Решение № 27 от 17.01.2022, Административен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е Н И Е

№

27/17.1.2022г. гр.

Пазарджик

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик,

VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 698 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 8, ал.5 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал.2 от Кодекса на труда.

Образувано е по жалба на К.Г.М., против Решение № 21-043-001/21.05.2021г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е потвърдено Разпореждане № 21041458/13.05.2021г. на директор Дирекция"Инспекция по труда“Пазарджик, обективиращо отказ за прекратяване на трудов договор на основание чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда, тъй като не е представен и не се открива трудов договор, чийто прекратяване се заявява.

Жалбоподателят иска отмяна на решението с аргументи, че отказът засяга неговите права и интереси, изготвено е в нарушение на процесуалните права и административният орган не е събрал достатъчно доказателства, преди да отхвърли жалбата му. В съдебно заседание чрез адв.К. поддържа жалбата и направеното в нея искане, като съображения излага в становището по същество. Основният аргумент е, че липсва надлежно изготвен доклад и констатации. Счита, че се доказва трудови правоотношения на жалбоподателя с дружеството, като следва договорът да бъде прекратен от ответника. Претендира присъждането на направените в производството разноски.

Ответникът по оспорването - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в писмено становище обосновава законосъобразност на постановения административен акт, с който е оставил в сила разпореждането на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, счита жалбата за допустима, но изцяло неоснователна. В хода на делото е постъпило становище и от процесуалния му представител - юрк. Т., в което моли жалбата да бъде отхвърлена по съображения за законосъобразност на административния акт. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред органите на инспекцията по труда е започнало по подадено от К.М. до директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Пазарджик заявление с вх.№ 21032001/15.04.2021 г. /л.24/, с което на основание чл. 327, ал.2 КТ и чл. 2 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал.2 от Кодекса на труда, е поискано издаване на разпореждане за прекратяване на трудовия му договор с „Ира 1“ЕООД, гр. Пазарджик, като посочва, че адресът на дружеството е гр. Пазарджик, ул. „Сава Вранчев“№2, като дружеството е в ликвидация, не му е връчвана Заповед за прекратяване на трудов договор.

Трудовата му книжка е била изпратена по-късно с вписване прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се в заявлението, че не е получавал заповед за назначаване, но в трудовата книжка е вписано обстоятелството за работа по трудов договор от 01.07.1985г. на длъжност стоковед-изкупчик, в склад № 4, гр.

Панагюрище, а от 01.05.1992г. като член на съвет. Прилага съдебни решения и прокурорско постановление. Същите са налични в административната преписка.

Решение № 843/29.12.1998г. на ВКС по дело № 1868/1997г. отменя по реда на надзора влезлите в сила решения от 27.05.1996г. по гр.д. № 4537/94 на Пазарджишки районен съд, в частта с която са отхвърлени исковете на К.М. *** против ДФ „Ира-1“ гр. Пазарджик за присъждане на обезщетение за недопускане на работа на основание чл. 213, ал. 2 от КТ и за мораторна лихва, както и решение от 17.04.1997г. по гр.д. № 1132/96 на Пазарджишки окръжен съд, с което решението в посочената част е оставено в сила. Делото се връща на Пазарджишки районен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част от фаза „искова молба“.

Видно от представеното решение № 11/16.02.2006г. по т.д. № 1155/2011г. на Пазарджишки окръжен съд се прекратява производството по това дело, прекратяват се пълномощията на синдик Л. С., заличава се общата забрана и запор, наложени върху имуществото на длъжника с решението за обявяване в несъстоятелност, заличава се „Ера 1“ЕООД/в несъстоятелност/ от търговския регистър при ПОС, вписан по ф.д. № 2308/1990г.

Представено е Постановление за отказ да се образува предварително производство от 14.10.1992г. на прокурор при РП Панагюрище.

По така подаденото заявление и приложени документи Директор Дирекция „Инспекция по труда“Пазарджик се е произнесъл с Разпореждане № 21041458/13.05.2021г., с което е отказал прекратяване на договор на работник или служител, когато работникът или служителят не може да подаде писмено заявление за прекратяване на трудовия си договор пред работодателя. Посечено е, че при справка в информационната система на ИА“Главна инспекция по труда“ не се открива действащ трудов договор на заявителя с дружеството „Ира 1“ЕООД.

К.М. е подал жалба срещу разпореждането с вх. № 21054141/18.05.2021г. пред изпълнителен директор на ГИТ съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г.

Изпълнителен директор на ГИТ е разгледал жалбата и е приел, че е неоснователна, поради което я е отхвърлил със свое Решение № 21-043-001/21.05.2021г. В мотивите е посочено, че не е представен трудов договор, който е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на разпореждане за прекратяване на трудово правоотношение. В преписката липсва такъв или друг документ, удостоверяващ неговото съществуване.

Решението е съобщено на Г.М. на 02.06.2021г., като той е подал жалба пред Административен съд Пазарджик, чрез административния орган. Датата на изпращането й е 16.06.2021г., видно от системен бон за заплащане на Български пощи ЕАД на услуга за препоръчано писмо към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.(л. 56).

В съдебното производство беше изискано от трето неучастващо по делото лице – ТП на НОИ Пазарджик оригинал на трудова книжка на жалбоподателя, която е приложена в заверено копие по делото. Видно от ст.

19 положен печат и оформено прослужено време в „Ира 1“-Амбалажен от 01.07.1985г. до 18.06.1992г. – шест години, единадесет месеца и 18 дни.

Представено е Удостоверение с изх. № 2113-12-2274-6 от 01.06.2020г. от ТП на НОИ Пазарджик, удостоверяващо, че К.Г.М. е работил в „Амбалаж Ира – 1“ ЕООД, съответно посочените периоди, на които ще се начислява пенсията са посочени в табличен вид и са от 01.01.1989г. до м. 06.1992г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - насочена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г., подадена е от лице - адресат на акта, в преклузивния срок за оспорване по чл.

149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал.1 АПК, проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че процесното решение е издадено от компетентен административен орган по чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г., в пределите на предоставената му власт, в установената писмена форма, процедура, при правилно приложение на материалният закон и в съответствие на акта с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.2 КТ, в случаите по ал.1, т.10 /при преустановяване дейността на работодателя/, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.

Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението пред ДИТ следва да отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. Към заявлението съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата се прилагат заверени от заявителя преписи на трудовия договор, на допълнителните споразумения към него и на други документи, свързани с трудовото правоотношение, както и копие от трудовата книжка, в случай че разполага с тях.

В настоящия казус заявителят К.М. е подал заявление пред ДИТ Пазарджик, като е посочил името на дружеството, където е работил – ДФ“Ира-1“, но към заявлението липсва приложен трудов договор и негови допълнителни споразумения. В самото заявление се посочва от М., че няма трудов договор, като твърдението е, че не му е връчван такъв.

Редът за извършване на проверка по чл. 327, ал.2 КТ е регламентиран в Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г., където в чл. 4 е предвидено, че в срок 15 дни дирекция "Инспекция по труда" извършва проверка на адреса на работното място на заявителя и по седалището и адреса на управление на работодателя, посочени в трудовия договор, за установяване на факта на преустановяване на съответната дейност на работодателя. Ако след служебна справка в търговския регистър, в регистър БУЛСТАТ и/или в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел се установи, че седалището и/или адресът на управление на работодателя са различни от посочените в трудовия договор, дирекция "Инспекция по труда" извършва проверка и на този адрес. Резултатите от проверките по ал. 1 и 2 се отразяват в констативен протокол.

Съгласно чл. 6 от Наредбата въз основа на резултатите от проверките по чл. 4 и чл. 5, ал. 4 и получената информация по чл. 5, ал. 2 и 3 в дирекция „Инспекция по труда" се изготвя доклад за установените факти и обстоятелства. Въз основа на доклада, съдържащ резултатите от проверката, директорът на дирекция "Инспекция по труда" издава мотивирано разпореждане за прекратяване на трудовия договор или за отказ за прекратяването, което разпореждане, съгласно чл. 8 от наредбата може да бъде оспорено пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, който се произнася в 7-дневен срок, като може да приеме възражението за основателно или да го отхвърли /чл. 8, ал.2 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г./.

В настоящия случай подаденото по чл. 2 от Наредбата заявление на К.М. не съдържа трудов договор, заявителят посочва, че няма такъв, но е упражнявал трудова дейност и не му е прекратен договорът от 01.07.1985г. с това дружество и иска неговото прекратяване.

Дирекция

ИТ Пазарджик е направила справка в нейната информационна система и не е открила действащ договор с посоченото от заявителя дружество. Въз основа на това е издала отказ за прекратяването на трудовия договор.

При обжалване на разпореждането пред изпълнителния директор ИАГИТ, административният орган е споделил като правилни мотивите, че липсата на трудов договор води до предпоставките за отказ за прекратяването му, като това е основният мотив за потвърждаване на разпореждането с Решението си № 21-043-001/21.05.2021г.

От така установените правни факти и относими правни норми, безспорно се установява, че когато лицето иска прекратяване на договор по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ, то същото следва да подаде заявление пред съответната ДИТ, като задължително приложи заверено от него копие на договор. Именно по данните, съдържащи се в договора, ДИТ провежда процедурата, регламентирана в Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. Към заявлението следва да бъдат приложени трудов договор и документи, доказващи съществуването на трудово правоотношение, за което се иска прекратяване с акт на ДИТ.