Решение № 319 от 13.09.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Кюстендил, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500046 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Б. Н. К. с адрес: *****, подадена чрез пълномощника адв. С. Л., със съдебен адрес: *****, срещу решение № 800/ 15.11.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1537/2020 г. по описа на същия съд.

Постановеният от РС - Кюстендил съдебен акт се обжалва в частта, в която е уважена исковата претенция на С. Л. И. срещу Б. Н. К., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 500 лева до 2 000 лева, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 18.05.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 246.48 лева, представляваща сторени деловодни разноски.

Въззивникът приема обжалваното решение за необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Изтъква, че в сключеното в производството по НОХД № 352/2018 г. по описа на КнРС споразумение изпълнителното деяние на подсъдимия е ограничено до нанасянето само на един удар с „пестник“ в главата на И., без да са установени и нанесени други удари.

Позовава се на задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд, съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК. Излага, че още с отговора на исковата молба били оспорени изложените твърдения за нанесени други удари, както и приложения към исковата молба допълнителен лист за преглед на пациент 7417, като нечетлив и неразбираем. Сочи наличието на съществени различия между описаните в медицинското удостоверение № 1

45/2017 г. телесни увреждания при ищцата и описаните в цитирания допълнителен лист за преглед.

Приема за несъстоятелно кредитирането от съда на показанията на св. Н.К., доколкото последната не била пряк очевидец на случилото се. Възразява и срещу кредитирането на показанията на св. И.К. – дъщеря на ищцата, което според виждането на въззивника, било в разрез с разпоредбата на чл.172 ГПК. Акцентира се отново на непрякото възприемане на случилото се от свидетелката, приемайки, че показанията й са интерпретирани на казаното й от ищцата. Несъответстващо на обективното състояние на ищцата било изложеното от св. К., че майка й имала сътресение на мозъка и лекарите настоявали за приемането й за болнично лечение. Районният съд не коментирал съществуващите различия между показанията на св. К. и приетата по делото медицинска документация, необосновано приемайки последните за логични и безпротиворечиви.

Възразява се и срещу показанията на св. П., приемайки същите за недостоверни и целящи единствено да подкрепят обвинителната теза на ищцата. Същите били и в противоречие с медицинско свидетелство № 45/19.05.2017 г., в което било отразено, че при ищцата се установявала палпаторна болка без видими промени по кожата.

Сочените от ищцата постравматични последици, изразяващи се в замаяност, нарушение в координацията, главоболие, световъртеж, стрес, се приемат за абстрактни и недоказани в процеса. Същите били диаметрални с установените в процеса факти, а имено че 12 дни след инцидента ищцата е присъствала на Общо събрание на етажната собственост, както и спокойно и в добро състояние напускала своето жилище, което било установено от показанията на св. Е.М. и св. Е.Н..

Въззивникът счита, че необосновано съдът не е приел възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, излагайки подробни аргументи в тази насока.

Искането е за отмяна на решението на районния съд в обжалваните части и постановяване на решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен за разликата над 500 лева до присъдените 2 000 лева обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, както и редуциране на присъдените деловодни разноски с оглед отхвърлената част от исковата претенция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – С. Л. И., чрез процесуалният представител по пълномощие – адв. Р. М. от САК, депозира отговор по въззивната жалба.

Оспорва основателността на жалбата, приемайки изложените в нея оплаквания за несъстоятелни и неаргументирани, излагайки подробни аргументи в тази насока. Позовава се на приетите в процеса съдебно – медицински експертизи, установяващи наличието при ищцата на съчетана травма, обхващаща главата, гръдния кош и крайниците. Извършеното впоследствие изследване с ядрено-магнитен резонанс било провокирано от постравматичната симптоматика, която се проявила при ищцата, а именно замаяност, главоболие, което провокирало експерта да коментира и мозъчно сътресение.

2

Постравматичните увреждания при ищцата били налични и това не можело да се обори от показанията на доведените от ответника свидетели. Възразява се и срещу довода за наличие на съпричиняване от страна на ищцата. Изразява виждане, че присъдената сума за репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди в действителност е занижена размер.

По същество поддържа искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира разноски в производството.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл.45 ЗЗД.

С. Л. И. е предявила против Б. Н. К. искове да бъде осъден последния да й заплати сумата в размер на 6000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени болки и страдания в резултат на нанесен й от ответника на 18.05.2017 г. побой, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 391,70 лева, представляваща обезщетение за причинените й в резултат на деянието имуществени вреди - разходи за медицински изделия, провеждане на диагностично-консултативни процедури и закупуване на лекарства, ведно 3 със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2017 год. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 18.05.2017 г. при ищцата на гости била нейна съседка - Н.К., живуща в същия блок. Около 22:15 часа, докато ищцата била вътре със съседската си, ответникът Б. Н. К. позвънил на звънеца на жилището. И. отключила вратата и отваряйки я, ответникът издърпал насила вратата, влязъл в жилището и започнал да нанася удари с плесник в главата, гърба, гръдния кош и други части на тялото на ищцата. И. паднала на пода, при което ответникът продължил да я налага с юмруци по тялото и да я рита с крак. Побоят над ищцата продължил до момента, в който съседката Н.К., след като чула виковете й, не излязла да провери какво се случва.

За извършеното деяние било образувано НОХД № 352/2018 г., НО, II състав, по описа на Районен съд-Кюстендил, като със Споразумение, обективирано в Протокол от 11.09.2018 г., влязло незабавно в законна сила, ответникът Б. Н. К. е признат за виновен за посоченото по-горе престъпление и е осъден на лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три годни.

В резултат на извършеното деяние ищцата И. претърпяла физически болки и страдания от удара в главата, гърба и гърдите, изпитвала болки в двете очи, които след нанесения й удар, се подули и зачервили. За продължително време изпитвала замаяност и нарушена координация, дразнела я е по-силната и ярка светлина, усещала дразнене в областта на очите, като виждала трудно, поради получения силен оток. Често изпитвала силно главоболие, световъртеж и обща отпадналост, поради нанесените удари в главата.

Нараняванията в областта на гърдите значително затруднили физическата й активност, като за продължителен период от време изпитвала дискомфорт и силна болка в областта на травмите, страдала от затруднения при дишане, задух и бърза уморяемост при минимално натоварване. Поради затрудненото виждане и болките, които имала по цялото тяло, се нуждаела от чужда помощ при осъществяване на ежедневните битови дейности.

Освен физическите болки, след претърпелия инцидент, за И. настъпили и съществени изменения в психически и емоционален план, поради изживения силен стрес и уплах от случилото се. Неприкосновеността на собственото й жилище била нарушена в нейно присъствие, като и досега изпитвала силно напрежение и панически страх някой да не проникне в жилището й отново.

В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Акцентира, че в постигнатото по НОХД № 352/2018г., НО, II състав, по описа на Районен съд-Кюстендил, Споразумение, обективирано в Протокол от 11.09.2018 г., е отразено, че ответникът е нанесъл само едни удар с „пестник“ в главата на И.. Налице била и хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като ищцата провокирала К., скъсвайки некролог на негов роднина, което била и причината за нанесения удар.

След извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото, с първоинстанционното решение съдът е приел иска за обезщетяване на претърпени от 4 ищцата неимуществени вреди за основателен до размер от 2000 лева, като за разликата до претендираните 6 000 лева е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. За да достигне до този извод районният съд е приел, че приложеното по делото медицинско свидетелство от деня, следващ непосредствено датата на процесния случай, установява освен травми в областта на окото, още и образуван подкожен хематом в областта на гръден кош под лява плешка, засягане на лява китка, опашна кост, охлузвания по предновътрешна повърхност на двете предмишници. Позовал се е на приетото от експертите, които определят получената от И. травма с характеристиката на „съчетана“ такава, т.е. обхващата едновременно няколко анатомични области на тялото /в случая освен главата, още и гръдния кош и крайниците/. Приел е за кореспондиращи на посочените медицински документи и приетите по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите К. и П..

Досежно размер на претенцията съдът е взел предвид начина на извършване на деянието – чрез взломяване собственото на ищцата жилище, по което обстоятелство е отчел и наличието на акт със значението на влязла в сила присъда по см. на чл. 300 от ГПК; обстоятелството, че в жилището си същата живее със собствените си деца, в т.ч. приемно такова – лице с увреждане; областта на нараняванията, в т.ч. главата, както и определения от експерта по делото д-р Григоров характер на уврежданията като т. нар. „щастилви наранявания“, т.е. такива с потенциална опасност от настъпване на значително по-тежки последици. Отчел е също, че макар по делото да не е приета съдебно-психологична експертиза, която да установи интензитета на търпените страдания, разбирани като продължаваща болка, то с оглед характера на деянието, е налице комплекс от претърпени негативни емоции и изживявания, неминуемо присъщи на всеки човек като естествена реакция срещу подобно посегателство върху неприкосновеността на телесния интегритет в съчетание и с нарушаване неприкосновеността на жилището. Досежно иска за репариране на имуществени вреди приел същия за основателен за сумата от 20.00 лева – за преглед от специалист съдебен лекар, като за останалите претендирани разходи от 71,70 лева – за закупуване на лекарства и медицински изделия, както и 300,00 лева – за извършен ядрено магнитен резонанс, е отхвърлил иска като недоказан.