Решение № 2322 от 22.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2322 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330112209 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Подадени са 7 искови молби от „Кредит Тайм“ ЕООД срещу И. М. К., по които са образувани 7 отделни граждански дела по описа на ПРС с номера: гр.д. №12209/2022г., гр. д. № 12215/2022 г., гр.д. № 12243/2022 г., гр.д. № 12259/2022 г., гр.д. № 12261/2022 г., гр.д. № 13253/2022 г. и гр.д. № 17819/2022г. Тези дела в последствие са обединени в едно производство – настоящото, под № 12209/2022г. Твърди се, че на ***г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № ***, с който на ответника е отпуснат заем в размер на 1800 лв., усвоен на същата дата. Уговорена била и възнаградителна лихва. Заемът, ведно с възнаградителната лихва, следвало да се върне на 14 месечни вноски в размер на 161,85 лв. всяка за период от 21.10.2020г. до 21.11.2021г., с месечна падежна дата 21-во число на месеца.

При забава в плащането на дължимите вноски се дължало обезщетение за забава върху забавените вноски за главница в размер на ОЛП, обявен от БНБ + 10 пункта. Ответникът платил сума в размер на 260 лв. на 21.10.2020г., с които била погасена първата и част от втората погасителна вноска. Във връзка с това се твърди, че ответникът дължи: 1)сумата от 63,70 лв. – главница по втората погасителна вноска, обезщетение за забава в размер на 10,76 лв. за периода 21.10.2020г. – 21.06.2022г.; 2)сумата от 110,53 лв. – главница по трета погасителна вноска, 51,32 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.11.2020г. – 21.12.2020г., обезщетение за забава в размер на 16,83 лв. от 21.12.2020г.-21.06.2022г. 3)сумата от 117,78 – главница по пета погасителна вноска; възнаградителна лихва 44,07 лв. за периода 21.01.2021-21.02.2021г.; обезщетение за забава 15,86 лв. за периода 21.02.2021г. – 21.06.2022г.

4)121,59 лв. – главница по шеста погасителна вноска, възнаградителна лихва 1

40, 26 лв., за периода 21.02.2021г. – 21.03.2021г., обезщетение за забава 15,47 лв. за периода 21.03.2021г. – 21.06.2022г. 5) 125,51 - главница по седма погасителна вноска, възнаградителна лихва 36,34 лв. за период 21.03.2021г. – 21.04.2021г., обезщетение за забава 14,89 лв. за период 21.04.2021г. – 21.06.2022г.; 6)129,56 лв. – главница по осма погасителна вноска, възнаградителна лихва 32,29 лв. за период 21.04.2021г. – 21.05.2021г., обезщетение за забава 14,29 лв. за период 21.05.2021г. – 21.06.2022г. ; 7)133,75 лв. – главница по девета погасителна вноска, възнаградителна лихва 28,10 лв. за период 21.05.2021г. – 21.06.2021г., обезщетение за забава 13,82 лв. за период 21.06.2021г. – 11.07.2022г. С влязло в сила определение № 9395/17.08.2023г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството за обезщетението за забава по деветата погасителна вноска в размер на 13,82 лв. Иска се признаване дължимостта на посочените вземания на основание чл.422 ГПК, тъй като ищецът се снабдил със заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК за тях. Претендира законна лихва върху всички главници от 22.06.2022г. до окончателното плащане, а за девета погасителна вноска – от 13.07.2022г., както и произнасяне по разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът е подал отговор на исковата молба по гр.д. 12209/2022г. в срок, като не спори, че на ***г. е подписал Договор за паричен заем № ***, но твърди, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като посоченият лихвен процент не бил реално приложимият. В тази връзка твърди, че предвидените такса за експресно разглеждане и такса за индивидуално кредитно предложение представляват скрита печалба и добавка към възнаградителната лихва, които водят до размер на лихвата, накърняващ добрите нрави. Въз основа на същите факти за посочените такси, твърди, че същите не са включени и в ГПР, посоченият ГПР не е реално приложимият и за потребителя не е ясно кои са всички разходи по кредита.

Счита в тази връзка за нарушени чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и на това основание – договора за нищожен. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 ЗА. С идентични твърдения ответникът е подал отговор в срок и по гр.д. № 12215/2022г., гр.д. № 12259/2022г., гр.д. № 13253/2022г. по описа на ПРС. По гр.д. №12261/2022г. ответникът не е подал отговор, а по гр.д. № 12243/2022г. не му е изпращана исковата молба за отговор. С оглед обединяването на делата и възраженията за нищожност, за които съдът следи и служебно, следва да се разгледа този въпрос по отношение на всички вноски по единния договор за кредит. В заповедното производство ответникът е направил искане за присъждане на разноски.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за основателността на които следва да е настъпил следният фактически състав: сключването на валиден договор за заем с посочените в исковата молба уговорки за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, предаване на заетата сума на ответника, 2 настъпване падежа за плащане на погасителните вноски за главница и възнаградителна лихва, настъпване забава за плащането им.

Установява се от представения договор за паричен заем № ***/***г., че страните уговорили размер на заема 1800 лв., при ГПР 44,76 %. Уговорени били също еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за получаване на кредит в размер на 1155,98 лв., както и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1156,12 лв. От посочената обща сума, включваща и тези такси, се извежда, че дължимата възнаградителна лихва била уговорена в размер на 465,90 лв.

Следва да се обсъди предмета на посочените такси. Таксата за експресно разглеждане е свързана с по-бързото взимането на решение от кредитора дали да отпусне кредита. Възможността за бърза оценка на кредитоспособността на заемателя не е извънреден разход за кредитора, а е само и единствено в негова полза. Не би следвало разходите за тази оценка или за бързото й извършване да се възлагат на заемателя. Решението на кредитора дали да извърши тази оценка, как да я извърши и колко бързо е във връзка с негова воля дали желае да сключи договора или не, при условията, на които клиентът е съгласен. Услугата по същество е именно във връзка с усвояване на кредита, независимо че касае ускорена процедура за това. Побързото отпускане на кредита не е особена услуга, която едната страна прави на другата, а изразено съгласие от кредитора да сключи договора в кратки срокове, като начин клиентът да бъде убеден да предпочете именно този кредитор. Моментът на сключване на договора не може да е обвързан с възнаграждение, доколкото е част от естеството на самия договор. С други думи, кредиторът има избор дали да сключи договора сега или да рискува да изгуби клиента. Избягването на този риск и бързото сключване на договора е изцяло в полза на кредитора и следва да е за негова сметка. В такъв смисъл е и нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Изготвянето на индивидуално кредитно предложение също е дейност, свързана със сключването на договора и има характер предложение за сключване на договор.

Посочените такси се дължат за дейности, които са естествена част от процеса на водене на преговори и сключване на договор. Тези дейности не съставляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя, поради което и за тях не следва да се събира отделна такса. Самият размер на всяка от таксите, който надвишава повече от два пъти размера на възнаградителната лихва, както и липсата на реална престация срещу дължимостта им, водят до извода, че с тях кредиторът се стреми да си набави допълнителна печалба. Имайки характер на възнаграждение за кредитора, тези такси следва да намерят израз в ГПР, посочен в договора. Установява се от заключението на вещото лице по ССЕ,че в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, а в случай на включване на таксите в ГПР, същият би надвишил многократно максималния размер,предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че с посочените такси се цели заобикаляне на това правило.

Посочването на ГПР в размер, който не отговаря на действителните общи разходи по кредита, се приравнява на непосочването му въобще. Смисълът на ГПР е потребителят да получи общ критерий, чрез който да сравни различни 3 кредитни предложения. Ето защо, изискването за посочването му в договора за потребителски кредит не е само формално, а се касае до посочване на реален размер на ГПР. Обратното нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за задължителните реквизити на договора за потребителски кредит.

Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора, същият е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C - 714/22. На основание чл.23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Не се дължи и лихвата за забава, уговорена в договора.

Ето защо не се дължи претендираната възнаградителна лихва.

Съгласно решение на СЕС от 15.06.2023г. по дело C‑520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита, вкл. няма право на законната лихва за забава от поканата за плащане. Ето защо вземането за обезщетение за забава върху главницата също не следва да се присъжда , вкл. и законната лихва от подаване на заявлението.

На основание чл.23 от ЗПК, следва да се установи дължимостта единствено на чистата стойност на кредита. Макар искът да е предявен на договорно основание, ответникът е имал възможност да се защитава по чл.23 от ЗПК, като изрично е взел становище по този въпрос и е можел да предяви съответни правоизключващи възражения. С оглед осъществената защита от ответника, както и предвиденото правило за присъждане чистата стойност на кредита,произтичащо от закона - чл.23 от ЗПК, няма пречка за процесуална икономия спорът да се изчерпа в настоящото производство.

Установява се от ССЕ, като не се отрича и от ответника, че сумата по заема е усвоена. Съгласно заключението на ССЕ остатъчният размер на втората погасителна вноска е 63,70 лв., както се претендира. А сумите по останалите вноски се установяват от погасителния план именно в претендирания размер,като не се установява от ответника тяхното плащане.

Ето защо следва да се установи дължимостта на сумите за главница и в тази част исковете да се уважат на основание чл.23 от ЗПК.

За останалите вземания за възнаградителна лихва, обезщетение за забава и законна лихва, както се посочи по-горе, поради недействителността на договора, исковете следва да се отхвърлят.

При този изход от спора, разноските следва да се присъдят по съразмерност. Ищецът е поискал разноски за адвокатски хонорар, но не ги е доказал. Поискал и доказал е и следните разноски: 576,86 лв. – държавна такса в исковото производство, 175 лв. – такса в заповедното производство, 4

150 лв. за ССЕ или общо 901,86 лв. Ответникът е поискал обща сума от 800 лв. по всяко от съединените общо 7 дела, от които следва да му се присъдят, с оглед възражението за прекомерност, по 200 лв. за всяко заповедно производство като за подаване на молба и по 400 лв. за всяко исково производство. Присъждат се минималните размери с оглед размера на претенциите. Въпреки това, поради проведените 8 съдебни заседания и фактическата сложност на делото, следва да се присъди отделно възнаграждение по всяко съединено дело. Така общият размер на възнаграждението е в размер на 4 200 лв. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца ще се присъди сумата от 636,63 лв., а на ответника – съразмерно на отхвърлената и прекратената част, ще се присъдят 1235,19 лв.