Решение № 68 от 26.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200036 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Л. Т., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А. И. от САК, против Електронен фиш Серия К № 9605196 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че ЕФ е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, което води до неговата незаконосъобразност, поради което се иска отмяната му. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не се явяват. От пълномощника е представено писмено становище по същество, в което са изложени аргументи в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- 1

Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото е представено писмено становище по същество от надлежно упълномощен процесуален представител, в което са изложени доводи за законосъобразност на издадения ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в нея и доводите в становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 02.06.2024 г., в 14:32 часа, на АМ „Тракия”, км. 76+400, с посока на движение към гр. Пловдив е управлявал л.а. „***“ с рег. № ***, като се е движил с превишена скорост от 171 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120cd11.

Системата отчела движение със скорост именно от 171 км/час, т.е. превишение на скоростта от 31 км/час, но от това превишение са били извадени 3 %, т.е. 5,13 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 26 км/час или установена скорост на движение- 166 км/час. Установено било, че нарушението е извършено от водача в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 5492543 на 19.06.2023 г.

Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на жалбоподателя на 29.12.2024 г., видно от приетите по делото справка от АИС АНД (л.17) и справка за нарушител/водач раздел „Фишове“ на позиция 38 (л.24-30). Жалбата против ЕФ е депозирана от санкционираното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (Виж Пълномощно на л.8) чрез ОДМВР- Пазарджик до съда и входирана в деловодството на Дирекцията на 31.12.2024 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в 2 законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимки от АТСС и снимка на разположението на техническото средство, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: против атакувания

ЕФ е

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.3 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Б. Т. е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че Т. е собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.9). Това обстоятелство не се оспорва и в депозираната въззивна жалба.

По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя, а той директно е обжалвал фиша, поради което с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на управляващ МПС.

В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на МПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП).

Тук следва да се обсъди и направеното възражение от въззивника, че тъй като не му бил връчен ЕФ или не било ясно как е станало това, той не бил запознат с възможността евентуално да посочи действителния извършител на 3 нарушението. Както се посочи по-горе ЕФ е връчен на наказаното лице и то го е обжалвало в срок, като само е решило да стори именно това- да обжалва ЕФ пред съда, а не да се възползва от дадената от закона възможност на осн. чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от връчване на ЕФ да представи съответната писмена декларация с посочени данни да лицето извършило нарушението и копие от неговото СУМПС. Ето защо настоящият съдебен състав намира за неоснователно това възражение.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При цялостния служебен контрол, независимо от възраженията посочени в жалбата и писменото становище на пълномощника на въззивника, съдът не установи да са били допуснати нарушения при издаване на ЕФ, нито от видна на сочените от жалбоподателя, нито други такива.

При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по време (на 02.06.2024 г., в 14:32 часа), място (АМ Тракия км 76+400, в посока на движение към гр. Пловдив) и начин на извършването му (управлява л.а. „***“ с рег. № ***, като се е движил с превишение на от 26 км/час, над максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час, установена и фиксирана с автоматизирано техническо средствомобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120cd11. Посочена е и установената стойност на скоростта- 166 км/ч- след приспаднати 3% възможна техническа грешка). В достатъчна степен на яснота е посочен и квалифициращия признак „повторност“, а именно че настоящето нарушение е извършено в едногодишния срок на влязъл в сила на 19.06.2023 г. друг ЕФпосочен с неговата серия и номер. Посочена е и нарушената правна норма.

4

Имайки предвид изложеното съдът не приема за основателни направените възражения в т.V. от жалбата и становището на въззивника, за неяснота относно описанието на нарушението.

На следващо място, неприемливи са възраженията, че в издадения ЕФ не били посочени сроковете за подаване на възражения пред директора на съответната структура на МВР и за обжалване на ЕФ пред компетентния съд.

Действително в ЕФ такива обстоятелства не са посочени, но и те не са сред задължителните реквизити, които следва да съдържа ЕФ, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения въз основа на тази норма образец. За тези възможности, законодателят е преценил, че санкционираното лице следва само да се запознае с тях и разписаната в закона процедура и да прецени дали да се възползва от същите.

Не е основателно и възражението, че в ЕФ не била посочена дата на неговото издаване, а от там и преценката за спазване на сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Съдебната практика е категорична, че цитираната разпоредба не важи в случаите на издаване на ЕФ, тъй като за датата на издаването му се приема датата на нарушението посочена във фиша.

Електронният фиш представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. Предвид, на което не може да се говори за процесуално нарушение свързано със срока на издаване на ЕФ.

Тук би имала значение единствено изтеклата относителна и абсолютна давност за санкциониране на нарушителя, което обстоятелство в случая не е налице, предвид, че от датата на нарушението към момента са изтекли малко повече от 8 месеца. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция като за пример могат да се посочат Решение № 255/26.04.2023 г. по КАНД № 175/23 г. на Административен съд- Пазарджик, Решение №128/15.03.2023 г. по КАНД № 1193/22 г. на Административен съд Пазарджик и др. Още повече, че и разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП не предвижда сред реквизитите на ЕФдата на издаването му.

Съдът не приема за основателни и възраженията по същество, изложени в становището на процесуалния представител на въззивника.

5

На първо място се твърди, че снимката от АТСС на заснето нарушение на л.а. била замъглена на мястото, където е заснет регистрационния номер на л.а. и била черно-бяла, което не позволявало индивидуализиране на автомобила по цвят, модел, марка и рег. номер. Тези възражения не кореспондират с действителната информация, която носят ВДС- 5-те броя последователно направени от АТСС снимки на движението на МПС, извършило нарушението. Да, те са черно-бели и на 3 от тях в областта на рег. номер на л.а. е налице замъгляване, което пречи ясно да бъде разчетен същия.

На другите две снимки обаче ясно се вижда рег. номер на автомобила, а именно ***, които са снимки на приближаващото се към АТСС МПС (Виж сн.

№ 120CD11/0149600 на л.14 и сн. № 120CD11/0149602 на л.16). И от 5-те снимки ясно се вижда, че цветът на л.а. е тъмен, а в приетата по делото справка за собственост и регистрация на МПС от ЦБ КАТ (л.9) е отразено, че МПС с рег. № *** е с цвят тъмно сив металик. От снимките ясно се вижда и различава и марката на л.а.- БМВ и неговия модел- 530Д Х Драйв, съответстващи с другите данни, посочени по-горе, в справката от информационните масиви на МВР. От същата пък е ясно, че МПС с посочените данни е собственост на жалбоподателя Т..

Не се споделя от съда и следващото възражение в становището на пълномощника на въззивника- неяснота относно мястото на нарушението, тъй като в ЕФ било посочено конкретно място, а на снимките излизали само географски координати. Действително на снимките от АТСС се визуализират GPS координати на мястото на нарушението, а не посочване на географското му наименование словесно, но на общодостъпния сайт „Гугъл карти“ чрез въвеждане на географските координати става ясно, че те съответстват на посоченото във фиша място на нарушението, което е посочено и в изготвения Протокол за използване на АТСС.

Разпечатката съдържа 42 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f319931e-8b53-4ad1-ab2c-fefda424d8dc