Определение № 554 от 10.09.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. С., 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500316 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.577, ал.1, вр с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. Б. К. чрез пълномощника адв. С.

Р. против Определение №3 от 19.08.2025г. на съдия по вписванията при С. районен съд, с което е отказано заличаване на възбрана по искане вх.№4686/19.08.2025г. по описа на Служба по вписванията - гр. С..

Жалбоподателката намира атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен и неправилен. Посочва, че е заявено заличаване на възбрана на основание чл.31, ал.2 от ПВ, като било представено Постановление от 28.10.2019г. по пр.пр.№550/2015г. на Специализирана прокуратура, към момента пр. вх. №1159/2022г. на ОП – С., удостоверяващо, че може да се заличи посочената възбрана. Посочва, че съгласно чл.234, ал.8 от НПК взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко умишлено престъпление. Въпреки това обаче с постановление от 10.08.2023г. молбата й била оставена без уважение. Посочва, че наложеното обезпечение не е послужило в предвидения от закона срок. Посочва, че съгласно практиката на ВКС постановлението на прокурора представлява писмено нареждане по смисъла на чл. 31, ал.1 от ПВ за заличаване на възбраната. Позовава се на Определение №3898/01.08.2025г. по ч.кас.гр.д. №4607/2024г. на ВКС, в мотивите на което било прието, че след като във фазата на досъдебното производство е издадено постановление на прокурор за отмяна на допуснатите по чл. 72 от НПК мерки за процесуална принуда, нямало основание да бъде отказано вписването на тази отмяна.

1

Към момента съдебното производство било прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ като неправилен и да разпореди заличаване на възбраната. Претендира разноски.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

С молба, вх.№4686/19.08.2025г., подадена до СлВп – С., Ж. Б. К. е поискала на основание чл.31, ал.2 от ПВ заличаване на възбрана върху три броя недвижими имоти, както следва: самостоятелен обект в сграда, предназначение жилище, апартамент, площ 76,510 кв.м., в гр. С., кв. „С.к.“, ведно с избено помещение *** с идентификатор №***; поземлен имот, 285/774 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, целият с площ от 775 кв.м., в УПИ III, кв.582 по плана на гр. С., кв.

„С.к.“ и поземлен имот УПИ III, кв.582 по плана на гр. С., кв. „С.к.“, с площ 490 кв.м., ведно с кафе-аператив със ЗП 150,35кв.м., лятна градина с площ 89,65кв.м., както и върху недвижими имоти на наследодателя й Д.В.К.: ПИ №014075, площ 6,450дка, м.

„М.“, с. М., обл. С.; ПИ с площ 29999кв.м., м. „А.“, с. Ч., обл. С., идентификатор ***; ПИ идентификатор ***, с площ 6550кв.м. в м. „К.“, обл. С. и ПИ с идентификатор *** с площ 1815.00 кв.м., с. М.. Към молбата е приложено заверен от ОП – С. препис от Постановление от 28.10.2019г. по пр.пр.№550/2015г. на Специализирана прокуратура, с което на основание чл.234, ал.8 от НПК са отменени взетите на основание чл.72, ал.1 от НК обезпечителни мерки, описани в обстоятелствената част.

С Постановление от 10.08.2023г., по ДП вх.№1159/2022г., пор. №149/22г. на Окръжна прокуратура – С. е оставена без уважение молбата на адв. Р. в качеството му на защитник на Ж. Б. К. по ДП сл.д. №25/22г. по описа на ОСО при ОП – С., вх.

№1159/22г., пор.№149/2022г. по описа на ОП – С. за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки.

Приложено е удостоверение за наследници, издадено от Община С., от което е видно, че Д.В.К. е починал на 15.09.2020г. и е оставил наследници по закон: Ж. Б. К. – съпруга; В.Д.К. – син и Б.Д.К. – син.

С обжалваното

Определение

№3/19.08.2025г. по преписка вх.

№4686/19.08.2025г., съдия по вписванията при СлРС е отказал заличаване на възбраната по направеното искане с мотива, че не е представено писмено нареждане от съда, наложил възбраната.

Определението е връчено на молителя чрез адв. Р. на 25.08.2025г.

Частната жалба против определението е подадена на 25.08.2025г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните 2 правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В случая е налице вписана възбрана по искане на прокурор по реда на чл.72 от НПК за обезпечаване на предвидено в чл.253, ал.4 от НК наказание „глоба“ за Ж. Б. К. и за Д.В.К., починал на 15.09.2020г. Касае се за налагане на мерки на процесуална принуда в досъдебно наказателно производство.

Запознавайки се с материалите, приложени към молбата на К. до СлВп – С., съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.31, ал.2 от ПВ, тъй като няма данни обезпечението да не е послужило. По заявеното от самата жалбоподателка досъдебното производство, по което обезпечението като мярка на процесуална принуда е наложено, не е приключило с влязъл в сила акт. Напротив, същото е висящо по отношение на нея. Поради това, не е налице хипотезата на чл.31, ал.2 от ПВ.

В случая, всъщност е приложима хипотезата, визирана в разпоредбата на чл.31, ал.1 от ПВ.

Съгласно тази разпоредба, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.

В чл. 234, ал. 8 НПК е установено ограничение във връзка със сроковете на процесуалната принуда, като се предвижда, че взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на посочения в разпоредбата срок. Това правомощие на прокурора касае всички видове мерки за процесуална принуда, взети спрямо обвиняемия, като единствено по отношение на мярката за обезпечаване на гражданския иск е предвидено и едно специално условие.

По отношение на останалите мерки за процесуална принуда обаче разпоредбата на чл.

234 НПК не ограничава правомощията на прокурора, който следи служебно за настъпване на отменителното основание, и само ако той бездейства и не изпълни задължението си по ал. 8, в ал. 9 изрично е предвидено, че мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд. Следва да се отбележи също така, че наказателнопроцесуалният закон изрично предвижда съдебна намеса при налагането на мерките за процесуална принуда, докато при тяхната отмяна предоставя правомощия и на прокурора. Следователно, в хипотезата на чл. 234, ал. 8 НПК прокурорът е овластен да се произнесе по отмяна на допуснатите на основание чл. 72 НПК мерки за процесуална принуда за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата. В тази насока са указания на ВКС, дадени с Определение №94/03.06.2022г. по ч. гр. д. № 675/2022г.

3

Следователно, противно на становището на съдията по вписвания при СлРС постановлението на прокурора по чл.234, ал.8 от НПК представлява писмено нареждане по смисъла на чл. 31, ал. 1 ПВ за заличаване на възбраната, наложена като мярка за процесуална принуда.

Съгласно Определение №3898/01.08.2025г. по ч.к.гр.д. №4607/2024г. на ВКС, 1во Г.О. няма основание да се откаже вписването с мотив, че липсва санкция от съда, разглеждащ делото, образувано по внесен обвинителен акт. Достатъчно е да е налице влязло в сила постановление на прокурор, отменящ взетите и вписани мерки за процесуална принуда по чл. 72 от НПК. Още повече, че в случая е установена висящност на досъдебното производство, тъй като съдебното производство е прекратено с влязъл в сила съдебен акт и делото е върнато на прокурора в досъдебната фаза на процеса.

В случая, към молбата си жалбоподателката е представила официално заверен от Окръжна прокуратура – С. препис от постановление от 28.10.2019г. на прокурор при Специализираната прокуратура /закрита/, с което са отменени взетите на основание чл.72, ал.1 от НПК обезпечителни мерки по отношение на Ж. К. и починалия й наследодател Д. К.

Постановлението по чл.234, ал.8 от НПК, в този официално заверен препис, представлява писмено нареждане по смисъла на чл. 31, ал. 1 ПВ за заличаване на възбраната, наложена като мярка за процесуална принуда.

Като е постановил отказ за вписване, съдията по вписвания е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови извършване на вписването.

По отношение на претенцията за присъждане на разноски, следва да се посочи, че в настоящото производство такива не се присъждат, като същите остават за молителя /жалбоподателя/ така, както са направени /чл. 541 ГПК/.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3 от 19.08.2025г. на Съдия по вписванията при С. районен съд, с което е отказано заличаване на възбрана по преписка вх.

№4686/19.08.2025г. по описа на

Служба по вписванията гр.С., като незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗАЛИЧАВАНЕ на възбрана

№4686/19.08.2025г. по описа на Служба по вписванията гр.С..

4 по преписка вх.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. С., 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова