Решение № 3455 от 06.10.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14352/2024
- Вид
- Решение № 3455
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Любомир Нинов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.5, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.5, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- §1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 3455 гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110114352 по описа за 2024 година
Ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в исковата си молба сочи, че на 27.07.2023г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., на основание чл.99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и него, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-19905734 от дата 30.03.2023г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с Уведомително писмо с изх. №УПЦ/УПИСБНП/PLUS-19905734г, изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента, което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Петя Любомирова И., peг.№883, на когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възложила правомощията по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Прави се искане, в случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, приложено копие от уведомлението за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. В тази връзка се позовава на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК. Посочва,че на 30.03.2023г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и ответницата К. С. П. като Кредитополучател е 1 сключен договор за потребителски кредит с № PLUS19905734, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 22 000лв. застрахователната премия е в размер на 10 216.8лв. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕПУ, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит е инициирано от страна на Кредитополучателя, който попълва Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни.
В края на Заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на ОУ. Счита, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 40 786.80лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 8 570лв. Счита, че на основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.04.2033г., на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 339.89лв., при първа погасителна вноска на 01.05.2023г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Счита, че предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.5 от Условията по договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. От страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С2 БНП/PLUS-19905734, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 27.03.2024г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ П.Л.И., peг.№883, на когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възложила правомощията по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на 27.03.2024г. В тази връзка смята, че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 02.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 474.60лв., като за периода 13.03.2020г. 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС. Ищецът предвид изложеното е предявил вземането си по съдебен ред по чл.410 от ГПК и сл., като съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.№11081/2024г., е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли се, съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че ответницата дължи на ответното ТД следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№11081/2024г., на Районен съд - Варна, а именно: 2664.10лв.-главница за периода от 01.05.2023г. до 01.09.2024г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 27.03.2024г. датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2062.79лв.-договорна лихва за периода от 01.05.2023г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 27.03.2024г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; - 476.60лв. -обезщетение за забава считано от 02.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда; - законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Ответника на основание чл.131 от ГПК и в законоустановения срок, изразява становище по така предявения иск. По допустимостта на исковата молба, счита, че е допустима, доколкото са спазени формалните изисквания за редовност съгласно ГПК. По основателността на исковата молба, не оспорва, че е сключила Договор за потребителски кредит с "БНБ Париба Пърсънъл Файненс СА" с дата 30.03.2023г. Не оспорва, че е уведомена за извършената цесия, но прави изрично възражение, че договорът за цесия от 27.07.2023г. и Приложение 1 са нищожни на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет и липса на основание, тъй като вземането предмет на цесията не съществува и не е налице извършено плащане по договора за цесия. Счита, че 3 не са представени надлежни доказателства, които да удостоверяват колко погасителни вноски са заплатени и колко е останало да се дължи, тъй като заплащането е ставало ежемесечно чрез платформата easypay. Излага, че сключеният договор за кредит се подчинява на разпоредбите установени в ЗПК. Като такъв следва да е оформен по ясен и разбираем начин.
Включително да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка смята, че в договора за кредит е налице неясно и неразбираемо съдържание на графа "параметри и условия", фигурира "обща стойност на плащанията", но не и стойността на общите разходи за потребителя, в т.ч. определената добавка – печалба на кредитора, пряко свързана с кредита. Съответно тя се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Смята, че оскъдното и неразбираемо съдържание на посочената графа поставя в невъзможност потребителя да разбере начина, по който са формирани разходите и тяхната величина, както и, че простата съпоставка на вписаните стойности сочи на несъответствие между ГПР и стойностите на отпуснатия кредит, респ. на общите плащания. Счита, че кредиторът не е посочил всички разходи по разбираем и ясен начин, в т.ч. не е включил и определената добавка - печалба, с което е нарушил императивни изисквания на ЗПК - чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, водещи по изричното предвиждане на чл.22 до недействителност на договора за кредит.
Сочи съдебна практика относно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Счита, че нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора. Когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика" / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10, /.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи , лишава 4 потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин ,както непосочването на този процент, и санкцията за това е обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница /решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22. Сочи че общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя / р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/. Общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР /р. от 21.04.2016г. по дело С-377/14 на Съда на ЕС/. Сочи, че застрахователната премия е включена към размера на кредита ,което изрично е посочено в договора относно общия размер на кредита. Счита, че застрахователната премия представлява разход по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК и следва да бъде включен в ГПР,а не към общия размер на кредита, изводимо и от чл.З, б "ж" на Директива 2008/48/ЕО. Счита, че е налице заобикаляне на правилото за изчисляване размера на ГПР - част от общите разходи по процесния кредит са включени неправилно в сумата по кредита / застрахователната премия/, като в случая получаването на кредита при предлаганите условия- чл.2 от договора, включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка "защита на плащанията" .Това води до представяне на по-нисък от реалния ГПР. Неточният размер на ГПР води до недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1 ,т.10 от ЗПК. Счита недействителността за изначална, следователно вземанията на кредитора, извън главницата, почиващи на договора за кредит, не са възникнали и съгл. чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност на кредита, без договорна лихва, застрахователни премии и други разходи. Счита, че предсрочната изискуемост на кредита, не е била обявявана на длъжника преди образуване на исковото, респ. заповедното производство, а това е сторено едва с връчване на исковата молба, следователно този факт, съгл. чл.235, ал.З от ГПК, следва да бъде взет предвид от настоящата инстанция. Счита, че поради недействителността на договора, ответникът е поставен в забава с исковата молба (чл.84, ал.2 ЗЗД), която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Счита, че установителните искове за главница (за разликата над основателния до пълния предявен размер), за договорна лихва (изцяло) и за обезщетение за забава (изцяло), са неоснователни и подлежат на отхвърляне, което налага разглеждане на предявените евентуални осъдителни искове за тези вземания, но доколкото почиват на същото основание - сключения договор за потребителски кредит, който е недействителен, те също са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Разпечатката съдържа 12 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3179cbe-1a00-4c41-ada3-17b7f36def5e