Решение № 4746 от 29.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4746 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330111939 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 против О. Т. Ч. с ЕГН ********** и адрес: Гр. П., ул.****, ет.*, ап.*, общ. П., обл.П с правно основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.

86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми, а именно: 2257,97 лева /две хиляди двеста петдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2022 г. – 31.10.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в Гр. П., ул.*** № *, вх. *, ап.*, с ИТН: ******, обезщетение за забава за периода 04.01.2023 г. – 08.05.2024 г. в размер на 193.33 лева /сто деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.05.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №8025/2024г., по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П..

Сочи се, че всеки клиент на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.

1

Посочва се, че ответникът в качеството на собственик на топлоснабдения имот, находящ се в Гр. П., ул.*** № *, вх. *, ап.* има качеството на клиент на топлинна енергия за този обект.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“ ЕООД е разпределил топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на обща стойност 2257, 97 лв., която същият не е заплатил. Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва, представляваща сбор от законната лихва, считано от падежа на всяка главница по фактура.

Посочва се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите актове за неговото прилагане и по – специално Наредба № **** от. ***** г. за топлоснабдяването. Тъй като имотът е в сграда етажна собственост, топлинната енергия се сочи, че се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ.

Ответникът не е изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу нея било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. В срока не е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, но заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК, поради което ищецът предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

Ответникът оспорва изцяло предявените от ищеца искове по основание и размер, като счита същите за неоснователни и моли да се отхвърлят.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като сочи, че е подала възражение срещу заповедта за изпълнения. Твърди, че през периода 01.11.2022 г. -31.10.2023 г. не е била клиент на ищцовото дружество за този апартамент. Твърди, че клиент в този периода е бил баща й – Т.Г.Х., който от закупуването му на ****** г. до смъртта си на ****** г. е ползвал имота. Посочва, че сменя партидата през октомври 2023 г. и от тогава партидата е на нейно име.

Счита, че неоснователно се иска заплащане на ползваните услуги от нея, доколкото същата не е единствен наследник на Т.Х.. Твърди се, че част от общо претендираната сума, а именно: сумата от 1937,46 лв.- се отнася за потребление на покойния Т.Х. и не следва ответникът да отговоря на претендираното основание.

Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от 2 топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е закупен от Т.Г.Х. преди процесния период, а именно: на ****** г. След смъртта на Т.Г.Х.-****** г., съгласно приетото по делото удостоверение за наследници, собственици на имота в качеството им на законни наследници са неговите дъщери О. Т. Ч. и Тина Т. Христозова, като всеки от тях наследява по ½ идеална част от правата и задълженията на наследодателя им Т.Г.Х..

От приетото по делото заявление за услуга – смяна на клиент за топлофициран обект от ****** г., ведно с Приложение № 2 – декларация за започване на продажба на топлинна енергия и удостоверение за наследници се установява, че ответникът е заявил смяна на титуляра няколко месеца след смъртта на Т.Г.Х..

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД на потребителите в гр. Пловдив. От приетите по делото публикации, се установява, че публично известните общи условия на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД за продажба на топлинна енергия в един местен и един централен ежедневник, в каквато насока са възраженията на особения представител на ответника.

Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че собственикът на топлофицирания имот е починал през исковия период, като ответникът в качеството си на наследник е придобил собствеността върху ½ идеална част от процесния имот, както и отговаря за ½ идеална част от задълженията на наследодателя си. Съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника, че същият не отговаря за задълженията си на наследодателя, тъй като претенцията се основава на 3 качеството му на клиент, а не на наследник на починал клиент и потребител на топлинна енергия. След смъртта на собственика на топлоснабдения имот за задълженията му отговарят неговите наследници, съгласно закона, като не необходимо изменение на основанието на претенцията.

Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.

Според чл. 150, ал. 2 от ЗЕ Общите условия влизат в сила в 30 - дневен срок според ЗЕ от 2003 г. след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ потребителите, които не са съгласни с публикуваните общи условия могат да възразят в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение от страна на ответника няма данни по делото.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото дружество справки за разпределена ТЕ от „Техем Сървисис“ ЕООД. Заключението е прието по делото, като е неоспорено от страните, компетентно изготвено, обективно и пълно.

От заключението се установява, че жилищният блок в Гр. П., ул.*** № *, вх. *, ап.* е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ).

Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, като в имота на ответника има 3 броя отоплителни тела тип радиатор, както следва: пом. „Кухня“ – алуминиев радиатор с мощност 2127,6 W; пом. „Дневна“ – оребрена лира с мощност 2662,2 W; пом. „Хол“ – чугунен радиатор с мощност 1355,75 W. Отразено е, че същите са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са снабдени с индивидуални разпределителни устройства /ИРУ/ за визуално отчитане на изразходваното количество ТЕ за отопление, но през процесния период не е осигуряван достъп за отчет на уредите в етажната собственост. Вещото лице посочва, че дружеството за топлинно счетоводство е изготвяло протоколи за неосигурен достъп за отчета на уредите в етажната собственост.

Установява се, че през имота преминава отоплително тяло тип щранг – лира, с мощност 587,52 W, което не е снабдено с ИРУ. В имота има монтирани 1 бр. водомерни устройства за 4 топла вода, за визуално отчитане изразходваното количество ТЕ за БГВ, но през процесния период не е осигуряван достъп за отчет, поради което начисленията на потребеното количество топла вода за БГВ е ставало на база 1 бр. лица по 140 л./денонощие През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на „Техем Сървисис“ ЕООД за разпределение по потребители. Разпределението на ТЕ за отопление в етажната собственост е извършвано всеки месец дистанционно от отчетените показания на ИРУ.

ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя от топлинния счетоводител, по формула към т. 6.1.1 на Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропоционално на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника отопляемият обем е 140 м3 . За целия процесен период за отчетено количество е в размер общо – 13,44339 MWh, в това число 0,72416 MWh за отдадената от сградната инсталация, 9,5042 MWh за отопление и 3,21503 MWh за БГВ . Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.