Определение № 842 от 09.12.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. Варна, 09.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500648 по описа за 2025 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от М.

С. К. и А. С. В., чрез назначения им представител по реда на ЗПП адв. Д. Х. от АК-Варна, насочена против определение № 4140/10.09.25г., постановено по гр. д. № 2225/24г. на ОС-Варна, с което е прекратено производството по предявения от тях насрещен иск, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради неотстраняване на нередовността на исковата молба. Счита се, че определението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по насрещния иск. Излага се, че в изпълнение на дадените указания от съда с определение № 3737/08.08.25г., в дадения срок жалбоподателите са ги изпълнили с молба от 28.08.25г., като са посочили конкретните СМР, обем, квадратура и единични цени, както и момента на извършването им, а освен това са обосновали и връзката между обедняването и обогатяването. Съдът изобщо не е коментирал направените уточнения и е постановил обжалваното определение. Допълва се, че и в двете уточняващи молби са били отправени искания за провеждането на СТЕ, която да даде подробни отговори относно обем, квадратура и единични цени на претендираните за заплащане СМР. Уточненията са били достатъчни, за да осигури възможност на ответника по насрещния иск да се защити.

Поради това се счита, че насрещната искова молба е редовна, тъй като СМР са били индивидуализирани по вид и време на извършването, а определянето на квадратурите и обемите е предмет на експертно заключение. С прекратяването на делото е ограничено правото на жалбоподателите на достъп до съд, прокламирано с чл. 6 от ЕКЗПЧ и чл. 56 от Конституцията на България.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от 1 насрещната страна „Инвестбанк“ АД, чрез адв. Й.Д., с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че ищците по насрещния иск не са изпълнили указанията на съда и нередовностите на насрещната искова молба са останали неотстранени, поради което производството по същия законосъобразно е било прекратено. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт (последното по арг. от т. 7в от ТР № 1/09.12.13г. по т. д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС), при наличието на надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по исковата молба на „ИНВЕСТБАНК“ АД, гр. София, насочена против А. С. В. и М. С.

К., с предявен ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС относно недвижим имот, придобит въз основа на постановление за възлагане от 09.06.15г., влязло в сила на 03.09.15г. и вписано в СВ-Варна на 14.10.15г., а именно: СГРАДА С ПРИСТРОЙКА с идентификатор № ***, с площ от 76 кв.м. и НАДСТРОЙКА, представляваща масивна жилищна сграда от 2 тела с топла връзка между тях, с РЗП от 645.60 кв.м., в гр. Варна м. „Траката“, ул. „6-та“ (по скица ул. „1-ва“), № 6А, състояща се от два етажа и подпокривно пространство: ПЪРВИ ЕТАЖ с идентификатор № ***, с площ от 68 кв.м., с посочено разпределение; ВТОРИ ЕТАЖ с идентификатор № ***, с площ от 102 кв. м. и с посочено разпределение;

ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО с посочено разпределение; ВЕДНО СЪС СГРАДА с идентификатор № ***, с площ от 14 кв.м. и ГАРАЖ с идентификатор № ***, с площ от 39.30 кв.м., ведно с ДВОРНОТО МЯСТО с идентификатор № ***, върху което са построени сградите.

Ведно с отговора на исковата молба е депозиран и насрещен иск от ответниците, в който са поддържали, че двамата са придобили собствеността върху процесните имоти въз основа на придобивна давност, текла за В. от 1992г., а за К. от 2002г., до настоящия момент. Ответниците не са знаели за ипотекирането на имота от родителите на А. В. и поради това не са заявили собственическите си права, както и не са се противопоставили на публичната му продан. Ответниците са упражнявали непрекъснато и неоспорвано фактическа власт върху имотите и са ги стопанисвали и поддържали. Поради това е претендирано отхвърляне на предявения срещу тях иск. В условията на евентуалност , ако ревандикационният иск бъде уважен, е предявен насрещен иск за заплащане на сумата от общо 307 145.58 лв., представляващи стойността на необходимите и полезни разноски, с които имотите се подобрили. Необходимите разноски са били за запазване на имота от разрушение, а полезните са го подобрили. Освен това е било наведено твърдението, че ищецът е бил наясно с направените подобрения и не се е 2 противопоставил. Описаните като извършени подобрения и ремонти са следните (номерацията е на настоящия състав за улеснение, но следва изложението в насрещната искова молба):

1. По договор от 03.09.20г. – извършена хидроизолация, термоизолация и мазилка на къща, на обща стойност от 17 116.44 лв. с ДДС;

2. По договор от 15.04.21г. – основен ремонт на баня с включено ВиК, на обща стойност от 15 982.26 лв. с ДДС;

3. По договор от 23.08.21г. – основен ремонт на покрива на къщата, на обща стойност от 29 040 лв. с ДДС;

4. По договор от 25.04.22г. – ВиК работи, изразяващи се в направа на изкоп, направа на ВиК ремонт на водопроводната мрежа, ремонт на канализацията и изграждане на шахта за мръсен канал, на обща стойност от 138 153.24 лв. с ДДС;

5. По договор от 15.09.22г. – за СМР на гаража, изразяващи се в демонтаж на стария покрив и направата на нов покрив, укрепване на гаража с бетонни пилоти, изливане на замазка и направа на настилка на гараж, подмяна на ВиК и ел. инсталация в гаража, на обща стойност от 106 853.64 лв. с ДДС

Ответниците са посочили и правни квалификации на претенциите си – чл. 74 от ЗС, а евентуално – чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

С разпореждане (по същността си – определение), съдът е оставил без движение насрещната искова молба, указвайки на ищците да посочат цена на иска си, както и да наведат твърдения как се формира размера на полезните разноски от общо 307 145.587 лв. – по отделни пера, както и да посочат момента (годината), в която същите са били осъществени; да посочат дали същите са извършени със знание и без противопоставяне на собственика; да конкретизират вида на претенцията – увеличената стойност на имота, вследствие на подобренията или стойността на разходите по извършването им.

В дадения срок ищците по насрещния иск са уточнили с молба от 07.08.25г., че полезните им разноски са на обща стойност от 307 145.587 лв. и са повторили видовете работи и част от годините на извършването им. В молбата за последните два вида ремонтни работи (описани по-горе в т. 4 и т.

5) са посочили други години – по т. 4 вместо 2022г. са посочили м. октомври 2024г. и по т. 5 – вместо м. 09.22г. са посочили м. февруари 2025г. Допълнили са за последния ремонт, че е бил наложителен, тъй като стената на гаража пропада към основния път за к. к. „Златни пясъци“. Повторено е изявлението, че ищецът не се е противопоставял на направените подобрения и е бил наясно с тях. Посочено е, че по-малката от двете стойности – на направените разходи и на подобренията, е тази на разходите от 307 145.58 лв., и поради качеството 3 си на недобросъвестни владелци имат право на тази стойност. Отправено е искане за допускане на СТЕ, която да опише извършените подобрения в имотите и да ги оцени, както и да посочи увеличената стойност на имота, вследствие на подобренията, както и дали разноските са били необходими или полезни.

С определение от 08.08.25г. съдът е оставил насрещната искова молба отново без движение като е указал на ищците да наведат твърдения относно формиране на размера на полезните разноски по отделни СМР, обем, квадратура и пера, единични цени, както и годината на осъществяването им; освен това да изложат кои са общите факти, обуславящи връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника по насрещния иск.

В указания срок ищците по насрещния иск са депозирали молба от 28.08.25г., с която са повторили изцяло твърденията си в предходната молба от 07.08.25г. относно момента и вида на извършените ремонтни работи. За уточняване на обема, площта, труда и единичните цени на извършените СМР, е отправено искане за допълване задачата на поисканата СТЕ. Изложени са и твърдения относно общите факти, обуславящи връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника по насрещния иск.

Според приетото в безпротиворечивата практика на ВКС (виж решение № 108/08.07.15г. по гр. д. № 415/15г. на І г. о. и посочените в него други решения), основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на вещта”, „по-малката от двете суми”, „до размера на обедняването”, „до размера на обогатяването”, „връщане на необходимите и полезни разноски”,) не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда.

Поради това и при наведените с насрещния иск твърдения по фактите (относно извършването на полезни разноски, техния вид и със знанието и без 4 противопоставянето на собственика) и съобразно с установеното по делото, съдът ще следва да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Поради това неправилно е било даденото указание с първия съдебен акт от 21.07.25г. да се определи вида на предявената претенция и да се наведе твърдение дали разноските са били извършени със знанието и без противопоставянето на собственика (каквото твърдение вече е била наведено).

Същевременно обаче е необходимо точно посочване на момента на извършване и вида на извършените ремонтни дейности, свързани със запазването (необходими разноски) и/или подобряването на имота (полезни разноски).Това е необходимо с оглед индивидуализиране на претенцията – по вид, обем и стойност, както и за осигуряване на надлежна защита на ответника, вкл. и чрез възможността за релевиране на правоизключващи или правопогасяващи възражения. Дадените с второто определение указания са били най-общи, а не според наведените твърдения от ищците по насрещния иск. След като се има предвид вида на имотите, за който се твърди извършването на разноските, съдът е следвало да даде конкретни указания на ищците: в какво се изразяват извършването на хидроизолация, термоизолация и мазилка и на кои части от къщата, като се има предвид, че последната представлява сграда с пристройка; масивна жилищна сграда от две тела на два етажа и с подпокривно пространство; с какви материали са извършени съответно хидроизолацията, термоизолацията и мазилката и на какви площи от къщата; на коя от баните е извършен основен ремонт, вкл. с ВиК, като се има предвид, че в масивната жилищна сграда от 2 тела са описани общо 5 бани с тоалетни – баня-тоалетна на първи етаж, баня-тоалетна на кота +1.40; баня на втори етаж и две бани-тоалетни в подпокривното пространство; в какво се изразява основания ремонт на съответната баня като видове дейности, площи и видове на строителните материали, които са били използвани; в какво се е изразявал основният ремонт на покрива на къщата – имало ли е смяна на конструктивни елементи (да се уточнят по вид и обем главни греди, ребра, столици, стойки), на покривното покритие (да се уточни вида и обема на положените материали), поставени ли са били изолационни и хидроизолационни слоеве (да се уточнят по вид и площ), както и ремонт на улуци, водосточни тръби, вентилационни елементи, капандури и др. (да се уточнят по вид и обем);