Решение № 4431 от 06.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4431 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330110808 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Е. А. П., **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 27.12.2019 г. – 13.04.2022 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 1039,61 лева за собствен обект, находящ се в .... За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 76,55 лева за периода 29.02.2020 г. – 31.03.2022 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ...., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал. 8, вр. с чл. 23, ал.

5 ОУ, т.к. липсвало /било повредено/ измервателно устройство.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3138/29.04.2022 г. по ч.гр.д. № 5908/22 г. по описа на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – липсвало облигационно правоотношение /нямало скл. договор с ищеца/; качеството на потребител; липсата на открита партида за ответника /водената от ищеца била на лице 1 с различно ЕГН/; доставката на твърдените услуги; липсвали подписи в карнетите; нарушена била процедурата по отчитане, вкл. относно регулярност; фактури не били издавани ежемесечно и не били връчвани; представените от ищеца документи; нямало док. за наличие/липса на водомер, извършвани проверки, предписание за смяна или поправка. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д.,, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр.с ал. 1 ГПК. Исковете са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ..../, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ....., както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при 2 публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

По делото не са ангажирани надлежни доказателства за притежавано право на собственост, строеж или ползване. От писмото на Община Пловдив, отдел МДТ, се установява, че за имота е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ, но от трето за спора лице, чиято евентуална родствена връзка с ответника не се установява /няма и направени док. искания в тази насока/. Последният е вписан като съсобственик с права от 1/6, но самата декларация не е подадена, нито подписана от него, за да има док. стойност и да представлява извънсъдебно признание на релевантния за спора факт.

Качеството на потребител, респ. правата на собственост/ползване, са изрично оспорени в ОИМ, като наличните доказателства не установяват при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК – пълно и главно и при безсъмненост твърденията на ищеца в ИМ. Няма представено и заявление до ВиК за откриване на партида за имота, нито е ясно защо дружеството води същата на негово име и в какво качество.

Следователно, още първата предпоставка на иска – качеството „потребител” за исковия период като основен елемент от ФС на претенцията, е недоказана, като обсъждането по същество на останалите предпоставки е безпредметно, т.к. не може да доведе до различен резултат.

За пълнота - в чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

Според заключението на вещото лице по ССЕ отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.

В исковата молба се заявява, че, тъй като липсвал водомер в имота /бил повреден/, месечното количество изразходвана вода е определяно съобразно чл. 23, ал.

5 ОУ. Ответникът оспорва дължимостта на търсените суми в заявения размер. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, 3 ищецът следваше да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице предпоставките за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер.

Доказателства в насока установяване по категоричен начин и на тези обстоятелства не са налице. Разпитаната св. Ф. – и. в периода 2019 г. – 2021 г. – заявява, че никога не е била допускана в имота, а от съседи разбрала, че в него живеят две момчета, после едно. Начислявала по тарифа, като счита, че вода била ползвана именно от ответника, защото имало много големи разлики в общия водомер. Според заключението на СТЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено – в имота има водомер, който не е годен да отчита, монтиран е при построяването на жил. блок през 1968 г. Видно от приложените снимки – жилището е в изключително занемарен вид, затрупано с боклуци, няма ел. захранване, като ВЛ е отразил, че в банята и кухнята липсват санитарни и водочерпни прибори. В устния си доклад пред съда, експертът допълва, че принципно ползването на вода е възможно /макар по данни на самия ответник такава да не се потребява от години/, но не и предвид констатираното състояние в имота – с премахнати или липсващи водочерпни прибори, т.к. по този начин няма откъде водата да тече. Видно било, че такава не е пускана и то в продължителен период от време.

При тези доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, съдът не приема, че предпоставките за начисляване на описаните в карнетите количества вода са налице, нито, че за периода е имало изобщо някаква консумация, още повече в отразения размер, за да се търси плащане на услуги. Ищецът не доказва в процесния период, състоянието на жилището да е било различно от констатираното от ВЛ – занемарено, при видима липса на потребление на вода и несъществуващи водочерпни прибори, през които същата да преминава. Отделно, от показанията на св. не се установява да са били налице предпоставки за служебно начисляване по тарифа именно на описаните количества в карнетите.

Реалната консумация и отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за дължимост на стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за начисляване, биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща едностранно определени суми от оператора. Да се приеме априори, че стойността на служебно начислените количества месечно е винаги в интерес на абоната, означава същият да бъде обременен с парични задължения, без значение дали са налице предпоставки за възникването им, което не е допустимо и законово оправдано.

Представената от ищцовото дружество справка не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на абоната за процесния период, т.к. представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни. Според заключението на ССЕ, претендираните суми са изчислени правилно, за което са издадени и съответните фактури, сумите в тях обаче са определени съобразно отразените в карнетите записвания, които не се установява да са извършени законосъобразно. Ищецът не доказва да са били налице предпоставките за начисляване именно на описаните в карнетите количества вода, нито такова реално потребление да е имало, както и да са били налице условията за служебното начисляване в описаните размери, на каква база са извършени съответните записвания и отчетените разлики, и защо възлизат на този размер.

Предвид изложеното, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде 4 отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същият не е направил такива.