Решение № 665 от 24.07.2019, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 5041/2018
- Вид
- Решение № 665
- Подписан
- 24.07.2019
- В сила
- 19.12.2019
- Състав
- КАЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е № …..... гр. Враца, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря
Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 5041 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание по чл. 288а, ал. 3 /отм./ вр. чл.
288, ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Гаранционен фонд, гр. София, срещу И.М.П., ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че на основание чл. 288а, ал. 1 КЗ /отм./ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., Гаранционният фонд възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Франция по щета № 120659/12.11.2013 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 967,28 лева. Обезщетението било за имуществени вреди, причинени на микробус „Рено Трафик“, рег. № ******, собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, ПТП. Сочи се, че виновен за настъпилото ПТП бил ответникът П., който управлявайки товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ******, при движение в Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, при опит за маневра преустройване в дясна пътна лента ударил правомерно движещия се там микробус „Рено Трафик“, рег. № ******. Твърди се, че ответникът управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че с регресна покана изх. № ГФ – РП 251/23.05.2018 г. ищецът поканил ответникът да му възстанови сумата, но плащане на постъпило. Иска се постановяване на решение, с което ответникът И.П. да бъде осъден да заплати на ищеца Гаранционен фонд сумата от 3 967,28 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд на Националното бюро на Република Франция по щета № 120659/12.11.2013 г. обезщетение за имуществени вреди, причинени на микробус „Рено Трафик“, рег. № ******, собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, ПТП, причинено от товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ******, управляван от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника П., с който се заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Сочи, че ответникът не е станал причина за реализиране на ПТП. Заявява, че в протокола за ПТП не е отразено същият да е съставен в присъствието на преводач, а освен това в него не се съдържат констатации относно вина на ответника, а само данни за участниците в ПТП. Ответникът не оспорва, че на посочената дата и място е управлявал товарна композиция, състояща се от т. а. „Ивеко АТ440“ с рег. № ****** и ремарке с рег. № Z005068R. Сочи се, че управлението на автомобила било по силата на трудово правоотношение с „РТ Транс“ ЕООД, чиято собственост е товарният автомобил и чието задължение е да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това задължение не може да се вмени в отговорност на водача. Заявява, че не ответникът е виновен за настъпилото ПТП, а напротив, от констативния протокол е видно, че при маневра престрояване в дясното платно, управляваният от ответника автомобил е бил ударен от движещия се зад него микробус „Рено Трафик“. В протокола липсват данни за скоростта на движение на двата автомобила, причина за настъпване на ПТП или климатични условия, имащи отношения към ПТП, нито са посочени нарушените нормативни актове и правила за движение, нито кой е виновният водач. Счита, че не са налице елементите на фактическия състав на регресната отговорност, поради което ищецът не разполага с регресен иск срещу ответника. Оспорва размера на предявения иск, като счита, че същият е предявен в завишен размер, доколкото от доказателствата към исковата молба се установява, че увреденото лице е приело сумата в размер на 1 699,53 евро, представляваща обезщетение в пълен размер за материалните щети след ПТП от 16.03.2011 г. Заявява възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане, като счита, че вземането на ищеца е възникнало от датата на плащане на обезщетението – 21.10.2013 г. И към датата на депозиране на исковата молба същата е изтекла. Сочи, че давността не е била прекъсната с изпращането на регресната покана, тъй като същата не е получена от ответника. Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно между страните, а и се установява от приетите по делото доказателства, че на посочените в исковата молба дата и място – на 16.03.2011 г., в Терминяк Фери дьо Диеп, Република Франция, е настъпило процесното ПТП.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП на френски език, ведно с превод на български език, се установява, че на 16.03.2011 г., в 15 часа, в Терминяк Фери дьо Диеп, Република Франция, е настъпило ПТП с материални щети между микробус „Рено Трафик“, рег. № ******, собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, и товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ******, управляван от ответника И.П.. В полетата от протокола, предназначени за попълване на данни относно видимите щети по участващите в ПТП автомобили, както и за описание на местопроизшествието и за допълнителни забележки, е отбелязано от преводача „не се чете“. Протоколът е подписан и от двамата участници в процесното ПТП.
От представената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд /л. 9/ се установява, че към момента на настъпване на ПТП, управляваният от ответника П. автомобил с ДКН ****** не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от представената по делото кореспонденция /л.
10-11/ между Централна френска служба на застрахователните дружества срещу ПТП и Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е, че по повод настъпилото на 16.03.2011 г. във Франция ПТП в НББАЗ е заведена щета с реф. № GF-12-423 F за нанесените от процесното ПТП имуществени щети, като информират Централна френска служба, че управляваният от настоящия ответник лек автомобил е с обичайно домуване в България и същият не е бил застрахован към датата на ПТП.
От представеното по делото писмо от 13.09.2013 г. /л.
36-38/ се установява, че Централна френска служба на застрахователните дружества срещу ПТП е заявила искане до НББАЗ, придружено със съответните документи, за изплащане на сумата от общо 1 954,45 евро, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени щети и хонорари за управление, с която сума собственикът на увредения автомобил е бил обезщетен от тях. Писмото съдържа покана за заплащане на сумата без лихва в двумесечен срок.
От представеното по делото нареждане за превод на валута от 21.10.2013 г. /л. 13/ се установява, че НББАЗ е превело сумата от общо 2 544,09 евро във връзка с две щети, една от които е процесната щета, като от своя страна с писмо изх. № 1-4072/05.11.2013 г. /л. 12/ НББАЗ е поискало от Гаранционен фонд възстановяване на сумата от общо 2 028,44 евро на основание чл. 34, ал. 3 ПУДГФ.
От доказателствата по делото се установява, че по тази претенция в Гаранционен фонд е образувана щета № 12 0659/12.11.2013 г. и с доклад по щета от 12.11.2013 г. /л. 14/ сумата 3 967,28 лева /левовата равностойност на 2 028,44 евро/ е одобрена за възстановяване на НББАЗ на основание чл. 34, ал. 3 ПУДГФ и същата е изплатена от ищеца на НББАЗ на 26.11.2013 г. с платежно нареждане /л. 15/.
С регресна покана изх. № ГФ-РП 251/23.05.2018 г.
/л. 39/ ищецът Гаранционен фонд е поканило ответника П. да му възстанови изплатеното от тях обезщетение по щета № 12 0659/12.11.2013 г. в размер на 3 967,53 лева. Поканата е получена от член на домакинството на ответника /с имена Д.В./ на 15.06.2013 г., видно от известието за доставяне.
За установяване релевантните по делото факти са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Т.В..
От показанията на свид. В. се установява, че в периода, в който станало процесното ПТП, свидетелят пътувал заедно с ответника, който бил международен шофьор, за да се обучава. Сочи, че ПТП станало през 2011 г. във Франция, точно преди да се качат на ферибота за Англия. Заявява, че ответникът управлявал камиона и точно преди граничния пункт се преустроили за едно от гишетата. Други пътници им дали знак, че следва да се пристроят в друга лента за движение, водеща към гише, предназначено за товарни автомобили. Ответникът подал светлинен сигнал и тръгнал да се преустройва в съседна лента, като се движел с не повече от 5-10 км/ч и в този момент отзад в ремаркето се ударила лека кола. Сочи, че дошла полиция и след проверка на документите се установило, че „Гражданската отговорност“ на камиона била изтекла. Бил съставен констативен протокол, който ответникът подписал. Показанията на свидетеля съдът възприема с доверие, тъй като са последователни и логични и не намира основание да се съмнява в тяхната достоверност.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание по чл. 288а, ал. 3 /отм./ вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника И.П. да заплати на ищеца Гаранционен фонд сумата от 3 967,28 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд на Националното бюро на Република Франция по щета № 120659/12.11.2013 г. обезщетение за имуществени вреди, причинени на микробус „Рено Трафик“, рег. № ******, собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, ПТП, причинено виновно от товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ******, управляван от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 КЗ /отм./.
Настоящият съд намира, че независимо дали обезщетението за причинени имуществени вреди е изплатено от ГФ пряко на увреденото лице в хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./ или чрез компенсационен орган на държава – членка на ЕС, какъвто е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за Република България по смисъла на чл. 282 ал. 4 КЗ /отм./ в хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, то във всички случаи, ако за МПС с обичайно местопребиваване на територията на Република България, чийто водач виновно е причинил пътно - транспортното произшествие в друга страна членка на ЕС, няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС, или не е установен застраховател, след изплащане на обезщетението на увреденото лице или възстановяване на стойността му на компенсационния орган, за ГФ по силата на закона възниква регресно право към причинителя на увреждането на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./.
Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f315b69c-7155-439c-8ca1-53a8bd7b377c