Решение № 1362 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20261100501746 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК

Образувано е по жалба на Д. А. С., чрез пълномощника адв. Д.Д. – взискател по изп. дело №20238510401230 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, срещу постановление от 04.11.2025г., с което ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК.

Поддържа, че не е била уведомена за производството по в.ч.гр.д. №191/2023г. по описа на ОС – Видин и не е могла да подаде отговор на частната жалба.

Счита, че производството по частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е идентично по предмет с иска по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Поради това поддържа, че производството по в.ч.гр.д.

№191/2023г. по описа на ОС – Видин следвало да бъде прекратено на основание чл.126 от ГПК.

Длъжникът и ответник по жалбата – „Алма АТА“ ЕООД, представлявано от управителя С.С., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, с които оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

1

Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело №20238510401230 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, намира следното :

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

От представения препис от изп.дело №20238510401230 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на Д. Р. С. за събиране на парични вземания по изпълнителен лист от 31.03.2023г., издаден по ч.гр.д. №508/2023г. по описа на РС – Видин.

С определение №341/15.06.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №191/2023г. по описа на ОС – Видин е отменено разпореждане №298 от 29.03.2023г. по ч.гр.д. №508/2023г. по описа на РС – Видин, с което е постановено незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на Д. А. С. на основание чл.418, ал.1 от ГПК.

С обжалваното постановление от 04.11.2025г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК.

Налице е константна практика на ВКС, че последица от уважаването на частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпьлнителен лист, е не само отмяна на разпореждането в тази част, но и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга самата заповед за изпълнение, но тя ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно процеден исков процес по положителния установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Следователно, с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение е отпаднала възможността за заявителя без да има постановено в негова полза решение по чл. 422, ал. 1 от ГПК да получи принудително изпълнение на вземането си по заповедта. В процесния случай с оглед отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по заповедта, взискателят няма изпълнителен титул. Налице е хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК, а 2 именно с влязъл в сила съдебен акт е отменен акта, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. Изпълнителният лист по заповедта по чл. 417 от ГПК се издава въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение, което в случая е отменено.

Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство, защото именно въз основа на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, което е отменено, е бил издаден изпълнителният лист. В този случай заповедта за изпълнение не подлежи на незабавно изпълнение и не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал. 1 ГПК. След като в процесния случай е отменено разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, отпада възможността кредиторът да осъществи незабавно принудително изпълнение на вземането по заповедта. Налице е хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, защото е отменен актът, с който е допуснато незабавно изпълнение.

Неоснователни са поддържаните с жалбата доводи, че производството по частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е идентично по предмет с иска по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Възможността за обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, е регламентирана в чл.419 от ГПК, като изрично е предвидено, че частната жалба се подава едновременно с възражението срещу заповедта.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ЧЖ- IV-А състав РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. А. С., чрез пълномощника адв. Д.Д. – взискател по изп. дело №20238510401230 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, срещу постановление от 04.11.2025г., с което ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4