Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10211 от 31.08.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2445/2026
Вид
Решение № 10211
Подписан
31.08.2026
Състав
Николай Ингилизов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10211

Пловдив, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20267180702445 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 84, ал. 3 вр. с чл. 75, ал.1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба на А. И. А., чрез адв.Г. К. срещу Решение № 1168/29.06.2026 г., издадено от Директора на ДАБ при МС, с което е отказан хуманитарен статут на жалбоподателят.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на издаденото решение, иска се отмяна на същото. Излагат се аргументи, че сигурността в [държава] е влошена и съществува заплаха за живота му. Сочат се аргументи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от адв.к.. Те излагат допълнителни аргументи за отмяна на оспореното решение.

Ответната страна взема становище по делото за неоснователност на жалбата. Процесуален представител не се явява в съдебно заседание.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:

От фактическа страна се установява следното :

Подадена е молба за предоставяне на международна закрила с Вх. № ОК- 13-397 от 05.03.2024 г. на РПЦ - [област] до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС), от АИМАН/собствено/ ИССА /фамилно/ А./бащино/, от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, [държава], [държава], етническа принадлежност - арабин, v вероизповедание: мюсюлманин - сунит, семейно положение - неженен, [ЛНЧ]. Личните данни на чуждия гражданин са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В хода на производството молителят е преместен в РПЦ [населено място].

С решение № 7802/16.07.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Сирийският гражданин е обжалвал административния акт и жалбата му е отхвърлена с решение № 1726 от 25.09.2024 г. по адм. дело № 455/2024 г. по описа на Административен съд- [населено място]. Решението на Административен съд - [област] е обжалвано пред Върховен административен съд на [държава]. Върховен административен съд се е произнесъл с решение № 5313 от 21.05.2025 г. по адм. дело № 11259/2024 г. с което отменя решение № 1726 от 25.09.2024 г. по адм. дело № 455/2024 г. по описа на Административен съд- [населено място] в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут и го оставя в сила в останалата му част. Преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне съобразно дадените съдебни указания. С решение № 4719/03.09.2025 г. на председателя на ДАБ-МС е отказано предоставянето на хуманитарен статут на търсещия закрила. Решението в обжалвано пред Административен съд - [област] и с решение № 9253 от 27.10.2025 г. по адм. дело № 106/2025 г., АС - [област] обявява нищожност на административния акт и връща преписката на председателя на ДАБ-МС за ново произнасяне съобразно дадените указания.

При новото разлеждане на молбата не са обсъждани предпоставките на чл.8 от ЗУБ, а е извършена проверка относно обстоятелствата по чл. 13, ал. 1, т. 14 от Закона за убежището и бежанците, във връзка § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на закона е проведено интервю с чужденеца, обективирано в протокол с Per. № УП 23308/25.03.2026 г. с цел да се изследва дали съществува връзка между него и съответната трета държава - в случая Република [държава], обосновавала връщането му в тази държава.

По време на интервюто А.И. А. заявява, че напуснал [държава] нелегално през 2022 г. в посока [държава], където пребивавал около година и шест месеца. В [държава] пристигнал нелегално на 12.01.2024 г., като целта на пътуването му била [държава], защото там нямало сирийци й било далечно място. Европейският съюз го задължил да даде пръстови отпечатъци тук в [държава], понеже в [държава] нямало закрила. Сочи, че по време на престоя си в [държава] живеел при своя брат в И. и работил в строителството нелегално, защото нямал документи. Неговият брат живеел там от 13 г., имал документи и легално пребивавал в турската страна. Търсещият закрила разказва, че подал документи за временна закрила в Миграция, в А. Представил лична карта, не са му вземали пръстови отпечатъци, не са правили интервю с него, само му направили снимка. Подписал документ за ред, в който било упомената дата на която да се яви отново, дали му бележка и казали да се върне след 3 месеца. След като изтекли трите месеца отишъл отново и му дали друга бележка и казали да се върне след 4 месеца. След като изтекли четирите месеца се върнал отново, но му съобщили, че приемането на документи за временна закрила са спрени. Сочи, че платил 1 200 лири на посредник да влезе с него и да превежда, понеже не говорил турски език. Оказало се, че този човек бил измамник и, че е излъгал много хора. Реално не бил плащал никакви такси в държавните институции. Казва, че нямал осигуровки и достъп до социални и здравни услуги. Искал да влезе в болница за да си направи операция на синузита и на ръката, която била пострадала по време на военни действия в [държава], но му било отказано, защото нямал издадени документи за закрила. След известно време пробвал отново да влезе, но нямало резултат. Наложило му се да посети зъболекар сириец, но там не му трябвали документи, защото било нелегално. Имал ограничения, защото нямал документи, не можел да работи, да наема жилище и да излиза навън. Кандидатът заявява, че два пъти плащал глоби в [държава] на стойност, около 2 хил. долара. Първият път платил около 30 хил. лири глоба в общината, в А., защото го хванали на работа и нямал документи. Тогава го депортирали в [държава], след което се върнал отново в [държава]. Имал издадена квитанция за платената глоба, но останала в [държава], защото не му трябвала. Вторият път платил глоба около 27 хил. лири на полицаите, които го хванали в Истанбул, в опит да дойде в [държава] с група хора. Пробвал да потърси правна помощ чрез комисионери, но му искали много пари. Комисионерите работили със съдилищата, институциите и адвокатите. Всичките били измамници.

Чужденецът твърди, че имало нововъзникнали обстоятелства относно бежанската му история. Не можел да се върне в [държава], защото брат му изчезнал. Обяснява, че брат му бил непълнолетен и взет насила в казармата от кюрдите в средата на 2024 г. Той избягал от казармата на кюрдите и никой не знаел къде се намирал, до ден днешен. По тази причина бил убит братовчед му. Кюрдите и новата власт издирвали брат му, роднините му също го търсили. От новата власт дошла една банда, натискали семейство му да предадат брат му и за това убили братовчед му, защото брат му избягал от казармата и се отцепил от кюрдите. По тази причина семейството му напуснало [държава] и отишло в бежанците, във връзка § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на закона е проведено интервю с чужденеца, обективирано в протокол с Per. № УП 23308/25.03.2026 г. с цел да се изследва дали съществува връзка между него и съответната трета държава - в случая Република [държава], обосновавала връщането му в тази държава.

По време на интервюто А.И. А. заявява, че напуснал [държава] нелегално през 2022 г. в посока [държава], където пребивавал около година и шест месеца. В [държава] пристигнал нелегално на 12.01.2024 г., като целта на пътуването му била [държава], защото там нямало сирийци й било далечно място. Европейският съюз го задължил да даде пръстови отпечатъци тук в [държава], понеже в [държава] нямало закрила. Сочи, че по време на престоя си в [държава] живеел при своя брат в Истанбул и работил в строителството нелегално, защото нямал документи. Неговият брат живеел там от 13 г., имал документи и легално пребивавал в турската страна. Търсещият закрила разказва, че подал документи за временна закрила в Миграция, в А. Представил лична карта, не са му вземали пръстови отпечатъци, не са правили интервю с него, само му направили снимка. Подписал документ за ред, в който било упомената дата на която да се яви отново, дали му бележка и казали да се върне след 3 месеца. След като изтекли трите месеца отишъл отново и му дали друга бележка и казали да се върне след 4 месеца. След като изтекли четирите месеца се върнал отново, но му съобщили, че приемането на документи за временна закрила са спрени. Сочи, че платил 1 200 лири на посредник да влезе с него и да превежда, понеже не говорил турски език. Оказало се, че този човек бил измамник и, че е излъгал много хора. Реално не бил плащал никакви такси в държавните институции. Казва, че нямал осигуровки и достъп до социални и здравни услуги. Искал да влезе в болница за да си направи операция на синузита и на ръката, която била пострадала по време на военни действия в [държава], но му било отказано, защото нямал издадени документи за закрила. След известно време пробвал отново да влезе, но нямало резултат. Наложило му се да посети зъболекар сириец, но там не му трябвали документи, защото било нелегално. Имал ограничения, защото нямал документи, не можел да работи, да наема жилище и да излиза навън. Кандидатът заявява, че два пъти плащал глоби в [държава] на стойност, около 2 хил. долара. Първият път платил около 30 хил. лири глоба в общината, в Адана, защото го хванали на работа и нямал документи. Тогава го депортирали в [държава], след което се върнал отново в [държава]. Имал издадена квитанция за платената глоба, но останала в [държава], защото не му трябвала. Вторият път платил глоба около 27 хил. лири на полицаите, които го хванали в Истанбул, в опит да дойде в [държава] с група хора. Пробвал да потърси правна помощ чрез комисионери, но му искали много пари. Комисионерите работили със съдилищата, институциите и адвокатите. Всичките били измамници.

Чужденецът твърди, че имало нововъзникнали обстоятелства относно бежанската му история. Не можел да се върне в [държава], защото брат му изчезнал. Обяснява, че брат му бил непълнолетен и взет насила в казармата от кюрдите в средата на 2024 г. Той избягал от казармата на кюрдите и никой не знаел къде се намирал, до ден днешен. По тази причина бил убит братовчед му. Кюрдите и новата власт издирвали брат му, роднините му също го търсили. От новата власт дошла една банда, натискали семейство му да предадат брат му и за това убили братовчед му, защото брат му избягал от казармата и се отцепил от кюрдите. По тази причина семейството му напуснало [държава] и отишло в [държава], само баща му останал в [държава]. Назначили адвокат и потърсили помощ от новата власт, но нищо не се получило. В [държава] не било безопасно, навсякъде имало незаконни оръжия и имал двама убити приятели. От както дошла новата власт в страната му, нямало никаква сигурност. Не можело човек да върви спокойно по улицата и нямало услуги. Не можели да живеят в [държава], ако живеели там означавало да убиват, а не били такива хора.

Тези обстоятелства били обсъдени от органът, който изложил мотиви защо приема, че не са налице обстоятелствата по чл. 13, ал. 1, т. 14 от Закона за убежището и бежанците, във връзка с § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на закона. Същевременно са изложени аргументи защо липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход - [държава], поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" - тежки посегателства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Чужденецът не е бил арестуван или осъждан. Изложени са аргументи за липса на основания да се приеме наличието на хипотезите чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, както и на тези на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.