителни услуги (общо 3 000 лв.): „Фаст“ (900 лв.)–предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“ (2100 лв.) - предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Размер на вноската по доп. Услуги: 83.33 лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна услуга става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.; Общото задължение по кредита и двете допълнителни услуги е 8 224.30 лв.

В параметрите на кредита няма "обща сума, дължима от потребителя", а фигурира т.нар. "Дължима сума по кредита“, отчитаща само сбора от общия размер от кредита и възнаградителната лихва, без да включва общите разходи за потребителя. Приложеният погасителен план, съдържащ разбивка в табличен вид на всяка месечна вноска, също не съдържа общ размер на задължението по кредита, с/без допълнителните услуги от 3 000 лв. ГПР е посочен като абсолютна стойност 49.23 % и не е ясно какви разходи са включени в него освен лихвата от 41 %. Липсва и посочване на взетите предвид общи положения, които се отчитат и допълнителни допускания, използвани при изчисляване на ГПР по точно определения в Приложение № 1 начин, каквото е императивното изискване на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК: липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, водещо и до неяснота относно включените в него компоненти – нарушение на 2 основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, съгл. чл. 10, ал. 1 ЗПК. В чл. 5.2. от ОУ към процесния ДПК, е записано общо, че се отчитат общите положения по Приложение 1 от ЗПК и допълнителни допускания: че ДПК е валиден за срока на договора; страните са задължени да изпълняват задълженията си в съответствие с условията и сроковете по него и че първоначалното изчисление на ГПР се прави, като се приеме, че „лихвата и другите разходи“ са неизменни спрямо техния първоначален размер – т.е. и ОУ не дават яснота за изчислението и компонентите на ГПР.

При тази фактология, въззивът прави следните правни изводи:

Заявлението е по чл. 410 ГПК, за вземане по договор за потребителски кредит, обуславящо приложимост на Закона за потребителския кредит (ЗПК)и Закона за защита на потребителите (ЗПП).

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“.

Съгл. чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК , съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в 3 заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия (аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК).

В тази връзка НЕОНОВАТЕЛНО е възражението в ЧЖ, че заповедният съд е надхвърлил правомощията си, предвид и съображенията в Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 с предмет: преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от СРС с акт от 15 март 2021 г., в рамките на производство по дело със страни: „Профи Кредит България“ ЕООД и Т.И.Т., с отговор на редица въпроси, касаещи правомощията на заповедния съд по заявление за издаване на заповед за изпълнение във вр. със служебната проверка на заповедния съд за неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит: чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, поради обстоятелството, че длъжникът-потребител не участва в производството до издаването на тази заповед, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в ДПК, сключен между този потребител и съответния продавач/доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.

При ДОГОВОРЕНИТЕ параметри в процесния ДПК, задължението по изплащане на кредита, заедно с договорната лихва и доп.услуги възлиза общо на 8 224.30 лв. (при кредитен ресурс 3 000 лв., т.е. повече от 2 пъти).

Предвид параметрите на ДПК и клаузите за допълнителни услуги във вр. с договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че същите са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК, както е и в случая, доколкото с посочените доп.услуги кредитът се оскъпява двойно и повече, при което, с оглед характера на правоотношението и вида на тези клаузите, е очевидно съществуването на значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях (така и Решение от 20.09.2018 г. дело C-448/17 на СЕС ).

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в ДПК, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, 4 ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. В настоящия случай, в договора ГПР е посочен единствено като абсолютна процентна стойност 49.23%. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, поради което и не става ясно при този ГПР какво друго е включено в него, извън ГЛП - нарушение на основното изискване на за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК), като така посоченият ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника. С включването на до.услуги в ГПР, последният далеч надхвърля законовия праг в чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В обобщение, с посочения ГПР е нарушено императивното изискване по чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 5 Гот ЗПК, обстоятелство, обуславящо вероятност договорът да е недействителен изцяло, като съдържащ клаузи, заобикалящи императивни норми и установяващи съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП( в този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС, съобразно което „когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“). Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор. Тази неравноправност рефлектира и върху договорената възнаградителна лихва по кредита, при което и съгласно специалната норма на чл. 23 ЗПК, кредиторът следва понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита (главницата), но не и възнаградителната лихва („договорно възнаграждение“), съпътстващите вземания за обезщетение за забава и законна лихва ДО датата на подаване на заявлението.

По останалите оплакванията в ЧЖ:

Жалбата, в частта й в р.І, стр.4 (относно 30% граница) е и 5

НЕКОРЕКТНА, доколкото заповедният съд не е навеждал подобни доводи и съображения - не съответства на мотивите на обжалвания акт оплакването и бланкетните доводи за поставена граница от заповедния съд за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 %, респ. за ГПР до 35-40 %, за да се обсъжда и приеме, че в случая РС – Търговище разширително тълкува императивни норми (очевидно се има предвид чл. 19, ал. 4 от ЗПК).

Такива доводи в обжалваното разпореждане заповедният съд не е излагал !!!

Неотносимо към настоящия казус е и цитираното в ч.жалба решение № 75/16.07.15г. по тд 519/14г. на ВКС, ІІ т.о., касаещо законната лихва за забава СЛЕД предявяване на иска, както и цитираното ТР № 3/2017 г.

Изложението в р.ІІІ, стр.5-6 в ЧЖ „по отношение на лихвите за забава“ също е неотносимо, доколкото разпореждането в частта му на отказ за „лихвите за забава в размер 549.01 лв. - мораторна лихва за забава от 16.04.2020г. (дата на изпадане в забава) до 07.12.2025 г.“, като необжалвано е влязло в сила.