Решение № 147 от 03.02.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Кюстендил, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20241520100090 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от К. И. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***, ул. *** ***, действащ чрез пълномощника си Eднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М., срещу „Кредито“ ЕООД, с ЕИК: 204554530, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 81, ет.3, ап.10, представлявано от Р. Н. Т., съдържаща искане да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за заем ОL00079898 е нищожен, като съдържащ неравноправни клаузи, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и под евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен така предявения главен иск, се иска прогласяването на нищожност на договора, на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК, заедно с искане, направено под евентуалност, да бъде признато за установено, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане, предвидена в договора, е нищожна при главно основание като неравноправна клауза, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, под евентуалност - нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК. Претендират се също така разноски, включително адвокатско възнаграждение.

1

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който са предявени насрещни искове, приети от съда с Разпореждане № 2429/20.05.2024 г. по описа на КРС, за съвместно разглеждане с първоначалните, с които се иска съдът да осъди К. И. М. да заплати на „Кредито“ ЕООД дължими суми по Договор за потребителски кредит № OL00079898 от 30.05.2023 г. в размер на общо 576, 06 лева, както следва: 500,00 лева – главница; 16,71 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.05.2023 г. до 29.06.2023 г.; 59,35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период от 30.06.2023г. до 13.05.2024г.; законна лихва за забава върху главницата от 14.05.2024г. /дата на предявяване на насрещните искове/ до окончателното й изплащане, като в условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1 във вр.с чл.34 и по чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответника - К. И. М. да заплати на "Кредито" ЕООД, сумата от 500,00 лева получена по недействителен договор за кредит, както и сумата от 3,77 лева – недължимо платена такса за превод, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на насрещните искове до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски за всеки от исковете поотделно.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника по насрещния иск е подаден писмен отговор.

В първоначалната искова молба с вх. № 463/12.01.2024 г. и уточнителните такива към нея, се твърди, че на 30.05.2023 г. между страните по делото бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ОL00079898, като страните се били договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева, при срок на договора - 30 дни, а размерът на погасителната вноска – 1 лев и договорна лихва в размер на 40,10% (16,71 лв.). Била договорена и такса бързо разглеждане в размер на 119,55 лева, дължима от ищеца, като съгласно предоставен на кредитополучателя погасителен план, размерът на общото задължение бил 636,26 лв, при погасителна вноска, без таксата за бързо разглеждане, в размер на 516,71 лева.

Твърди се, че ищецът имал качеството „потребител“ по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП и към процесния договор намирали приложение нормите на ЗПК. Счита се, че клаузата, с която било уговорено заплащане на такса в размер на 110 лева, била нищожна поради противоречие с добрите нрави 2 чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. чл.22, както и чл.143, ал.1 от ЗЗП, за което са изложени подробни съображения и се заявява, че посочената такса не касаела допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а се отнасяла до действия по усвояването и управлението на кредита, които били част от дейността на кредтиора по предоставянето на кредита, поради което таксата за експресно разглеждане не попадала в изброените по чл.10, ал.1 от ЗПК, услуги.

Поради изложеното, за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на иск с правно основание по чл.26 от ЗЗД за обявяване на клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна, както и иск с правно основание по чл.55, ал.1 за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание.

С оглед изложеното се иска да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за заем ОL00079898 е нищожен, като съдържащ неравноправни клаузи, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и под евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен така предявения главен иск, се иска прогласяването на нищожност на договора, на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК, заедно с искане, направено под евентуалност, да бъде признато за установено, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане, предвидена в договора, е нищожна при главно основание като неравноправна клауза, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, под евентуалност - нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК. Претендират се също така разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК , ответникът заявява, че не оспорва факта, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ОL00079898 от 30.05.2023 г. По силата на този договор, на ищеца бил предоставен потребителски кредит в размер на 500 лв., който бил усовен.

Договорените от страните условия за ползване на кредита, отпуснат за срок от 30 дни били: при лихвен процент по кредита: 40,10% или 16, 71 лв., годишен процент по разходите: 49,18 % и лихва - 16,71 лв., както и задължение за заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 119,55 лв. Твърди се, че 3 ищецът не бил върнал никаква част от сумата на дружеството, поради което същата се претендира с предявяване на насрещен иск в срока на отговора и по реда на чл.211 от ГПК.

Оспорват се твърденията в исковата молба за нищожност на целия договор като бланкетни и недоказани. В тази връзка в отговора се излагат подробни съображения и се заявява, че съдът не дължал произнасяне при отсъствие на каквито и да е било доводи за нищожност. Сочи се, че били изложени съображения за нищожност на „такса експресно разглеждане“, посочена в т. 4 от общите параметри, във вр. с чл. 12 от сключения ИДПК OL00079898 от 30.05.2023 г., която се претендира с евентуален иск от ответника.

Заявява се, че в случая лихвеният процент по кредита бил фиксиран, възлизал на 40,10% и не нарушавал принципите на равнопоставеност, нито накърнявал добрите нрави и бил определен в съответствие с императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК, т.е. твърденията за нееквивалентност на престациите при ГПР от 49,18%, част от който е и годишният лихвен процент от 40,10%, като и двата не превишавали законовия размер, се считат за неоснователни. Твърди се недобросъвестност на ищеца, тъй като същият бил канен многократно писмено и по телефона да заплати задължението си, но не го е направил.

Не се оспорва евентуално предявения иск за прогласяване нищожността на договорна клауза. Сочи се, че от ответното дружество не са дали повод за завеждане на този иск, респ. на ответната страна не следва да бъдат възлагани в тежест разноски в хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.

Претендират се разноски в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК.

Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца като се твърди, че последният не е „материално затруднено лице“.

Твърди се, че са налице предпоставките на чл.211 от ГПК за съвместно разглеждане на първоначалния и насрещния иск.

Заявява се, че по процесния договор за потребителски кредит от разстояние № ОL00079898 от 30.05.2023 г. на К. М. била предоставена в заем сумата от 500 лева, която била усвоена на същата дата, като страните били уговорили възнаградителна лихва за ползване на кредита,отпуснат за срок от 4

30 дена с 1 погасителна вноска, при лихвен процент по кредита: 40,10% годишен процент по разходите: 49,18% и обща стойност на плащанията 636,26 лева, както и такса за експресно разглеждане - 119,55 лева. Сумата била преведена от „Кредито“ ЕООД на ответника по насрещния иск съгласно Разписка за извършено плащане № 2000000355329025 от 30.05.2023 г., 12,58 ч. на платежна система Easy Pay, като съгласно имейл от 30 май 2023 - 13:42 получен на aдpec: [email protected], сумата от 500 лв. била изплатена на същата дата в 13:42 ч. ответника М. с основание за плащането: „по Договор *** от 30.05.2023 г.“.

Заявява се, че според чл.27, ал.1 от сключения между страните договор, падежът настъпвал в съответствие с уговореното в Приложение №1 – „Погасителен план“ към чл.10.2. от договора, а именно, че датата на падежа била 29.06.2023 г. при една погасителна вноска, като страните не били уговаряли разсрочване на задължението или удължаване на срока за изпълнение.

Твърди се, че К. М. не е извършвал никакви плащания по договора.

Върху главницата била начислена законна лихва от датата на падежа до окончателното й изплащане в съответствие с чл.34 от договора.

Изрично се отбелязва, че "такса предсрочно погасяване" не участвала в разчета по кредита, доколкото не се претендира същата от ответника по реда на настоящия насрещен иск.

Въз основа на изложеното се иска от съда д а осъди К. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, ул. ***, № ***, да заплати на „Кредито“ ЕООД дължимите суми по сключен между страните ИДПК № OL00079898 от 30.05.2023, както следва: общо 576,06 лв., в т.ч. 500 лв. главница, 16,71 лв. - възнаградителна лихва по договора за периода от 30.05.2023 г. до 29.06.2023 г., както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 500 лв. за период: 30.06.2023 г. до 13.05.2024 г. в размер на 59,35 лв., както и законна лихва за забава върху главницата от 14.05.2024 г. /датата на предявяване на насрещния иск/ до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност, ако съдът счете за недействителен целия или части от процесния договор, да осъди К. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, ул. ***, № *** да плати на „Кредито“ ЕООД, гр. София сумата от 500,00 лв. - получена от него по 5 недействителен договор за кредит, на осн. чл. 55, ал.1 предл. 3-то или чл. 59 от ЗЗД, сумата от 3,77 лв. недължимо платена такса за превод съгласно Разписка за извършено плащане № 2000000355329025 от 30.05.2023 г., 12,58 ч. през платежна система Easy Pay в полза на К. М., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на насрещния иск, до датата на окончателното й изплащане. Иска се и съдът да присъди в полза на ищеца по насрещния иск разноските в настоящото производство за всеки от исковете, поотделно.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника по насрещния иск е подаден писмен отговор, в който се заявява, че искът е допустим, но неоснователен.

Направено е възражение за нищожност на целия договор за паричен заем.

Твърди се, че макар формално договорът за паричен заем да покривал изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондирали на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката се сочи като особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят уреждал като порок от толкова висока степен, че изключвал валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. Оспорва се размера на дължимата от ответника сума за остатък от чиста главница. Иска се насрещният иск да бъде частично отхвърлен като неоснователен и недоказан. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултско възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Претендира се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по насрещния иск по реда на чл.38 от ЗАдв.

Разпечатката съдържа 31 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f30c9ff9-81c2-43cb-8211-1f5efe166016