Определение № 951 от 09.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 951 гр. София, 09.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601224 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. И. С. от САК, служебен защитник на осъдения А. С. срещу определение от 07.02.2025 г., постановено по н.ч.д. № 7449/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание по н.о.х.д. № 57/2023 г. по описа на ОС Видин.

В жалбата, постъпила в Апелативен съд – София 07.10.2025 г. се развиват доводи за неправилност на атакуваното определение и се сочи, че осъденият отрича да е бил съпричастен към дисциплинарно нарушение, на което обстоятелство се е позовал първоинстанционният съд в мотивите си.

Твърди се, че А. С. участва активно в трудова дейност, семейно ангажиран е, има желание да се върне в родината си и е постигната главната цел за неговото поправяне и социално превъзпитание. Иска се отмяна на определението на СГС.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 440, вр. чл. 345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение от 07.02.2025 г., постановено по н.ч.д. № 7449/2024 г. по описа на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата на осъдения А. С. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание по н. о. х. д. № 57/2023 г. по описа на ОС Видин /в определението на СГС е допусната техническа грешка, като вместо № 57/2023 г. неправилно е 1 изписано № 57/2022 г./.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно е било прието от първоинстанционния съд наличието на обективната предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното наказание

4 години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК. От представеното от ГДИН, Затвора – град София удостоверение се установява, че към 07.02.2025 г. /датата на постановения първоинстанционен акт/ А. С. е изтърпял общо 2 години 6 месеца и 12 дни, от които 5 месеца и 4 дни от работа, и остатъкът за изтърпяване е 1 година и 14 дни.

Що се отнася до изискването на закона осъденият да е дал доказателства за поправянето си, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка не е изпълнена все още, тъй като поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при лишения от свобода А. С. не е напълно постигнат. Видно от затворническото досие на същия, той се е адаптирал безпроблемно към условията на изолация и е трудово устроен. Същевременно, констатираните при направената първоначална оценка на риска ниски стойности на риска от рецидив – 19 точки, са завишени на 22 точки, с ясно изразени проблемни зони начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Констатирано е рисково и безразсъдно поведение, което показва завишена склонност за извършване на дисциплинарно нарушение; както и липса на адекватни умения за разпознаване на проблемите и съответно за намиране на адекватни решения.

Рискът от вреди е определен като среден на база извършеното правонарушение.

Не може да бъде споделено становището на защитника, че първоинстанционният съд при изграждане на изводите си се е позовал неоснователно на наличието на дисциплинарно наказание, каквото всъщност не е било налагано на осъдения. Напротив, в досието на лишения от свобода е налице Заповед № 200/10.11.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“, за извършено на 27.10.2023 г. нарушение на вътрешните правила в пенитенциарното заведение и конкретно на забраната за притежаване, ползване или държане у себе си на мобилен телефон /чл. 96, т. 3 и чл. 07, т. 1 и т. 3 от ЗИНЗС/. Тъй като осъденият е получил срещу подпис копие на заповедта, неоснователно е и твърдението на защитника, че ако е наложено дисциплинарно наказание, то осъденият не е бил запознат с него.

Именно работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и имат непосредствен контакт с осъденото лица в значителен период от време, като в случая отчитат, че макар и в ниски стойности оценката на риска от рецидив е завишена спрямо първоначално определената такава, дефицитите по проблемните зони не са преодолени, рискът от сериозни вреди към обществото е среден, а прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена докрай. С оглед на това настоящият 2 съдебен състав приема, че целите и задачите на индивидуалния план на присъдата не са изцяло изпълнени, поради което не са постигнати в цялост и целите на наказанието по чл. 36 от НК, заложените в плана на присъдата цели и задачи.

Посочените обстоятелства не могат да доведат до извод за наличие на поправяне на осъдения по смисъла на чл. 70 от НК, при което да е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен.

Предвид изложеното, като правилно и законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С тези съображения и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 8 състав от 07.02.2025 г., постановено по н. ч. д. № 7449/2024 г. по описа на СГС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3