Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4469 от 06.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8943/2023
Вид
Решение № 4469
Подписан
06.10.2023
В сила
23.11.2023
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 104а · Закон за автомобилните превози
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 5 · Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.112 · Търговски закон
  • чл.116, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
  • чл.116, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
  • чл.261, ал.1 · Търговски закон
  • Чл.264, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
  • Чл.264, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
  • чл.64 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 4469 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110208943 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 42-0002295/27.07.2022 г. на директора на РД"АА"-София, с което на МИРЧЕВ ТРАНС 01 ООД ЕИК *********на осн. чл. 104а от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 (хиляда) лева за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗАП.

Жалбоподателят моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване за липса на осъществено нарушение от страна на санкционираното лице.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител не се явява.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.06.2022 г. около 11:15ч с сградата на РДАА София, ул.Витиня №1 , след направена справка в информационната система на ИААА за превозвача МИРЧЕВ ТРАНС 01 ООД, притежаващ лиценз №******** за товарни превози в Общността, свидетелят Ч. приел, че превозвачът не е подал заявление в 30-дневен срок от настъпване на промени в дружеството, които счел, че представляват промяна на правна форма на фирмата и адрес за управление и кореспонденция от дата 25.03.2022г., видно от справка от търговски регистър и информационна система ИААА.

За така констатираното нарушение актосъставителят Ч. съставил против жалбоподателя АУАН в който изложил установените фактически обстоятелства и като 1 нарушена посочил разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗАП приемайки, че се касае за промяна на правна форма на фирмата и адреса за управление и кореспонденция от дата 25.03.2022г.

В действителност, видно от справка в ТР, за МИРЧЕВ ТРАНС 01 ООД на 25.03.2022г. били вписани обстоятелства, касаещи приемане на нов съдружник - В.А.М., вписване на новия съдружник и като управител, промяна на начина на представляване на дружеството – заедно и поотделно от всеки управител. Била вписана и промяна в означението на фирмата – от ЕООД в ООД с оглед наличието на двама съдружници. Промяна в правната форма и адреса на управление не били вписани.

Описаната в АУАН фактическа обстановка била възпроизведена изцяло в обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството на осн. чл. 104а от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 (хиляда) лева за извършено на нарушение по чл.10, ал,1 от ЗАП.

В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на свидетеля Ч., които съдът приема с доверие като обективни и непротиворечиви. Показанията на актосъставителя кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл.

283 от НПК писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията единствено в частта, в която свидетелят посочва, че се касае за промяна на ООД в АД, доколкото видно от справката в ТР, се касае за приемане на нов съдружник, а не за преобразуване чрез промяна в правната форма, за което аргументи ще бъдат изложени по-долу. Свидетелят в разпита си не посочва, де е установил промяна на адреса на управление (седалището– на дружеството), като такова не се установи и от справката от ТР.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от АУАН и приобщен ите по делото заповеди, характеристики и другите писмени доказателства.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗАП при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.

Разпоредбата на чл. 104а от ЗАвтП предвижда имуществена санкция в размер 1000, 00 (хиляда) лева за превозвач, който не подаде заявление в 30 дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗАвтП.

Видно от нормативните текстове на глава втора "Лицензиране и регистриране" на Закона за автомобилните превози, лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на определени изисквания - чл. 7, ал. 2 от ЗАвП, като чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП указва, че условията и редът за установяване на тези изисквания и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, каквото досежно международния автомобилен превоз на пътници и товари се явява 2

НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2002 г. на МТ изчерпателно са изброени обстоятелствата, които кандидатът за получаване на лиценз на Общността е длъжен да заяви (заявление по образец -приложение № 6), като релевантни за настоящия случай са посочените свидетелство за съдимост и удостоверение за професионална компетентност на лицето, което ръководи транспортната дейност. Смисълът на уведомяването е свързан с условията за издаване на лиценза по чл. 3, т. 4 от Наредбата - за установяване на територията на Република България съответстващ на възприетите правила в европейското законодателство досежно изискванията за установяване на територията на РБългария по чл.

5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г. за установяване на общи правила, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета. Т. е. изискването на законодателя е насочено към заявяване на онези обстоятелства, които биха довели до иницииране на процедура по чл. 14 от Наредбата при положение, че е налице отпадане на изискването по чл. 3, т. 4 от Наредбата.

Съдът обаче констатира, че така описаното нарушение в НП и АУАН не е извършено.

Като факти, обуславящи възникването на административнонаказателната отговорност на дружеството както актосъставителят, така и АНО са посочили наличие на „промяна на правна форма на фирмата и адрес за управление и кореспонденция от дата 25.03.2022г., видно от справка от търговски регистър и информационна система ИААА.“. Видно от справка от ТР обаче, адресът за кореспонденция, респективно седалището на дружеството не са променяни 01.06.2021 (датата на вписване на дружеството в ТР) и са държава:

БЪЛГАРИЯ, Област: София (столица), Община: Столична, населено място: с. Мало Бучино, п.к. 1362, ул. „**************” № 36. В този смисъл не се доказва наличие на променен адрес.

Неправилно на второ място АНО и актосъставителят са приели, че е налице промяна в правната форма на дружеството-превозвач. Следва да се посочи, че така описано нарушението не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1.т. 4 от ЗАНН, респективно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколко липсва ясно и конкретно описание на нарушението. Доколкото и в двата акта актосъставителят и АНО са се задоволили да посочват, че е вписана промяна в правната форма на дружеството, съдът намира, че липсва въобще посочване на това каква е била правната форма на дружеството преди промяната и каква според служителите на ИААА е станала тя след нея. Нарушението е изключително неясно формулирано в тази му част с оглед лаконичното и некоректно направено описание на обстоятелствата, представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено в отговорност и това води до неотстраним в настоящето производство порок, налагащ отмяната на НП.

Отделно от това описаното нарушение, макар и неточно посочено, не е извършено.

Видно от справката в ТР, на посочената дата 25.03.2022г. е приет нов съдружник и е налице единствено промяна в означението на дружеството – от ЕООД в ООД, но това категорично не е промяна на правната форма. Мотивите на съда за това са следните:

В доктрината и практиката еднозначно се приема, че цел на преобразуването е да се прекрати едно търговско предприятие като избегне производството по ликвидация. Има различни форми на преобразуване. Това е фактически състав, при който търговското предприятие, което се прекратява по принцип с ликвидация преминава при новоучредено 3 или съществуващо дружество. Това е сложен фактически състав, правопрекратяващ и същевременно правопораждащ ЮФ. Ако две дружества се вливат, то и двете се прекратяват и възниква новоучредено дружество. При отделяне преобразуващото се дружество не се прекратява. Имуществото (правата и задълженията) преминават върху едно или повече дружества (приемащи). При сливане и вливане има универсално правоприемство, а при отделяне и разделяне е налице частно правоприемство, но може и частно в определени хипотези. Третата група последица касае членствените права. Не е преобразуване прехвърляне на търговското предприятие, учредяване на дъщерно дружество и подобни действия. Фактическият състав е сложен и смесен. Хипотеза на преобразуване е и промяна на правната форма – прекратява се един вид търговско дружество и възниква такова от нов вид. Форма на преобразуване е и отделяне на еднолично търговско дружество, но при него членствените права не преминават върху новоучреденото еднолично дружество, а едноличен собственик на капитала е дружеството майка. Друга форма на квазипреобразуване е прехвърляне на цялото имущество на едноличния собственик на капитала, който е ФЛ и едноличен търговец. В случая не сме изправени пред нито една от тези хипотези, респкетивно така описаното нарушение не е извършено.

Съгласно чл.261, ал.1 от ТЗ търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма. Чл.264, ал.1 и ал.2 от ТЗ предвиждат обаче, че търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество).

Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. В случая освен, че е налице приемане на нов съдружник, не е налице превръщане на дружеството жалбоподател в друг вид. видовете търговски дружества са изчерпателно посочени в ТЗ и това са събирателното дружество; командитното дружество; дружеството с ограничена отговорност; акционерното дружество; командитното дружество с акции; дружество с променлив капитал - чл.64 от ТЗ. Видно е, че законодателят не е предвидил ООД да е различен вид дружество от ЕООД, респективно не се касае за промяна на правната форма, противно на твърдението в АУАН и НП.

Отделно чл.116, ал.1 и ал.2 от ТЗ предвижда, че фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "Дружество с ограничена отговорност", или съкратено "ООД". Когато капиталът принадлежи на едно лице, фирмата съдържа означението "еднолично ООД". В случая, видно от справката от ТР се касае за промяна на означението на фирмата, а не за преобразуване, чрез промяна на правната форма. Приемането на нов съдружник и преминаването на част от капитала върху него като уредба систематически не се намира в главата на ТЗ, касаеща преобразуването, а е предвидена в чл.112 от ТЗ при уредбата на ООД като вид търговско дружество. Текстът предвижда, че нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор. Решението за приемане се вписва в търговския регистър. Законът не предвижда извършване на сложния фактически състав на преобразуване само заради приемане на нов съдружник. Ето защо описаното в НП преобразуване чрез промяна на правната форма не е реализирано. В този смисъл нарушението, така както е описано в НП и АУАН, не се доказва и не е извършено, което влече отмяна на НП.