Решение № 93 от 20.06.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Асеновград, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200200 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0239-000358/29.03.2019г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР Пловдив, РУ – гр. Асеновград Петър к. Бабугеров, с което на В. И. П. с ЕГН:*** от ***, са наложени следните административни наказания:

1.На основание чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 300 лв., за нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП.,

2.На основание чл. 177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 300 лв. за нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. и

3. На основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 10 лв., за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. П. в депозираната жалба чрез пълномощника си –адв.

В.ов оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно. Не отрича факта на нарушенията, но навежда твърдения за изтекла изпълнителска давност,като моли за прекратяване на административно-наказателното производство.

Въззиваемата страна РУ – Асеновград, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

С акт за установяване на административно нарушение от 02.03.2019г. е било констатирано, че на същата дата около 15.15 часа в гр. Асеновград на ул. „В. Левски“ до магазин „Лидъл“, жалбоподателят П. е управлявал л.а.

„Форд Транзит“ с рег.№ ***, което е било със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „ГО“ и автомобилът е бил спрян от движение. Освен това при проверката се установило, че водачът П. е лишен от право да управлява МПС по административен ред, като СУМПС му е било отнето. Същият не представил и СРМПС част ІІ. За така констатираните нарушения, на водача П. в негово присъствие бил съставен АУАН. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го подписал, без възражения.

Допълнителни писмени възражения не са били подадени в срока по 44 ал.1 от ЗАНН.

АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания са му наложени съответните административни наказания – глоби, в общ размер на 610 лв. Наказателното постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.

По отношение на описаните в НП нарушения, съдът намира, че извършването им е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл.

189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се потвърждават и от събраните гласни доказателства показанията на актосъставителя К. С..

При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правните основания, въз основа на които са наложени административните наказания, съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.

По отношение на нарушението по т.1 от НП, нормата на чл. 150А ал. 1 от ЗДвП въвежда правилото, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. Правилно в НП е описано нарушението, като са посочени всички елементи от неговия състав и правилно е съотнесено същото към съответстващата му санкционна разпоредба. Административнонаказателната разпоредба на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв,водач който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Глобата е оразмерена в максималния размер на предвидения в закона диапазон, който размер съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението.

По отношение на нарушението по т.2 от НП, нормата на чл. 5 ал.3 т.2 от 2

ЗДвП въвежда забраната да се управлява МПС, което е спряно от движение.

Административно-наказателната разпоредба на чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП предвижда, за това нарушение административно наказание глоба от 100 до 300 лв. Глобата е оразмерена в максималния размер на предвидения в закона диапазон, който размер съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН.

По отношение на нарушението по т.3 от НП, същото правилно е описано с всички елементи на неговия състав и правилно е посочена нарушената материално – правна разпоредба. Нормата на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП, по която е квалифицирано нарушението въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства да носят свидетелство за регистрация на МПС.

Нарушението правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба, а именно – чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда санкция за водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Наложеното наказание глоба в размер на 10 лева е правилно определено. Санкцията е предвидена в закона в абсолютен размер и оразмеряването на глобата не подлежи на преценката на административнонаказващия орган. Следователно като е наложил глобата, именно в този размер, същият правилно е съобразил критериите за оразмеряване на наказанията по чл. 27 от ЗАНН и правилно е приложил закона.

Единственото изложено от жалбоподателя възражение, че по отношение на нарушенията следва да се приложи чл. 82 ал.3 от ЗАНН, тъй като е изтекла абсолютната давност за изпълнението на наказанията е неоснователно.

Институтът по чл. 82 от ЗАНН касае така наречената „изпълнителска давност“ и е относим само за влезли в сила НП, с които е наложено подлежащо за изпълнение административно наказание, каквото в случая не е налице. Съгласно чл. 82 ал.2 от ЗАНН тези срокове започват да текат от момента на влизане в сила на НП, а процесното НП поради обжалването не е влязло в сила, поради което и не е подлежащ на изпълнение санкционен акт, а сроковете погасяващи административно-наказателното преследване – т. нар. погасителна давност все още не са изтекли.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и отхвърляне на оспорването право на такива има само въззиваемата страна. Същата обаче не претендира заплащането на разноски и съответно не ги е посочила и доказала по размер, поради което такива не следва да и се присъдят.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА наказателно постановление № 19-0239000358/29.03.2019г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР Пловдив, РУ – гр. Асеновград - Петър к. Бабугеров, с което на В. И. П. с ЕГН: *** от ***, са наложени следните административни наказания:

1.На основание чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 300 лв., за 3 нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП.,

2.На основание чл. 177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 300 лв. за нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и

3. На основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 10 лв., за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4