Акт от 01.12.2017, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 304

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. Видин, 30.11.2017г.

Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател : Тодор Попиванов при секретаря

Л.Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр.Дело № 2165 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е граждански иск от В.Й.М., със съдебен адрес:***2, против „Ф. Фамилия Г.” А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, ж.к.”Стрелбище, ул.”Червена роза” № 40, ап.6, представлявано от Илия Йорданов и Теодор Йорданов.

Искът е предявен пред компетентен съд на основание чл.114 от ГПК от ищеца, в качеството му на работник, срещу работодателя – ответник, по мястото, където обичайно полага своя труд – гр.Видин, т.е. искът е подсъден на РС – Видин съобразно съдебното райониране на страната.

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, чл.128, ал.2 от КТ, чл.215 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: наличието на трудово правоотношение между ищеца, в качеството му на служител на длъжност „Шофьор международни превози“ и ответното дружество, като работодател, както и наличието на Заповед № 21/23.02.2016г. издадена от управителя на ответното дружество „Ф. Фамилия Г.“ А., връчена му на 25.07.2016г., с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено. Поддържа се от ищеца, че не е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина по Кодекса на труда: неявяване на работа; че не му е поискано писмено обяснение съгласно чл.193, ал.1 от КТ, поради което дисциплинарното наказание следва да се отмени само на това основание. А също, че прекратяването на трудовото правоотношение е с дата 17.02.2016г., предхождаща датата на издаване на самата заповед, в нарушение на чл.195, ал.3 от КТ. Поддържа се още, че на ищеца не са изплатени: трудово възнаграждение; възнаграждение за положен извънреден и нощен труд; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и командировъчни пари при командироване за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. А също, да осъди ответника да му заплати следните суми:

- 3460 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г., ведно с лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 50 лева, считано от първо число на месеца, следващ отработения месец, до датата на завеждане на исковата молба – 21.09.2016г.;

- 30 лева, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време /професионален опит/, ведно с лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 5 лева, считано от първо число на месеца, следващ отработения до датата на завеждане на исковата молба – 21.09.2016г.;

- 400 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден и нощен труд за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г., ведно с лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 10 лева, считано от първо число на месеца, следващ отработения до датата на завеждане на исковата молба – 21.09.2016г.;

- 190 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г.;

- 4968 евро, представляващи неизплатени командировъчни пари за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г., ведно с лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 200 лева, считано от датата на предаване на отчета в ответното дружество до датата на завеждане на исковата молба – 21.09.2016г.;

- 2520 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ – за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от издаване на Заповед № 21/23.02.2016г. до датата на завеждане на исковата молба – 21.09.2016г.;

- законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 21.09.2016г. до окончателното издължаване;

Ищецът представя писмени доказателства, иска съдът да задължи ответника да представи по делото личното трудово досие на ищеца и всички отчети по извършените от него задгранични командировки; допускане на съдебно – счетоводна експертиза, както и разпит на двама свидетели. Претендира разноските по производството.

Ответникът не оспорва факта на съществуване на трудово правоотношение между страните. Обстоятелствата, от които произтичат направените от ответника възражения се основават на това, че издадената заповед за дисциплинарно наказание на ищеца е правилна и законосъобразна, като издадена в съответствие с императивните разпоредби на КТ; че ищецът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, тъй като не се е явил на работа от 15.12.2016г. до 23.02.2016г. без уважителна причина, за което му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение. Поддържа се още, че ищецът е поканен да даде обяснения за отклонение от трудовите му задължения с писмо, изх.№ 73/05.02.2016г., връчено му чрез неговата сестра Ирина Йосифова на 11.02.2016г. с известие за доставяне, но обяснения от ищеца не са постъпвали.

Иска се от ответника, съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответникът ангажира писмени доказателства. Иска допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата по неявяване на ищеца на работа. Претендира разноските по производството.

Предвид изложеното, налице е обстоятелство, което се признава от ответника и което не се нуждае от доказване, а именно, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Не са налице други обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ответника е да докаже, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание: че е изслушал работника или служителя, или че е взел писмените му обяснения, и че е събрал и оценил посочените доказателства, и оглед твърдяното нарушение - че ищецът не се е явил на работа от 15.12.2016г. до 23.02.2016г. без уважителна причина, както и че ответникът е изплатил своевременно дължимите се на ищеца трудови възнаграждения и обезщетения.

Съдът, след като взе предвид изложеното от ищеца, становището на ответника и като прецени събраните доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от трудов договор № 59/30.05.2015г., Допълнителни споразумения към трудовия договор от 03.07.2015г. и 01.01.2016г., и от трудовата книжка на ищеца, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът има качеството на работник на длъжност „шофьор на товарен автомобил – международни превози” съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, а ответника „Ф. Фамилия Г.” А. – негов работодател. Същото се установява и от представената справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищеца, изд. от НАП, ТД - Велико Търново.

С докладна записка от

18.12.2015г., съдържаща № 1717/05.02.2016г., В. С. Й. – бригадир в ответното дружество, уведомява работодателя „Ф. Фамилия Г.” А., че ищецът В.Й.М. от 15.12.2015г. не се явява на робота и не е представил документ, оправдаващ отсъствието му.

С писмо, изх.№ 73/05.02.2016г. работодателят поканва ищеца в двудневен срок от получаването – да се яви във фирмата „Ф.

Фамилия Г.” А. и да представи документ, оправдаващ отсъствието му от работа от 15.12.2015г., като го предупреждава, че в противен случай ще бъде освободен дисциплинарно, поради неявяване на работа.

Ищецът от своя страна представя заверен препис от същото писмо, в което обаче липсва издател, както и подпис на издателя, както и изходящ номер от ответното дружество /лист 172 от делото/.

На 11.02.2016г. по пощата, на адреса на ищеца: гр.Монтана, ул.“Георги Данчов“ № 3, ет.4, ап.4, с подател ответното дружество и адресат ищеца, му е връчено писмо чрез неговата сестра Ирина Йосифова, видно от представеното по делото известие за доставяне /лист 38 от делото/.

Със Заповед №

**********/23.02.2016г., изд. от управителя на ответното дружество Илия Йорданов, е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 17.02.2016г. Заповедта и трудовата книжка е връчена на ищеца срещу подпис на дата 25.07.2016г. Като основание за издаване на заповедта е посочено: чл.300, ал.2, т.6 от КТ, чл.186 КТ във връзка с чл.187, т.1 и 8, с чл.188, т.3 от КТ, с чл.190, ал.1, т.2 и т.4 КТ – не се явява на работа от 15.12.2015г. до 23.02.2016г., като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържа изричен диспозитив за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Със заповедта е постановено на работника да се удържи една брутна месечна заплата.

Видно от представените от ищеца

Справка за актуално състояние на трудовите договори, регистрационна карта към Бюрото по труда – гр.Монтана и декларация, както и от констатация от представения в съдебно заседание оригинал от трудовата книжка на ищеца, след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество, отбелязано с дата 17.02.2016г., ищецът В.Й.М. има качеството на безработно лице, търсещо работа.

В съдебно заседание, проведено на

09.02.2017г. ищецът е поискал и съдът е допуснал отказ от предявения иск за заплащане на сумата в размер на 30 лева, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време /професионален опит/, ведно с лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 5 лева, считано от първо число на месеца, следващ отработения до датата на завеждане на исковата молба – 21.09.2016г.

Свидетелят В.Й. установява, че за пероида 2015 – 2016г. работел като бригадир в ответното дружество, като следял за явяването и неявяването на шофьорите на работа; че след 15.12.2015г. вписал в таблицата за явяване е неявяване самоотлъчка на ищеца със буква „С“; че представил докладна записка за това, че ищецът не присъства на работа; че ищецът не се е явил на работа, тъй като е изоставил камиона си в гр.Пасао и се върнал с камион на друга фирма в България; че когато шофьор е приключил курс, чака да му се обадят за нов курс, като, когато това е в чужбина, шофьорът изчаква в кабината на камиона; че ищецът говорил с управителя за болен зъб и да бъде сменен като шофьор, но управителят му предложил лечение в гр.Пасао, Германия, тъй като фирмата има представител там, който щял да го заведе на лекар.

С писмена молба ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на размера на исковете, които да се считат за предявени както следва: искът за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г. да се счита за предявен за сумата в размер на 2641.28 лева вместо за 3460 лева; искът за заплащане на лихва за забавено плащане върху главницата – неизплатено трудово възнаграждение да се счита за предявен за сумата в размер на 240.68 лева, вместо за 50 лева; искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г. да се счита за предявен за сумата в размер на 271.50 лева, вместо за 190 лева; искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ – за оставане без работа поради незаконно уволнение да се счита за предявен за сумата в размер на 2090 лева, вместо за 2520 лева и искът за заплащане на командировъчни пари за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г. да се счита за предявен за сумата в размер на 11024.32 лева, вместо за 4968 евро.

Свидетелят Гр.Владимирова установява, че от 1991г. работи като отчетник във ответното дружество „Ф.

Фамилия Г.” А., както и във дружествата „Ф.Г.“ и „Ф. Г“ ООД, които имат счетоводства: к-с „Бензиностанция“; че отчетите се изготвят след като шофьора донесе всички разходни отчетни документи – пътни такси, аутобани, пътен лист, ленти за движението на автомобила и др., и въз основа на тях се прави опис за разходите; кои суми се признават и кои не, изчисляват се командировките; че командировките за работа в Европа, Германия, е била по 50 евро на ден; че заплащането на командировката се изчислява съгласно заповед както следва: за курс от България до Германия и обратно – по 10 евроцента на километър плюс 10 евро за товаро – разтоварна дейност към командировката. Свидетелства, че отчетите с № 11848/12.06.2016г. /лист 64 от делото/, № 11900/07.09.2015г. /лист 80 от делото/ и отчет № 11999/15.02.2016г. не са съставени от нея, тъй като не разпознава своя почерк, но че в дружеството са работили две отчетнички.