Решение № 14769 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14769 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20251110147228 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от Г. П. Б. срещу А. П. Б..

Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на следния недвижим имот при квоти ½ за всеки от тях: Дворно място, цялото с площ от 238 /двеста тридесет и осем/ кв. метра, съставляващо имот планоснимачен номер 473 /четиристотин седемдесет и три/ в квартал 1 /едно/ по плана на *****/две/, заедно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, антре и обслужващи помещения, със застроена площ от около 80 /осемдесет/ кв. метра, при съседи на имота: *****; по скица на поземлен имот № ****** г. за поземлен имот с идентификатор: ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****** (столица), одобрени със Заповед № ****** г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: ********, площ: 251 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 473, квартал: 1, съседи: *******, ******4; по скица за сграда № ****** г. за сграда с идентификатор ******.1. по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****** (столица), одобрени със Заповед № ****** г. на Изпълнителен 1

Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на сградата: ******, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ****** застроена площ: 85 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, предишен идентификатор: няма.

Ищцата твърди, че ма 17.06.1998 г., С.К.К. и И.Г.И. са продавали на нея и А. П. Б. по 1/2 (една втора) идеална част от собствения си недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност, а именно описаният по-горе недвижим имот. Твърди, че се опитала да разбере с ответника, като му предложила проект за реално ползване, но той отказал. С оглед гореизложеното моли за допускането на делба на имота.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че е придобил процесния имот въз основа на придобивна давност, като го е владял в периода от 01.10.2000 г. - дата поправена в осз на 01.10.2001 г. и го е придобил след като упражнявал непрекъсната власт в продължение на десет години. На следващо място твърди, че процесният имот неподеляем, като счита, че същият следва да бъде възложен не него. Моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 34 ЗС всяка от страните носи тежестта да докаже качеството си на съсобственик на включения в делбата имот чрез доказване на юридическите факти, от които извежда твърдяното право на титуляр (съпритежател) на правото на собственост в негово лице върху процесния имот и размера на притежавания от съделителя дял от вещта.

Съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да докаже възражението си, че е придобил имота по давност.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 17.06.1998 г., С.К.К. и И.Г.И. са продавали на нея и А. П. Б. по 1/2 (една втора) идеална част от собствения си недвижим имот (дворно място и намиращата се в същия едноетажна жилищна сграда), описани подробно в нотариалния акт и съответстващи на посочените в исковата молба.

2

По отношение на възражението на ответника за придобивна давност:

Съдът намира следното - придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост е уреден в чл. 79-86 от Закона за собствеността. В тежест на ответника е да докаже фактите, които водят до придобиването на правото на собственост на основание придобивна давност, а именно – осъществяването на фактическата власт върху имота, намерението за своене, както и изтичането на предвидения в закона срок.

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху вещта. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.

В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици, е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар че може да съществува и такъв/.

Следователно, за да може единият съсобственик да придобие по давност чуждите идеални части, същият трябва с едностранни действия да превърне държането във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на 3 останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

Основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства. Правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т.е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Дали е основателно позоваване на придобивна давност, т.е. дали недвижим имот е придобит по давност, съдът преценява при комплексна преценка на всички доказателства относно това упражнявана ли е фактическа власт върху имота и демонстрирано ли е намерението за своене – така Решение № *** от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № **** г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д..

При преценката на събраните гласни доказателства, съдът подложи на критичен анализ показанията на свидетелката Р.К.К. (фактическа съпруга на ответника). Съгласно чл. 172 ГПК, съдът отчита близката връзка, която предполага пряк интерес от изхода на спора в полза на ответната страна.

Показанията на свидетелката Р.К. не са достатъчни, за да се приемат за доказани фактите, включени във фактическия състав на придобивната давност, както и не дават информация за действия на ответника, които да представляват своене на вещта като част от състава на придобивната давност, освен това от същите не могат да се изведат действия определени от съдебната практика като преобръщане на владението и манифестирането му на другия съсобственик.

Показанията на свидетелката К. за това, че А. Б. живее от повече от 10 4 години в къщата, че е извършвал ремонти (финансирани от нейни лични средства), както и че тя плащала данъците на къщата - не са действия които сами по себе си, могат да доведат до преобръщане на владението.

По отношение на факта, че А. Б. е живял в къщата повече от 10 години за да се приеме, че съсобственик е установил владение и по отношение на чуждите части, не е достатъчно да е упражнена фактическа власт на целия недвижим имот, но и е необходимо да са налице установени факти на активно поведение, с което се демонстрира, че упражняването на собственически правомощия е в пълен обем, че с тях се демонстрира промененото отношение и превръщането на държането във владение за себе си.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 31 ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността. В този смисъл, плащането на местните данъци и такси не се приема само по себе си за своене по смисъла на чл. 79 от ЗС и не е част от фактическия състав на придобивната давност (арг.

Решение № *** от 21.12.2023 г. по гр.д. № ***** г.,Решение № ***** г. по гр.д. № ***** г. I Г.О., ГК на ВКС, Решение № ***** г. по гр.д. № ***** г. на ВКС). Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите за ремонт, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани доказателства (Решение № ****** г. по гр. д. № ****** г. на Върховен касационен съд, 2-ро Гр. Отделение). Освен това плащането на данъци за целия имот и извършването на ремонти е без значение, ако успоредно с това не се демонстрира на съсобственика промяна в намерението и че тези плащания и ремонти се правят с оглед на това, че счита себе си за изключителен собственик. Също така, съсобственик поначало може да извърши и сам ремонт като претендира съответна част от средствата от другия съсобственик (чл. 30 ал. 3 от ЗС).

На следващо място, няма данни на Г. Б. да е отказван продължително време достъп до имота, след като е пожелала да има такъв. Самата тя не е длъжна да ползва имота, нито да се снабдява с ключ за него. Предвид 5 близките родствени отношения и квотите в съсобствеността, както и обстоятелството, че Б. живее на друго място, е нормално брат й живеейки в жилището със семейството си - да го ползва изцяло (арг. Решение № 1337/16.03.2023 г., по в.г.р.1273/2023 г. по описа на СГС, докладчик Л.В.). Не могат да бъдат игнорирани показанията на св. Д.Ч., от които може да бъде изведено, че Б. все пак е посещавала имота, данни за това има и от показанията на св. К., че Б. е ходила по празниците на гости.

В заключение, представените и събраните доказателства дават основание на този съдебен състав да отхвърли възражението на А. Б. за придобиване на процесният имоти по давност и да заключи, че страните по делото се явяват съсобственици, на основание нотариален акт за продажба на недвижим имот, при следните квоти: Г. П. Б. - ½ ид.ч. , А. П. Б. - ½ ид.ч. За описаният по-горе имот, между тези страни и при тези квоти следва да се допусне делба.

По исканията за присъждане на разноски:

По аргумент от чл. 355 от ГПК по разноските в производството съдът се произнася поначало във фазата по извършване на делбата. Необходимите за движението на производството по съдебна делба и ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях и способа за извършването на делбата, се понасят от тях във втората фаза съразмерно на стойността на дела им, съобразно установеното в чл. 355 от ГПК правило.