Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.08.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
1807/2018
Подписан
09.08.2019
В сила
12.06.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.162, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 331 град Горна Оряховица, 09.08.2019 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………….........., след като разгледа докладваното от съдията Станчев гражданско дело № 1807 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД ИЩЕЦЪТ „П.К.Б.” ЕООД твърди, че на 28.07.2017 г. сключил с ответницата И.И.Д. договор за потребителски кредит № ***, по силата на който предоставил на ответницата кредит в размер на 1300 лв. за срок от 24 месеца с уговорени годишен процент на разходите от 49,90 % и годишен лихвен процент 41,17 % срещу задължение на ответницата да върне главницата и лихвата по кредита на 24 месечни вноски от по 80,37 лв. с падеж 15-то число на месеца съгласно погасителен план. Страните договорили пакет допълнителни услуги, срещу който ответницата следвало да заплати на ищеца сумата 1560,48 лв. на 24 месечни погасителни вноски от по 65,02 лв. с падеж 15-то число на месеца. Ответницата не изпълнявала точно задълженията си за плащане на погасителните вноски, като изпаднала в просрочие. На уговорено между страните основание, считано от 07.11.2017 г. договорът бил прекратен и била обявена предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца по договора, в т.ч. вземанията за главницата и лихвата на кредита и вземането за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. На 09.11.2017 г. ищецът изпратил на ответницата уведомително писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията. Предвид изложеното, ищецът поддържа, че ответницата му дължи общо сумата 3489,36 лв., представляваща неизплатени задължения по договора, в т.ч. 1300 лв. главница, 628,88 лв. договорна лихва и 1560,48 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Ищецът посочва, че подал заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Издадената по ч.гр.д. № 871/2018 г. по описа на РС-Горна Оряховица заповед за изпълнение била връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът изпратил на ищеца уведомление по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 3489,36 лв. представляваща непогасено задължение по процесния договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК) до окончателното изплащане на задължението.

В законния срок адв. Ц.Д. *** – назначена за особен представител на ответницата И.И.Д., е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца, произтичащи от договора, тъй като нямало доказателства уведомителното писмо от 09.11.2017 г. за обявяване на предсрочната изискуемост да е изпратено и връчено на ответницата. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с императивните разпоредби на чл.5, ал.1 и 2 и чл.11, ал.1, т.10 от приложимия за случая ЗПК.

Поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на 41,17 % е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като лихвата надвишава трикратния размер на действащата през срока на договора законна лихва. Поддържа, че клаузата в т.6 от договора относно уговореното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги на стойност 1560,48 лв. е нищожна поради противоречие с чл.10а, ал.4 от ЗПК. Посочената клауза била недействителна и като неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Поддържа, че са недействителни като неравноправни по смисъла на чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП и клаузите на т.15, т.15.1, т.15.2, т.15.3, т.15.4 и т.15.5 от общите условия към договора. С оглед изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан за сумите над главницата.

В молба от 09.07.2019 г. ищецът излага следните реплики против възраженията на особения представител на ответницата:

Уговореният годишен лихвен процент от 41,17 % не противоречал на добрите нрави с оглед принципа на свобода на договарянето провъзгласен в чл.9 от ЗЗД. Не били недействителни клаузите за уговорено възнаграждение за пакет допълнителни услуги.

Предоставянето на такива било изрично уредено в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Поддържа, че настъпилата изискуемост на вземанията му по договора била надлежно обявена на ответницата чрез връчване на приложените към исковата молба книжа на особения представител. Оспорва възражението, че договорът е недействителен поради противоречие с изискванията на чл.11 и чл.5 от ЗПК.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2017 г. между ищеца „П.К.Б.” ЕООД и ответницата И.И.Д. бил сключен договор за потребителски кредит „П.“ № ***, по силата на който ищецът предоставил на ответницата кредит в размер на 1300 лв. за срок от 24 месеца с уговорени годишен процент на разходите от 49,90 % и годишен лихвен процент 41,17 % срещу задължение на ответницата да върне главницата и лихвата по кредита на 24 месечни вноски от по 80,37 лв. с падеж 15-то число на месеца съгласно погасителен план. Страните договорили пакет допълнителни услуги, срещу който ответницата следвало да заплати на ищеца възнаграждение от 1560,48 лв. на 24 месечни погасителни вноски от по 65,02 лв. с падеж 15-то число на месеца.

Съгласно дадените от ответницата указания (искането на л.27) в деня на сключване на договора ищецът превел главницата на кредита от 1300 лв. по сметки на кредитори на ответницата за погасяване на нейни предходни задължения (преводните нареждания на л.25 и 26).

Ответницата не изпълнявала точно задълженията си за плащане на погасителните вноски, като изпаднала в просрочие. На 09.11.2017 г. ищецът изпратил на ответницата уведомително писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията. По делото не са представени доказателства така изпратеното писмо да е достигнало до ответницата.

На 09.05.2018 г. ищецът подал заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Издадената по ч.гр.д. № 871/2018 г. по описа на РС-Горна Оряховица заповед за изпълнение била връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът изпратил на ищеца уведомление по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Уведомлението било връчено на ищеца на 09.08.2018 г. На 10.09.2019 г. (понеделник) ищецът изпратил по пощата исковата молба, с която предявил установителния иск за вземанията си.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на особения представител на ответницата на 01.04.2019 г.

Така изложената фактическа обстановка съдът установи от приетите писмени доказателства и от заключението на съдебноикономическата експертиза.

При така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

По силата на сключения на 28.07.2017 г. договор за потребителски кредит между ищеца „П.К.Б.” ЕООД и ответницата И.И.Д. е възникнало валидно заемно правоотношение, по силата на което дружеството предоставило на ответницата уговорената сума на кредита, а ответницата следвало да върне на дружеството главницата на кредита ведно с уговорените лихви на посочените в погасителния план към договора вноски.

От приетия като писмено доказателство стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, подписан от страните, се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по чл.5, ал.1 и 2 от ЗПК, поради което е неоснователно възражението на особения представител на ответницата за нищожност на целия договор поради противоречие с тази разпоредба на закона.

Неоснователно е и възражението за нищожност на целия договор поради противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Доводите, с които е обосновано това възражение, не държат сметка за обстоятелството, че предписаното от цитираната законна разпоредба задължително съдържание на договора е включено в приетите писмено от ответницата Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит (л.13 – 22 от делото).

Ищецът превел главницата на кредита по посочените от ответницата сметки. Ответницата не изпълнила задължението си за връщане на кредита, като не платила нито една от уговорените погасителни вноски. Изпратеното от ищеца уведомително писмо за едностранно разваляне на договора чрез обявяване на целия непогасен размер на кредита за предсрочно изискуем било връчено на назначения особен представител на ответницата на 01.04.2019 г. Доказателства уведомителното писмо да е връчено на ответницата преди тази дата ищецът не представя. На основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът отчита извършеното след предявяване на иска връчване на уведомлението за разваляне на договора на особения представител и приема, че целият размер на вземането на ищеца за главницата по договора от 1300 лв. е изискуем, считано от 01.04.2019 г. Това налага установителният иск относно главницата да бъде уважен в пълен размер.

Установителният иск за уговорената договорна лихва в размер на 628,88 лв. (представляващи разликата между посочените в исковата молба общо задължение по кредита от 1928,88 лв. и главница от 1300 лв.) е частично основателен по следните съображения:

На първо място, поради предприетото от ищеца разваляне на договора, породило действие на 01.04.2019 г., ответницата дължи само договорната лихва, включена в погасителните вноски с настъпили падежи преди датата на развалянето. След тази дата договорът не е в сила, поради което ответницата не дължи на ищеца договорна лихва.

На второ място, основателно е възражението на особения представител на ответницата за частична нищожност на клаузата от договора за договорна лихва в размер на 41,17 %. Законът не признава валидността на уговорки за договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Такава уговорка в частта за лихва над трикратния размер на законната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави (Така решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.

№ 1106/2003 г. на ВКС, II г.о.). Поради това следва да се приеме, че уговорката за договорна лихва е нищожна в частта за горницата над 30,00 % до уговорените 41,17 %. Ето защо дължимата договорна лихва следва да бъде изчислена при прилагане на лихвен процент от 30,00 %.

Видно от погасителния план към договора, към датата на разваляне на договора 01.04.2019 г. са настъпили падежите на вноските, означени в погасителния план с поредни номера от 1 до 19 вкл., в които е включена договорна лихва в общ размер от 590,52 лв., изчислена при уговорения лихвен процент от 41,17 %. След отчитане на частичната нищожност на клаузата за договорна лихва и чрез прилагане на простото тройно правило (30,00 % / 41,17 % х 590,52 лв.) съдът на основание чл.162, предл.1 от ГПК определя размера на дължимата от ответницата договорна лихва за времето от датата на сключване на договора 28.07.2017 г. до датата на неговото разваляне 01.04.2019 г. на 430,30 лв.

Ето защо съдът следва да уважи установителния иск за договорна лихва до размер от 430,30 лв. и да отхвърли иска за горницата над този размер до пълния предявен размер от 628,88 лв.

Изцяло неоснователен е искът за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1560,48 лв. И петте уговорени в споразумението на л.11 от делото допълнителни услуги се отнасят до действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Поради това уговорките между страните за заплащане на възнаграждение за тези услуги са нищожни като противоречащи на изричната забрана, прогласена в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Освен на това основание искът за възнаграждение за пакет допълнителни услуги е неоснователен и поради недоказаност. Ищецът не представя доказателства да е изпълнил задължението си да предостави на ответницата уговорения пакет допълнителни услуги.