Акт от 06.06.2018, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е №96 гр. Сливен, 06.06.2018г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН

САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА

МИХАЙЛОВА при секретаря Радост

Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №138 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №9/03.01.2018г. по гр.д.№3687/2016г. на Сливенски районен съд, с което е осъден Д.Т.Б. да заплати на „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен на основание чл.45 от ЗЗД сума в общ размер на 32155,95лв., от която: 960лв. – заплатени разходи за настройване и стартиране на кръглоплетачни машини след престой – 16бр., съгл. ф-ра №288/13.02.2013г., изд. от „Копир М“ ЕООД, гр.Сливен, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2013г. до окончателното изплащане; 2010лв. - заплатени разходи за настройване и стартиране на кръглоплетачни машини след престой – 16бр., както и измерване на работен режим, съгл. ф-ра №289/19.02.2013г., изд. от „Копир М“ ЕООД, гр.Сливен, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2013г. до окончателното изплащане; 2631,84лв. – заплатена неустойка от „Соксет“ ЕООД, като изпълнител на „Дурос Антонис“, Гърция, като възложител по Договор – поръчка М 0-********* от 10.01.2013г. с посочена дата на изпращане 14.02.2013. и ф-ра №1754/21.02.2013г., изд. от „Соксет“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 21.02.1013г. до окончателното й изплащане; 6136,40лв. – заплатена неустойка от „Соксет“ ЕООД, като изпълнител на „Итал-И“ ЕООД, гр.София, като възложител по Договор-поръчка №3/09.01.2013г. с уговорена крайна дата на доставка 14.02.2013г. и ф-ра №1760/22.02.2013г., изд. от „Соксет“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2013г. до окончателното й изплащане; 11512лв. - заплатена неустойка от „Соксет“ ЕООД, като изпълнител на ЕТ „Булсокс – Галин Ненов“, гр.София, като възложител по Договор-поръчка №А-01/08.01.2013г. и ф-ра №1759/21.02.2013г., изд. от „Соксет“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2013г. до окончателното й изплащане; 5665,63лв. – заплатен престой от страна на „Соксет“ ЕООД на работниците и служителите в периода м.февруари – м.март 2013г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2013г. до окончателното й изплащане и 3240,08лв., представляваща стойността на пропуснати ползи от нереализирана чиста печалба от „Соксет“ ЕООД в периода от 10.02.2013г. до 04.03.2013г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 29.08.2016г. до окончателното й изплащане, като претенцията за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за сумата над 3240,08лв. до пълния претендиран размер от 5585,59лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана. С решението са присъдени по съразмерност разноски на двете страни и ответника е осъден да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 1286,24лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Д.Т.Б. чрез пълномощник адв.Р. и с нея се обжалва посоченото решение в неговите осъдителни за ответника части, относно разноските и осъждането му да заплати държавна такса по сметка на съда.

В жалбата си въззивникът посочва, че първоинстанционното решение в неговите обжалвани части е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място посочва, че изводите на районния съд са бланкетни и на практика такива по отделните претенции липсвали. Поради това, за него било трудно да формулира на кратко оплакванията си за неправилност на решението. Посочва, че още в началото на производството е възникнал спор относно правната квалификация на предявените искове, но съдът без обосновка е приел тази по чл.45 от ЗЗД. Счита, че тъй като се касае за отношения във връзка с договор за наем между страните, то и правната квалификация следва да бъде чл.79 от ЗЗД, тъй като всъщност се касаело за прекъсване ел. захранването на наетите помещения от него като един от наемодателите и представител на същите, т.е. неизпълнение на договорно задължение. Във връзка с доводите си за договорно задължение и съответно договорна отговорност е направил и възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.“б“ от ЗЗД още с отговора на исковата молба. На следващо място посоча, че дори и съда да приеме квалификацията 45 от ЗЗД, то по делото не било по никакъв начин доказано, че той е извършил деяния, с които непозволено е увредил ищцовото дружество. Посочва, че с отговора на исковата молба е признал, че само на 10.02.2013г. е спрял електрическото захранване на наетите от ищцовото дружество помещение, но след уведомяване на работниците за това.

Останалите спирания, след възстановяването му на 12.02.2013г., не били причинени от него. Счита, че прекъсването на 12.02.2013г. вечерта е вследствие авария – претоварване на мрежата и за този период той не може да отговаря на основание непозволено увреждане. Следващото спиране на ел. захранването на 25.02.2013г. на целия имот било направено от електроразпределителното дружество, поради което той не можел да носи отговорност. В тази насока съдът въобще не обсъдил редица ангажирани писмени доказателства и не е направил на практика разбор на същите, още по-малко е изложил съображения защо не приема неговите фактически твърдения. Съдът въобще не обсъдил твърденията и доказателствата относно прекратяване на наемния договор с надлежно отправено преди въпросните събития предизвестие и именно свързаното с това преместване на дейността на дружеството, а не със спиране на ел. захранването. В периода 24.02.2013г. – 04.03.2013г. било изключено причиняването на вреди от негова страна на дружеството, тъй като той правомерно е упражнил правото си да прекрати договора за наем и претенциите за този период са свързани с това. Дружеството през този период не е извършвало производствена дейност именно поради преместването си, а не поради спиране електрозахранването. Прави анализ на събраните гласни доказателства, както и на заключенията по назначените експертизи. Счита, че неправилно районният съд отказал да постави неговите въпроси към СИЕ. По отношение на претендираните вреди за неустойки посочва, че фактурите не доказвали заплащането на такива, тъй като съгл. ЗСч те са издадени като фактури с търговска отстъпка, видно от заключение на СИЕ. Освен това, посочва, че при краен срок 14.02.2013г., самото дружество е организирало лошо дейността си, за да се отрази толкова съществено прекъсването в последните дни и липсата на готовност по поетите поръчки. В този смисъл е направено и съответно възражение за съпричиняване на тези вреди. По отношение на пропуснатите ползи, посочва, че не са доказани, тъй като заключението в тази насока е само една статистика и предположение, без да е доказано въобще наличието на поръчки от реални клиенти.

Районният съд не е мотивирал по никакъв начин приемането на тези вреди и в избрания вариант, при положения, че са налице три предложени варианта от вещото лице. По отношение на заплатения престой на работниците в периода м.02-м.03.2013г. напълно неправилно и изцяло необосновано било защо носи отговорност за престоя по време на преместването, както и за времето след прекратяване на договора за наем. По отношение на лихвите нямало доказателства защо са дължими от посочените дати. На последно място посочва, че напълно незаконосъобразно районният съд го е осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати и държавна такса, тъй като в случая тази разпоредба е неприложима – не е налице ищец освободен от заплащане на държавна такса. Напротив, ищцовото дружество при подаване на исковата молба е заплатило дължимата държавна такса и тази сума му е присъдена като разноски по делото. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен чрез пълномощника адв. Н., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора, се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззиваемото дружество счита изложените в жалбата доводи за несъстоятелни, а решението на СлРС намира за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Намира за неоснователни възраженията за неправилна квалификация на исковата претенция, тъй като твърдението с исковата молба било именно за противоправни и самоуправни действия на ответника – физическо лице в негово лично качество, с които умишлено са причинени вреди, а не се отнасяло до договорно неизпълнение. В тази връзка били неоснователни и възраженията за изтекла погасителна давност. Излага подробни контрааргументи на всички доводи на въззивника и отново пресъздава фактическата обстановка от негова гледна точка. Обосновава дължимостта на отделните претендирани като вреди суми. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски. Няма доказателствени искания.

С определение, постановено по реда на чл.267 от ГПК, въззивният съд се е произнесъл по направените с въззивната жалба доказателствени искания, като е назначил допълнителна съдебно-икономическа експертиза.

В с.з., въззивникът Д.Б., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Ш., който поддържа подадената въззивна жалба на съображенията изложени в нея и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з., въззиваемото дружество „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по закон – Управителя И.Н. и процесуален представител по пълномощие адв. Н., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ само с установеното пред настоящата инстанция от събраните допълнително доказателствени средства – назначената допълнителна съдебно-икономическа експертиза, както следва:

„Соксет“ ЕООД има собствена организация за работа със складови наличност. Зареждане с необходимите материали на производствената част от цеха се прави пред определено време. През процесния период такова зареждане е направено на 28.01.2013г., като следващото такова е на 12.03.2013г. Инвентаризация на материалните запаси се прави от управителя на дружеството. Не е възможно да се установи дали материалите са закупени преди процесния период 10.02.2013г. – 28.02.2013г. ли в него, поради липса на документи за покупки. Не може да се установи действителната пазарна цена на производител на чорапи по процесните поръчки. „Чорапите“, сами по себе си, не са стокова или борсова стока. Те отразяват уменията на производителя да докаже цената си пред определения клиент. „Соксет“ ЕООД работи в две основни направления: по поръчка /под чужда търговска марка и изисквания/ или под собствена търговска марка. При производството на чорапи и реализацията им, същите трябва да са съпроводени със сертификат за качество, който предварително се договаря с производителя. „Соксет“ ЕООД води собствени присъствени форми на персонала, като в периода 10.02.2013г. – 05.03.2013г. няма представени форми с подпис за присъствие на дадения ден. За процесните поръчки /от „Дурос Антонис“, Гърция; „Итал – И“ ЕООД, гр.София и ЕТ „Булсокс – Галин Ненов“, гр.София/ липсват технологични и производствени карти и документи, както и други съпътстващи счетоводни и дружествени документи, по които да се установи кога е започнало изпълнението на конкретната поръчка и колко готова продукция от нея е била произведена към датата на доставката. Според управителя на дружеството 80% от готовата продукция е била произведена преди периода, започващ на 10.02.2013г. Месечния капацитет на дружеството е 96000чифта чорапи – 16 плетачни машини. Работата е на две смени – дневна /08,00 часа – 20,00часа/ и нощна смяна /20,00 часа до 08,00 часа/.