Решение № 67 от 21.02.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Кърджали, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140101038 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове на Д. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:

200599406 за признаване за установено, че сключения между страните договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ****/21.08.2022 г. е нищожен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл.

19 ЗПК, като в случай на отхвърляне на първоначалния иск, да бъде провъзгласена нищожността на клаузата на чл.5 от договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл.

0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н..

В постъпилата от ищеца искова молба се сочи, че между нея и ответника бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ****, съгласно който договор бил приложим ЗПФУР. Сочи, че страни се били договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 500.00 лева. Твърди, че съгласно договора, тя било следвало да погаси заема в срок от 30 дни и да върне сумата. Сочи, че посочения годишен процент на разходите бил в размер на 49,66 %. Сочи, че в чл.5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на дружеството ответник. Сочи, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв бил размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от 1 свързано на кредитора дружество. Твърди, че след като усвоила сумата от 500 лева ищцата установила, че освен заемната сума от 500.00 лв., й били начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на ответното дружество в размер на 250.00 лева Счита процесния договор за недействителен, за което излага подробни съображения. Смята, че процесния договор бил нищожен на основание чл.10, ал.1, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди, че договорът бил недействителен по смисъла па чл.22 ЗПК, тъй като противоречал на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване па ГПР и липсвало яснота как бил формиран същия, респ. общо дължимата сума но него. Сочи, че било посочено само ГПР в %, по не бил посочен начина на изчисляването му, поради което счита договора за недействителен по смисъла па чл.22 ЗПК. Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, тъй като била разход, във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция но договор за поръчителство, което било свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, била заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че действителния размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, бил в размер над 70 %. Сочи, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответствала на действително уговорените такива, налице била неяснота при определяне на ГПР, което водело до недействителност па договора. Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № **** сключен между ищцата и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски. В случай на претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение/юрисконсултско, прави възражение за прекомерност.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който сочи, че иска е неоснователен, за което излага подробни съображения. Счита, че ищеца е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което счита, че същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.

Ищецът депозира молба, с която взема становище по доказателствата, както и по същество на спора, претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК 2 и прилага договор за правна защита и съдействие, издадена фактура и касов бон към него. В молба от 22.01.2025 г. процесуалният представител на ищеца излага съображение за свързаност на дружеството кредитодател по Договор за потребителски кредит № **** от 21.08.2022 г. и дружеството поръчител по Договор за поръчителство между ищцата и „Ferratum Bank“, като е налице мрежа от свързани дружества чиято цел е заобикаляне на разпоредбата на чл.

19 ЗПК.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, и най-вече от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че между страните е сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние № **** от 21.08.2022 г., приложен по делото (лист 57), по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 500.00 лева, платима по погасителен план на месечни погасителни вноски. С договора длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 516.90 лева, включваща главница от 500.00 лева и лихва в размер на 16.90 лева при лихвен процент от 3.38%, с еднократно плащане, извършено на падежна дата 20.09.2022 г. Съгласно преддоговорната информация срокът на договора за кредит е 30 дни, с предвидено едно плащане в размер на 516.90 лева, дължимо на 20.09.2022 г.

Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 3.38% съгласно договора. ГПР е посочен в размер на 49,85%. Страните са договорили също така обезпечение на кредита с посочено и предварително одобрено от кредитора лице, като условие за отпускането на същия. В изпълнение на това си задължение ищцата е сключила възмезден договор за гаранция (поръчителство), който не е предоставен по делото. Съгласно чл. 4.3 от преддоговорната информация (СЕФ), ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателят ще бъде в размер на 148.10 лева, които не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита.

Установява се от приетата по делото ССчЕ, че вземанията за възнаграждение по гаранционната сделка не са включения в ГПР по кредита.

Максимално допустимият размер на ГПР към датата на сключване на договора – 21.08.2022 г., изчислен по формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, е 3

49,02. Размерът на ГПР по процесния договор, ако в него се включи и размера на договора за поръчителство по чл. 5 от договора за кредит, е 49.83.

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.

Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение.

Възможността за ползване на професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е свързано с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен от кредитора. Липсват данни дали алгоритъмът за сключване на договора от разстояние позволява потребителят да бъде информиран предварително за размера на дължимото възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано решение за сключване на договора.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В посочения договор за кредит ГПР не е включен като разход таксата за допълнителна незадължителна услуга по чл. 5 от процесния договор, както и че ако същата бъде включена в ГПР ще надхвърли допустимия размер.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвиден начин на формиране на годишния процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с дружеството– гарант договор за гаранция /поръчителство/. След като съгласно чл. 5 от договора за кредит усвояването на сумата по кредита е било обусловено от предоставяне на поръчителство от „Ferratum Bank“, вследствие на което между ищцата и това 4 дружество е сключен договор за гаранция срещу уговорено възнаграждение.

Договореното възнаграждение на гаранта следва да се включи като компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от „Ferratum Bank“ представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на главницата. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,85%, но от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се включват (съответно заплащат) и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставянето на гаранция от „Ferratum Bank“, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.