Решение № 463 от 11.06.2023, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1106/2022
- Вид
- Решение № 463
- Подписан
- 11.06.2023
- В сила
- 26.10.2023
- Състав
- Милена Стоянова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 243 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 249, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 43, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 463 гр. Видин, 11.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Ст. С.а при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. С.а Гражданско дело № 20221320101106 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от М. С. Б. от гр. Дунавци, общ.
Видин, чрез адв. К. К. против И. Р. Р. от гр. Видин, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 249 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик панелна гаражна клетка, находящ се в гр. Видин, пред блок 16 в ж.к. Г. М. с идентификатор ***. Посочва, че до м.март 2019г. е ползвал и владеел гаража, след което го предоставил за временно ползване на ответника. На 17.07.2019г. ищецът продал жилището си, а гаража останал да се ползва от ответника. В началото на 2020г. ищецът поискал ответника да освободи гаража и да предаде владението, но същият отказал.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне владението на ищеца върху посочения гараж.
Ответникът в срока за отговор чрез упълномощен процесуален представител е оспорил иска като неоснователен, като е заявил, че е закупил от ищеца апартамент, както и гараж, но последния не е записан в нотариалния акт поради това, че е незаконен. Ответникът твърди, че е заплатил на ищеца и гаража.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
1
От представен препис на квитанция от 01.07.1990г., изд. от Наркооп Дунавци, се установява, че ищецът е заплатил сумата от 2150 лева за гаражна клетка и монтаж.
От представена скица № 15-805356/19.07.2022г., изд. от СГКК – Видин, се установява, че гараж с идентификатор *** с площ от 16 кв.м. е с административен адрес: гр. Видин, ж.к. Г. М., ул. Д.. Същият е разположен в поземлен имот с идентификатор ***. В схемата собственик на гаража не е посочен.
С нотариална покана, без данни за връчване, ищецът е поканил ответника да му предаде ползвания от последния гараж с идентификатор ***.
Ответникът не оспорва, че ползва процесния гараж, като посочва, че е закупил същия от ищеца заедно с апартамента. От представения препис на нотариален акт № 148, том IV, дело № 360/2019г. на нотариус Т. А. с район на действие РС – Видин, се установява, че на 17.07.2019г., ищецът и съпругата му са продали на лицето И. Б. Й. жилище – апартамент, находящ се в гр.
Видин, ж.к. Г. М. бл. 16, вх. А, ет. 7, ап. 19, ведно с избено помещение № 19.
Липсват данни за продажба на гараж.
Разпитаните по делото свидетели С. и Т. установяват обстоятелства във връзка с продажбата на жилището на ищеца и гаража. Свидетелят С., който е бил съсед на ищеца, посочва, че ищецът му споделял, че искал да продаде жилището заедно с гаража. Свидетелят посочва, че гаражът се ползва от ответника, а ищецът имал претенции във връзка с гаража.
Свидетелят Т., който е вуйчо на ответника посочва, че при водени разговори с ищеца във връзка с продажбата на апартамента, се били уговорили същият да бъде продаден заедно с гаража.
От представената преписка № 01999/2020г. по описа на РП – Видин, се установява, че ищецът е подал жалба против ответника във връзка с гаража и движими вещи, намиращи се в гаража, с които ответникът се разпоредил.
Образувано било ДП № 197/2020г. по описа на ОДМВР- Видин. С Постановление от 11.05.2021г. на РП- Видин, е прекратено наказателното производство за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Съдът кредитира свидетелските
2 показания доколкото същите кореспондират на събраните писмени доказателства, а именно че ответникът ползва гаража на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От събраните писмени и гласни доказателства, се установява, че ищецът е продал на трето неучастващо в делото лице И. Б. Й. жилище – апартамент, находящ се в гр. Видин, ж.к. Г. М.. Липсват каквито и да било данни, ищецът да е продал гараж както на ответника, така и на третото лице.
В този смисъл, съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели.
Относно спорния въпрос какво представлява гаражната клетка– движима или недвижима вещ, съдът намира за необходимо да разясни, че гаражите са обект на допълващо застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, като независимо от материала от който са изградени, в т.ч. и гаражните клетки, както е в случая, служат за паркиране под покрив на МПС и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства. С оглед на това, спорният гараж представлява недвижим имот с посочен идентификатор, поради което извършването на каквито и да било разпоредителни сделки с него следва да е в изискуемата писмена форма.
По делото не се ангажираха доказателства, че ищецът е собственик на процесния гараж. От представената молба – декларация чрез Община Видин до нотариус, е видно, че същият е предприел процедура за снабдяване с нотариален кат по обстоятелствена проверка, като липсват данни същата да е завършена. Този факт също оборва твърдението на ответника, че ищецът е продал жилището заедно с гаража, тъй като последният не разполага с документ за собственост на гаража.
По делото се събраха доказателства, а и не се оспорва от ответника, че ищецът му е предоставил спорния гараж за ползване без заплащане, което сочи на наличие на облигационни отношения с белезите на договор за заем за послужване. Заемодателят по договора за заем не е необходимо да е собственик на заетия имот. В негова тежест обаче е да докаже, че именно той е предоставил на ответника безвъзмездното ползване, както и условията, при които е сключен неформалния договор - т.е. той следва да докаже наличието на валидно облигационно заемно правоотношение, по силата на което да е предоставил на ответника в заем за послужване процесния имот и от това 3 правоотношение да произтича правото му да иска връщането му. Настоящият осъдителен иск е облигационен и същият визира неизпълнение на едно облигационно задължение на ответника за връщане на заета за послужване вещ на основание сключения договор за заем за послужване.
Договорът за заем за послужване е неформален, реален, безвъзмезден и едностранен, поради което за сключването му и съществуването му законът не изисква писмена форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД, с договора за заем за послужване, заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят са задължава да я върне.
Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно - заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване на заемателя, а заемателят да се задължи да я върне след ползването. Тъй като договорът за заем за послужване е реален договор, е необходимо също така въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена. Следователно, ищецът който претендира връщане на процесния имот на основание чл. 249, ал.2 от ЗЗД, носи доказателствената тежест да установи, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване, че е било фактически осъществено уговореното предоставяне за безвъзмездно ползване на вещта, както и изтичане на уговорения срок или завършване на ползването, респективно, че е поискал връщането на вещта в случай, че времето или целта на ползването не са били определени с договора. В това производство въпросът за собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на присъдено нещо като елемент на претенцията, имаща изцяло облигационно правен характер.
В конкретния случай, се установиха всички съществени белези на договора за заем за послужване, а именно, че ищецът е предоставил на ответника за временно безвъзмездно ползване гаражната клетка. Не се установи да е договорен конкретен срок за това, но съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.
4
С оглед на това, съдът намира, предявеният иск за доказан и като такъв ще следва да бъде уважен. основателен и
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. Г. М. бл. 16, вх. А, ап. 19 да върне на М. С. Б. с ЕГН ********** от гр. Дунавци, общ.
Видин, *** заетия от него за послужване гараж с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Видин с административен адрес: гр. Видин, ж.к. Г. М., ул. Д..
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5