Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 934 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 757/2026
Вид
Решение № 934
Подписан
09.07.2026
В сила
18.08.2026
Състав
Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500757 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Постъпила е въззивна жалба от *********, представлявано от ***Т.

М. М., чрез адв.Е. П., против Решение № 24/28.01.2026г., постановено по гр.д.

№ 667/2025г. на Районен съд - Карлово, I гр.с., с което е признато уволнението на Д. С. Ш., ЕГН **********, гр. ******, извършено със Заповед № РД-10-202/28.02.2025г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и с която трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, за незаконно и е отменено; възстановен е на осн. чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, Д. С. Ш. на заеманата до уволнението длъжност „******“ код по НКПД ******; както и е осъдено на осн. чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, ********, да заплати на Д. С. Ш. обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 28.02.2025г. общо за 6 месеца сумата в нетен 1 размер 5745,48 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 24.03.2025г. до окончателното изплащане; както и е осъдено *******, да заплати на Д. С. Ш. направените по делото разноски в размер на 715,81 евро, както и е осъдено *******, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Карлово, сумата от 260,50 евро, представляваща държавна такса върху уважените искове, както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 51,13 евро. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции.

От въззиваемата страна Д. С. Ш., ЕГН **********, гр. *******, чрез адв.С. П.-К., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Претендират се разноски по делото.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Карлово от Д. С. Ш. против *******, е заведена искова молба, с която е посочено, че работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „*******. Със Заповед № РД10-202/28.02.2025г. на ***** било прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал.2, т.6 във връзка с чл. 190, ал.1, т.3, чл.188, т.3, чл.194 и чл.193 от КТ. Като причина за прекратяване на трудовия договор било посочено: „системно нарушение на трудовата дисциплина, правилници, наредби, заповеди на ****.

Същият има наложено наказание „Предупреждение за уволнение“. Има искания с изх. № АСД-01-52/19.02.2025г. и АСД-01- 53/19.02.2025г.

Поведението на работника е не дисциплинирано, не е съобразено с Етичния кодекс за училищната общност и Правилник за вътрешния ред. Длъжностна характеристика- Има искане с изх. № АСД-01- 50/14.02.2025г., което е отказано да бъде получено и за което няма представен документ. Тези нарушения водят до нарушаване на учебно възпитателния процес в училище“.

В заповедта за уволнение като фактически обстоятелства, свързани с извършеното нарушение било описано: „1. Нарушение на Заповед № РД-10159/13.01.2025г. на Директора на училището, удостоверено с протокол от 13.02.2025г. - нарушение на заповедта, а именно не представяне в определения 2 срок - 28.01.2025г. оценените писмени работи и протоколите на явилите се ученици в качеството си на председател на комисията по оценяване; 2.

Нарушение на Заповед № РД-10-15/01.10.2024г. на Директора на училището при провеждането на дейностите на обща подкрепа на 23.01.2025г. по график от 14.00ч. с ученика М. Д. Н. от *** - не провеждането на дейностите по обща подкрепа, както и неосигуряване присъствието на ученика, а само формалното отразяване в електронния дневник, установено с протокол от 23.01.2025г.;

Нарушение на Длъжностна характеристика, Правилник на дейността на училището, Наредбата за приобщаващото образование от 2017г. на МОН, Заповед № РД-09- 2464/30.08.2024г. на МОН за олимпиадите и състезанията през учебната 2024/2025г.“. Счита процесната заповед за незаконосъобразна, тъй като не е надлежно мотивирана - нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. В мотивите на заповедта не били посочени конкретни обстоятелства, които обосновават посочената правна квалификация за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение като не били посочени и конкретни правни норми, които са нарушени. Позовава се на чл.190, т.3 от КТ, че дисциплинарно уволнение може да се налага за системни нарушения на трудовата дисциплина, които трябва да са посочени изрично в какво се изразяват. Системността изисква да има три или повече нарушения на трудовата дисциплина, които следва да са индивидуализирани с оглед разпоредбата на чл.186 и чл.187 от КТ. В мотивите на заповедта за уволнение било посочено, че уволнението е поради „системно нарушение на трудовата дисциплина, правилници, наредби, заповеди на директора на училището“ както и че поведението на работника е недисциплинирано, не е съобразено с Етичния кодекс за училищната общност и Правилник за вътрешния ред, както и с длъжностната характеристика. Нямало конкретика в какво се изразява всяко едно нарушение както на трудовата дисциплина, така и на цитираните нормативни актове и длъжностна характеристика. Не било посочено кои норми са нарушени и кога. Поддържа, че мотивите на заповедта за уволнение са бланкетни, което било равнозначно на липса на мотиви и само по себе си е основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Липсата на само един от посочените в чл.195, ал.1 от КТ реквизити на заповедта за уволнение било достатъчно, за да се приеме, че същата е незаконосъобразно, тъй като тази правна норма е императивна. Нарушена била разпоредбата на чл.189, ал.

2 от КТ, съгласно която за едно и също нарушение на трудовата дисциплина 3 може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. В обжалваната заповед за уволнение работодателят е обосновал налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание с наличие на предходно наказание

„предупреждение за уволнение“, без да е конкретизирано за кое нарушение е наложено, което отново възпрепятства както правото на защита на уволнения, така и съдебната проверка на законосъобразността на заповедта за уволнение.

Нарушена била и разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, тъй като при налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание работодателят не се е съобразил с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на уволнения. Работодателят при налагане на наказанието не се е съобразил с критериите по чл. 189, ал.1 от КТ. Нарушена била и материалната норма на чл.190, т.3 от КТ, тъй като не бил извършил описаните в заповедта нарушения, като същевременно не е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина - три или повече, за които не е санкциониран или от които поне едно да не е санкционирано, а наказанията за останалите да не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от КТ. Работодателят е изпълнил процедурата по чл.193 от КТ, като е изискал да представи писмени обяснения - с посочените в заповедта искане с изх. № АСД-01-52/19.02.2025г. и искане с изх. № АСД-01- 53/19.02.2025г. С искане с изх. № АСД-01-52/19.02.2025г. работодателят е изискал да представи писмени обяснения в тридневен срок, свързани с нарушена от него Заповед № РД-10-15/01.10.2024г. на директора на училището за провеждане на дейности по обща подкрепа за личностно развитие на учениците, съгласно график от 23.01.2025г., провеждащо се с ученика от седми клас М. Д. Н., като се твърди, че не е провел занимание с ученика и не е подсигурил неговото присъствие.

Писмените обяснения по случая бил дал в указания срок, като е записал, че не е извършил нарушение на посочената в искането заповед, тъй като на 23.01.2025г. ученикът М.Д.Н.е помолил ****** да го освободи от час по лични причини, което дало възможност да проведат с него плануваната подкрепа за личностно развитие -допълнителна работа по учебния материал, с оглед справяне с изоставането по водения от него предмет, в по-ранен час, след което ученикът си тръгнал. С него работили на 23.01.2025г., както е по график, в продължение на един учебен час, като започнали към 13.15 часа.

След приключване на работата, след 14.00 часа, отразил в електронния дневник провеждането на часа. Часът се провел в класната стая на класа, в 4 който е ученикът, като за това следва да има запис на камерата. С искане с изх.

№ АСД-01-53/19.02.2025г. работодателят е изискал да представи писмени обяснения в тридневен срок, свързани с нарушение на Заповед № РД-10159/13.01.2025г. на директора на училището за оценяване и представяне на олимпиадите по български език и литература, изразяващо се в непредставяне в срок на оценените писмени работи и протоколите, в които са отразени резултатите на явилите се за участие ученици. Писмените обяснения по случая е дал в посочения срок. Възразил е, че не е извършил нарушение, свързано с отчитането на резултатите от олимпиадата и предаване на работите и протоколите. В самата Заповед № РД-10-159/13.01.2025г. на директора на училището нямало посочен срок, в който трябва да се предадат оценените писмени работи и протоколите, в които са отразени резултатите. Със заповедта е конституирана училищна комисия по организиране, провеждане и оценяване на работите, като той бил член на комисията в качеството на оценител, и била определена и датата за провеждане на олимпиадата по *** - на 24.01.2025г.

Въпреки че отговорността за организирането, провеждането и оценяването е на всички членове на комисията, никой друг не бил наказан за неспазване на някакъв срок, който не бил определен в заповедта. На следващо място, олимпиадата била проведена на посочената в заповедта дата - 24.01.2025г.

(петък). От 29.01.2025г. (сряда) учениците преминали на онлайн обучение до 10.02.2025г. От 10.02. до 12.02.2025г. директорът отсъствал от работа, на 13.02.2025г. имало проверка от РУО- П., като на 14.02.2025г. предал материалите от олимпиадата. Липсвала вина по смисъла на чл.186 от КТ от негова страна, не счита, че е нарушил трудовата дисциплина и в частност заповед № РД-10-159/13.01.2025г. на директора на училището. Оспорено е твърдението в обжалваната заповед, че е имало отправено към него искане с изх. № АСД-01-50/14.02.2025г., което е отказал да получи и за което „няма представен документ“, като не става ясно за какво е това искане, съответно какъв документ не е представен. Оспорено е и отразеното в заповедта за уволнение, че с поведението си е нарушавал учебно-възпитателния процес в училище. Поддържа, че бил отговорен човек и учител, като съвестно и компетентно изпълнявал служебните си задължения. От 2017г. бил докторант в ******, докторска програма ******; *****, като му предстои защитата на дисертационен труд. От 2021г. в рамките на две години работел като ******* в същия университет по ****. От 2012г. до 2024г. работил в *****, като година 5 и половина бил ръководител екип. Никога не са му налагани наказания за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Прекратяването на трудовото му правоотношение поради дисциплинарно уволнение счита за извършено по лични подбуди от страна на директора на училището, който по всякакъв начин го саботирал, влизал в неговите часове и си позволявал да му прави забележки пред учениците, че не преподава правилно, набеждавал го, че носи в училище хладно оръжие, което не било вярно, заявявал пред него и колегите му, че ще направи всичко възможно да го изгони от училище, не му давал достъп до принтера, за да може да го ползва, когато е необходимо за учебния процес, позволявал си да му крещи и да го обижда, в т.ч. и пред колегите му, оказвайки му непрекъснат психически тормоз. След прекратяване на трудовия му договор останал без работа, поради уволнението и не получавал никакви доходи, поради което търпял имуществени вреди.