Решение № 131 от 11.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Смолян, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20205400500465 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 20162/26.08.2020 г. по гр. д. № 591/2019 г. Девински районен съд е осъдил Главна дирекция Гранична полиция на МВР да заплати на Н.Н.Б. сумите: 1. 1591, 63 лева на основание чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл.

187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода 23.12.2016 г. – 28.03.2019 г. ; 2. 148, 27 лева на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава върху главницата от 1 591, 63 лева от 26.01.2017 г. до 25.03.2019 г. ; 3. 439, 20 лева на основание чл. 181 ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 2 т. 7 от Наредба № 8121з904/30.07.2015 г. на Министъра на МВР, представляваща обезщетение, равняващо се дължимата безплатна храна за извършване на дейности, свързани със специфичен характер и специфични условия на труд за периода от 23.12.2016 г. до 23.03.2019 г. ; 4. 37, 55 лева на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД – обезщетение за забава върху главницата от 439, 20 лева от 26.01.2017 г. до 25.03.2019 г. и законната лихва върху двете главници от датата на исковата молба – 30.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и 500 лева разноски; ответникът е осъден да заплати в полза на РС – Девин ДТ в размер на 163, 67 лева и разноски за експертизи в размер на 114, 90 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез главен юрисконсулт А.М., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Във въззивната жалба се прави позоваване на решения на ОС – Русе, в които е прието, че няма основание да се прилагат субсидиарно 1 разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Твърди се че съдът не се е съобразил със служебния статут на ищеца и приложимите спрямо него норми.Твърди се, че ищецът е полагал 8 часа нощен труд в съответствие с чл. 3 ал. 3 от наредбата от 29.07.2016 г.

Твърди се, че разпоредбите на чл. 9 от НСОРЗ са приложими, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд. Твърди се, че ищецът допуска смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като създава несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“.

Твърди се в жалбата, че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Твърди се, че превръщането на нощните часове в дневни цели събирането им с общия брой отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли положен извънреден труд, а няма за цел определяне на часовете нощен труд над нормата за такъв, за които да се дължи допълнително възнаграждение.

По-нататък в жалбата се прави позоваване на писмена консултация от 27.09.2019 г. на проф. д. ю. н. В.М. и на указания на МТСП в подкрепа на становището за наличие на специалния /различен от работещите по КТ/ статут на служителите в МВР.

Твърди се във въззивната жалба, че освен неправилно прилагане на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, съдът допуска нарушение на материалния закон, като приема, че на ищецът се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да се обосновава защо приема, че такъв е полаган; липсват мотиви за този извод.

Прави се позоваване на чл. 18 ал. 1 и чл. 22 ал. 1 от наредбата от 29.07.2016 г.; твърди се, че часовете, които биха са получили чрез преизчисляването на положения нощен труд по реда на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, не са включени в изчерпателно изброените в чл. 22 ал. 1 хипотези.

Твърди се във въззивната жалбата, че атакуваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.

По отношение иска с правно основание чл. 181 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 2 т. 7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. на Министъра на МВР: Твърди се, че тези разпоредби сочат, че предоставянето на безплатна храна е свързано с изпълнението на определени „специфични дейности“, изброени в чл. 2 от наредбата; служителите, извършващи дейности със специфичен характер на труда, с право на безплатна храна, се определят поименно със заповед на ръководителите на съответните структури. Твърди се, че не е установено ищецът да е извършвал работа със специфичен характер и при специфични условия, не са представени доказателства за средно денонощни температури за сочения период. Сочи се, че нормативната уредба не позволява правото на безплатна храна да се компенсира парично; безплатната храна следва да се предоставя в момента на извършване на работата, което изключва възможността този целеви стимул да се компенсира с пари и то не към момента на извършване на работата.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното 2 решение; претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции; прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

От пълномощникът му главен юрисконсулт К. е постъпила писмена защита, с която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият не се явява и не изпраща представител. От пълномощникът му адв. Анелия Шопова е постъпило становище, с което оспорва въззивната жалба и прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Полицейски инспектор“ в 01 ГОДГ на ГПУ – Доспат..

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 224 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 175 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение вещото лице сочи, че общата сума на

3 неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 591, 63 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 148, 27 лева.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.

Действалите през исковия период от време наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм.

Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.

31 ал. 2 от предходната наредба.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за 4 дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.

Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.

179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него 5 между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта.