Решение № 470 от 25.05.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Стара Загора, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20225530103873 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.40 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата Р. Д. К. била самотна възрастна жена със силно влошено здравословно състояние. Единственият жилищен имот, който била придобила по време на своя живот и в който живеела към настоящия момент бил следния:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – АПАРТАМЕНТ *** , разположен на *** етаж от жилищна сграда, находяща се в **********************, със застроена площ на апартамента от 39.71 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня с тоалетна и балкон, който самостоятелен обект бил с идентификатор **************, с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

****************, *****************, ****************:, под обекта:

***************** и над обекта: *****************, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ ***, при граници и съседи: северозапад – двор, североизток – мазе на апартамент ***, югоизток – коридор и югозапад – мазе на ********, заедно с 1.027% идеални части от общите части на многофамилна жилищна сграда с идентификатор **************, както и заедно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху 1 мястото, където била построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор **************.

Поради напредналата си възраст и влошено здравословно състояние, ищцата нямала обективна възможност да се обслужва сама. Ето защо до м.април 2021г. тя била имала личен асистент, назначен от Община – Стара Загора. В този период здравето на ищцата рязко се било влошило, като хемоглобинът й бил на критично ниски стойности. Била напусната от личния си асистент. Попаднала в безизходица и без близки хора около себе си, ищцата се обадила на своя приятелка, която била идвала периодично да я посещава. Тази нейна приятелка й била казала, че познава една жена, която можела да дойде да се грижи за нея. Вечерта при нея дошла ответницата А.

Б., която й казала, че била много религиозна и можела да се грижи за нея.

На следващия ден, ищцата била посетена от своя личен лекар ********. Той се запознал с назначените от него и направени изследвания, като категорично бил препоръчал влизането й в болница, защото изследванията били с много лоши показатели и според неговите думи, тя „можело да не доживее до утре“. Повикана била по спешност линейка, с която била закарана до УМБАЛ „Проф. д – р Стоян Киркович“, където била приета в Хематологично отделение. Веднага й била прелята една банка кръв, като на сутринта лекарите й казали, че близките й трябвало да намерят още три банки кръв. Ответницата изразила готовност да осигури кръводарители, като по нейно искане ищцата й била дала сумата 1000 лв., която съхранявала в дома си. С тези средства ответницата закупила въпросните три банки кръв, които предала в отделението на болницата. В резултат на извършеното кръвопреливане хемоглобинът й се бил повишил от 28 на 84. Установено било, че причина за ниското ниво на хемоглобина й била бъбречна недостатъчност от първа степен. Това наложило ищцата да постъпи в Нефрологично отделение, където се разболяла от Ковид – 19. Била преместена в Ковид – отделение, където общото й здравословно състояние рязко се влошило. Била изписана в много тежко състояние, като в къщи изкарала 14 дневна карантина. След това отново постъпила в Нефрологично отделение, като към момента на изписването й, хемоглобинът й бил отново много нисък – 67.

В този момент и по инициатива на ответницата, в дома на ищцата бил 2 дошъл нотариус Д. Н.. Същият бил донесъл предварително съставено пълномощно, което било дадено на ищцата да подпише с обяснението, че било необходимо, за да може ответницата да я представлява пред социалните служби към Община – Стара Загора, за да можело да й бъде назначен нов личен асистент. Намираща се в изключително тежко здравословно състояние, ищцата нямала обективна възможност нито да прочете пълномощното, нито да разбере по какъвто и да било начин, обема на извършеното упълномощаване. Никога обаче не било ставало въпрос и от нейна страна, не било имало намерение и желание, за извършване на разпоредителна сделка с единственото й жилище. Макар и никога да не била притежавала оригинал или препис от това пълномощно, логично било да се предположи, че такава клауза явно се съдържала в подписаното от нея пълномощно, ********* /за удостоверяване на подпис и рег. *******, *********, том *** /за удостоверяване на съдържание/, заверено на ******г. от нотариус Д. Н..

Именно това пълномощно било посочено в сключения договор за покупко – продажба на недвижим имот от ***********г., обективиран в нот. акт № ***, т.***, рег. № *****, *********** по описа на нотариус Д. Н., приложен към исковата молба.

Видно от съдържанието на нотариалния акт, като продавач по договора ищцата била представлявана от ответницата А. Б., която била „продала” гореописаното жилище на себе си за сумата 9000 лв. В акта било посочено още, че продавачът си запазвал правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на апартамента. Видно от съдържанието на нотариалния акт, данъчната оценка на имота била 19 992.60 лв. Оттук следвало, че тази разпоредителна сделка била сключена във вреда на Р. К., чл.

40 ЗЗД. Очевидно било, че единственото притежавано жилище от ищцата било „продадено“ на символична цена, която била в пъти по – малка от действителната й пазарна стойност. Показателно било, че дори данъчната оценка на имота била повече от два пъти по – висока от договорената продажна цена. Изводът за нееквивалентност на насрещните престации по договора не можело да бъде променен от запазеното право на безвъзмездно ползване и обитаване на апартамента в полза на ищцата, предвид нейната напреднала възраст и влошеното й здравословно състояние.

От друга страна, изложените факти обосноват извод и за преднамерени и съзнателни действия от страна на ответницата да увреди ищцата чрез 3 гореописаната сделка. Наистина в разпоредбата на чл. 40 ЗЗД било посочено, че следвало да бъдело налице споразумение във вреда на представлявания между представителя и лицето, което той договарял. В този случай, какъвто бил и настоящия, не следвало да се установява споразумение, доколкото пълномощникът бил договарял сам със себе си. Без съмнение било налице превратно упражняване на представителна власт от ответницата, защото същата била съзнавала, че имотът се продавал при явно неизгодни условия за Р. К., много под пазарната си стойност, дори без да бъдела реализирана неговата данъчна оценка. Наличието на такова намерение към момента на сключване на договора се установявало от факта, че именно пълномощникът в качеството на купувач се облагодетелствал от разликата между стойността на продаденото имущество и уговорената за него цена. Изложеното обосновавало извода, че ответницата в качеството си на пълномощник никога не била имала и намерение да реализира пазарната стойност на имота, нито дори стойността му по данъчна оценка. Дори и да се приеме, че упълномощителната сделка била действителна, съзнателно и преднамерено бил пренебрегнат имуществения интерес на продавача за сметка на собствения интерес на представителя. В този смисъл следвало да бъде отчетено и изключително краткото време между извършеното упълномощаване и разпоредителната сделка, което само по себе си било показателно за намеренията на упълномощеното лице.

Намерението на ответницата да увреди ищцата като нейн пълномощник и да се обогати за нейна сметка, се установявало несъмнено и от обстоятелствата при които било съставено пълномощното, както и от факта, че ищцата никога не била получавала въпросните 9000 лв., посочени като продажна цена. Очевидно било, че „продажната цена” била посочена в този размер, единствено с оглед възможността да се избегнели императивните разпоредби на Закона за ограничаване на плащанията в брой, които не позволявали плащания в брой на суми над 10 000 лв. Ищцата не била уведомена от ответницата за извършената „продажба“, като била научила за нея много по – късно, след като била установила липсата на оригиналния си документ за собственост.

Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, договор за покупко – продажба на 4 недвижим имот от ********г., обективиран в нот. акт № ***, т .***, рег. № *****, ********* по описа на нотариус Д. Н., с който Р. Д. К., ЕГН **********, чрез пълномощника си представлявана от А. Й. Б., ЕГН ********** била продала на А. Й. Б., ЕГН ********** за сумата от 9000 лв., следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – АПАРТАМЕНТ ***, разположен на *** етаж от жилищна сграда, находяща се в ********************, със застроена площ на апартамента от 39.71 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня с тоалетна и балкон, който самостоятелен обект е с идентификатор ******************, с предназначение.жилище, апартамент на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

****************, ******************, *****************:, под обекта:

***************** и над обекта: *****************, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ ***, при граници и съседи: северозапад – двор, североизток – мазе на апартамент ***, югоизток – коридор и югозапад – мазе на ********, заедно с 1.027% идеални части от общите части на многофамилна жилищна сграда с идентификатор **************, както и заедно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото, където била построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор **************. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с който прави следните изявления и възражения:

Иск за недействителност по чл.40 ЗЗД можело да се позове единствено представляваният или негов универсален правоприемник. Видно от приложения Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. №*****, ************** ищцата била продала собствения си недвижим имот на ответника по делото, която е била и нейн пълномощник, на основание нотариално заверено пълномощно /със заверка на подпис и съдържание/ на нотариус Д. Н., рег. №181 на Нотариалната камара. Предвид това ищцата била активно легитимирана да предяви настоящия иск и същият бил допустим.

Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се 5 състоял от два елемента: обективен и субективен.

Обективния елемент – договорът, сключен чрез пълномощник /представител/ и насрещната страна /трето лице или самия представител при договаряне „сам със себе си“/ трябвало да е във вреда на представлявания, като увреждането можело да има различни проявни форми. Преценката за наличието на увреждането следвало да се извърши като се вземат предвид всички обстоятелства по делото и то към момента на сключването на договора.

Субективен елемент – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания, който елемент се свеждал до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания. В настоящия случай ответницата, в качеството си на пълномощник на ищцата била продала процесния имот сама на себе си, т.е. нямало как да се изследва дали било на лице споразумяване, а дали пълномощникът бил целял увреждане на имуществото на упълномощителя за сметка на свое лично облагодетелстване.

В своето обективирано съдържание пълномощното било частен документ, диспозитивно установяващ пределите на предоставената от упълномощителя представителна власт. Като доказателство за обстоятелства, относими към основанието на иска по чл. 40 ЗЗД, пълномощното подлежало на обсъждане заедно с останалите събрани по делото доказателства. За основанието на иска по чл. 40 ЗЗД от решаващо значение били не пределите на овластяването, очертани в съдържанието на пълномощното, а волеизявленията и действията на пълномощника в рамките на предоставената му власт, целта и знанието за увреждащия им характер по обективен и субективен критерии, изследвани като обективен и субективен елемент на състава по чл.40 ЗЗД. При сключена от пълномощник разпоредителна сделка обективният критерии бил свързан с имуществото на представлявания като съвкупност от права, задължения и правни очаквания, а субективният с целта и намеренията на договарящия, подчинени на изискването за добросъвестност.