Определение № 16307 от 17.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16307 гр. София, 17.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20241100509369 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на „А.Е. енд К.К.“, дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Саудитска Арабия срещу постановление на ЧСИ от 24.07.2024 г.

Жалбоподателят посочва, че изпълнителното дело е образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена в полза на „Контрол и М.И. С.“ С.А., с която като обезпечителни мерки са наложени: запор на 88% от вземанията на ДЗЗД „К. – А.“, съразмерни с участието на съдружника „А.Е. енд констракшън къмпани“ в това дружество по отношение на „Б.“ ЕАД по договор № 4156/18.09.2019 г., сключен на основание чл. 112, ал. 1 ЗОП, както и запор на вземанията на „А.Е. енд К.К.“, Саудитска Арабия, в това число и вземанията му като съдружник с 88% участие в ДЗЗД „К. А.“ от банки:

„Уникредит Булбанк“ АД и „Българо-американска кредитна банка“ АД до размера на обезпечените вземания, както следва: по арбитражно решение от 13.09.2022 г. – сумата от 6 417 871,20 щатски долара – неизпълнени задължения по фактури по споразумение за учредяване на съвместно предприятие от 01.06.2016 г. и договор за наем от 01.06.2016 г., 194210,71 евро – адвокатски хонорари и разноски в арбитражното производство и сумата от 45174,89 британски лири – арбитражни разноски, както и по частично арбитражно решение от 16.02.2022 г. – сумата от 20 000 британски лири – авансови арбитражни разноски, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 20 0000 британски лири.

С молби от вх. № 040917/11.07.2024г. и с вх . № 04 1054/ 11.07.2024г. длъжникът поискал вдигане на всички запори на банкови сметки, 1 освен наложените по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, както и вдигане на запор на вземания, съразмерни с участието на съдружника А.Е. енд К.К.“, Саудитска Арабия. Към молбите били представени доказателства за достатъчна наличност по сметките на длъжника на обезпечения, съответно в размер на 6391717,71 евро и остатъчно салдо в размер на 2110008,81 евро.

Предвид гарантиране правата на молителя с оглед заявената обезпечителна нужда в останалата част наложените мерки водят до свръхобезпеченост на иска и се явяват несъразмерни с оглед размера на претендираното вземане.

Стига се засягане на търговската дейност на дружеството и вреди в размер, многократно надхвърлящ внесената от молителите гаранция. Моли съда да отмени обжалваното постановление.

Ответниците по жалбата „Контрол и М.И. С.“, С.А., дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Испания с регистрационен номер А-59920330 и „И. де П. ДАИП“, С.Л., дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Испания с регистрационен номер В-87622700 заявяват становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Правилно съдебният изпълнител е приел, че няма компетентност да вдигне или замени наложените от съда обезпечителни мерки, което е прерогатив на съда съгласно чл. 402, ал. 3 ГПК. Касае се за обезпечително, а не за изпълнително производство, т.е. съдебният изпълнител единствено предприема предписаните от съда в обезпечителната заповед действия за привеждане в изпълнение на допуснатите от съда обезпечителни мерки по начина, по който са допуснати от съда. Чл. 442а е неприложим в обезпечителното производство, тъй като преценката при това особено производство е в компетентността на съдебния изпълнител, а не на съда.

Становището на ответника, че е допуснато свръхобезпечение, се разглежда едва при обжалване на определението, като се съобразят възможностите по чл.

398 ГПК (правото да се иска замяна) и чл. 402 ГПК – правото да се иска отмяна на обезпечението. С определение от 01.08.2024 г. съдът оставил без уважение искането на ответника за отмяна на допуснатото обезпечение.

Ответниците сочат, че следва да се отчете, че длъжникът има и други кредитори, освен ищецът. Запорираните вземания са предмет на по-рано вписан особен залог, създаващ привилегия за конкуриращ взискател и поставящ под въпрос възможността за удовлетворяване на ищците. Не са налице и предпоставките на чл. 442а: съразмерност с размера на задължението, отчитане на всички обстоятелства по делото, процесуално поведение на длъжника и възможност вземането да остане неудовлетворено.

Самостоятелно нито една от мерките не е годна да постигне целта на обезпечителното производство. Наред с това вземанията на А. от „Б.“ ЕАД са предмет на по-рано учреден особен залог, вписан в ЦРОЗ на 15.10.2020 г.

Вземанията са заложени в полза на заложния кредитор „К.Х.Л.“ за сума, многократно надхвърляща дълга на жалбоподателя спрямо ответниците, които нямат привилегия и предполагат К. да се удовлетвори преди тях. Следвало да се отчете и че заложният кредитор е присъединен по право взискател по 2 бъдещо изпълнително дело на основание чл. 459, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК.

Ответниците са внесли гаранция в общ размер 1200000 лв., която гарантирала материалното обезпечаване на интереса на жалбоподателя.

В мотиви ЧСИ Н.М. заявява становище за правилност на обжалваното постановление. Излага съображения, че в изпълнение на наложените обезпечителни мерки от „БАКБ“ АД е отговорено, че длъжникът не е клиент на банката, в отговор от „Уникредит Булбанк“ АД се сочи, че сумата е блокирана, няма претенции на други лица и наложени запори, а от „Булгартрангаз“ ЕАД са отговорили, че дължимите суми по договора се изплащат ежемесечно по сметка на Обединение „К. А.“, като следващите две вноски с падеж 26.05. и 26.06.2024 г. надхвърлят размера на обезпечението. По повод депозирани молби вх. № 040917/11.07.2024 г. и 041054/11.07.2024 г. и приложено удостоверение за наличност по банковата сметка на длъжника на сума в размер на допуснатото обезпечение взискателите са представили удостоверение за вписан особен залог върху вземанията на длъжника по посочена банкова сметка. Съдебният изпълнител изискал цялата липсваща допълнителна информация, касаеща вписване на особения залог, за който няма отразяване в отговора на запорното съобщение. При съобразяване на отговора съдебният изпълнител е отказал вдигане на наложените запори.

Съдебният изпълнител излага мотиви за неприложимост на чл. 442а в обезпечителното изпълнително производство, същата е приложима при същинско изпълнително производство, когато съдебният изпълнител ръководи процеса и следи да не се допусне очевидна несъразмерност. Когато се касае за обезпечителни изпълнителни производства ЧСИ няма контролни правомощия и има задължение да наложи всяка обезпечителна мярка, допусната от съда.

При същински изпълнителни основания преценката на съдебния изпълнител е необходима, като той е длъжен да окаже съдействие на взискателя за събиране на вземането му, но и да не допуска длъжникът да търпи несъразмерна принуда. Запорите са допуснати едновременно и кумулативно. ЧСИ няма компетентност да преценява нови обстоятелства, възникнали след налагане на запорите, евентуална замяна или отмяна е в компетентността на съда.

Софийският градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбите пороци на обжалваното постановление, възраженията на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено следното:

Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Настоящият съдебен състав не споделя цитираната от жалбоподателя съдебна практика, според която отказът на съдебния изпълнител по възражение на длъжника по чл. 442а, ал. 1, т. 2 следва да се разглежда в обхвата на чл. 435, ал. 2 т. 6 ГПК - като правна възможност на длъжника да обжалва отказа на органа по изпълнението да прекрати принудително изпълнение, което включва и отказа да изостави съответния изпълнителен способ (така Определение № 2257/13.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2400/2023 г. на 3

САС, Определение № 15553/23.06.2024 г. по в.ч.гр.дело № 1666/2024 г. на САС).

Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК лимитативно изброява случаите, в които длъжникът може да обжалва действия на съдебния изпълнител. Да се приеме, че отказ да се вдигне запор в хипотезата на чл. 442а ГПК попада в приложното поле на т. 6 би означавало да се допусне разширително тълкуване на нормата. За да достигне до този извод съдът държи сметка и за разясненията, дадени с Тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни 2015 год., според които запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване.

Предвид изложените съображения, Софийският градски съд, ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане жалба вх. № 045030/05.08.2024 г. на „А.Е. енд К.К.“, дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Саудитска Арабия, срещу разпореждане от 24.07.2024 г. на съдебен изпълнител Н.М. по изп. дело № 20248410401383.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4