Решение № 22753 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22753 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110154048 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „...” ЕАД срещу Е. Б. Б., Г. И. Д. и В. Г. Д., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 20.02.2022 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15727/2021 г. по описа на СРС, 148 състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на същите на адреса на топлоснабдения имот: гр. ... за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед на което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Г. Д. и В. Г. Д., с който оспорват исковете по основание и размер. Навеждат възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молби и от ответницата Е. Б.. Навежда доводи, че ответницата няма качеството на потребител като сочи, че В. Д. е подала декларация за откриване на партида при ищеца. Твърди, че претенциите на ищеца, свързани с услугата за дялово разпределение на топлинна енергия са неоснователни. Оспорва методиката, по която ищецът е начислил цена на 1 услугата за дялово разпределение, като счита, че същата е произволно определена. На следващо място поддържа, че ищецът е начислявал при липса на правно основание служебно количество топлинна енергия – потребителят не е бил уведомен за неизправност или изтекла метрологична проверка на водомерите в имота. Незаконно е била начисляване ТЕ за отопление на имот и отдадена от сградната инсталация.

Оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на главните вземания. Релевира възражение за погасяване по давност за част от предявените вземания. Претендира сторените в производството разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „...” ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване при съобразяване на факта, че ответниците са погасили част от вземанията. Претендира разноски.

Ответниците, чрез упълномощения им процесуален представител адв. Коцин, поддържат депозираните отговори, изразява становище при постановяване на съдебния акт да се отчетат заплатените от ответниците суми, като заявява, че остатъкът е погасен по давност. Заявява, че разноските за ищеца следва да бъдат редуцирани.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на производството

От приобщеното ч.гр.д. № 15727/2021г. по описа на СРС, 148 състав, се установява, че по заявление от 18.03.2021г. ищецът е поискал издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу ответниците при разделна отговорност при квоти по ½ за Г. Д. и Е.

Б. при условията на солидарност и ½ за В. Г. Д. от следните вземания: сумата от 789,67 лв., представляваща вземане за неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: ж.к. ..., за който бил открит абонатен номер № ..., инсталация № ..., сумата от 111,29 лв., представляваща обезщетение за забава в периода 15.09.2018 г. до 05.03.2021 г., сумата от 26,11 лв. – цена за дялово разпределение за периода 02.2018 г. до 04.2020 г., сумата от 4,85 лв., представляваща обезщетение за забава в периода 31.07.2019г. до 05.03.2021 г. по отношение на цената за дялово разпределение. Въз основа на заявлението била издадена заповед от 20.02.2022г., с която съдът е разпоредил длъжниците да заплатят на кредитора претендираните суми. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжниците, поради което с разпореждане съдът е дал указания на ищеца „...“ ЕАД по чл.415, т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск. Ето защо настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

2

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № ..., т. V, рег.

№ ...., дело № ../2013 г. се установява, че собственик на процесния имот са ответниците при следните квоти – Е. Б. и Г. Д. ½ ид. част в режим на СИО и В. Д. – ½ ид. част.

По делото е представено заявление-декларация от 14.08.2013г., изходящо от В.

Д., с което отправя искане да бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия на „...“ ЕАД за процесния топлоснабден имот, като е декларирала, че отопление ще се ползва в целия имот, както и че досегашният потребител е бил Б.П. И.а, аб. № .... Към същото е приложена и декларация от другите съсобственици ответниците Е. Б. и Г. Д., за съгласие за откриване на партидата на името на В. Д..

Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представеното по делото заявление – декларация, се установява, че В. Д. е отправила изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. ..., за който бил открит абонатен номер № ..., което е прието от ищеца, видно от представените по делото фактури, съобщения към фактури, изравнителни сметки и документ за годишен отчет, издадени на името на ответницата В. Д.. Ето защо и единствено задължена за заплащане на начислените суми през исковия период е В. Г. Д., което обуславя неоснователност на претенциите за заплащане на топлинна енергия и стойност на извършена услуга дялово разпределение по отношение на ответниците Е. Б. и Г. Д..

С оглед на което, съдът приема, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационни отношения с ответниците Е. Б. и Г. Д. за доставка на топлинна енергия, с оглед на което не следва да се обсъждат останалите предпоставки (количество и стойност на доставена топлинна енергия), поради което искът по отношение на тези ответници следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Установява се ищецът да се намира в облигационни отношения с ответницата В. Д. по силата на сключен договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период. С оглед диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира от ответницата Д. ½ част от цялото вземане за доставена до имота топлинна енергия, то същата следва да отговаря само за половината от вземанията, начислени за топлоснабдения имот.

От изявленията на страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че в хода на настоящото производство е погасена в полза на ищеца сумата 3 от 1863,81 лв. Ищецът претендира от ответницата В. Д. вземанията, както следва: сумата от 789,67 лв., представляваща вземане за неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., сумата от 111,29 лв., представляваща обезщетение за забава в периода 15.09.2018 г. до 05.03.2021 г., сумата от 26,11 лв. – цена за дялово разпределение за периода 02.2018 г. до 04.2020 г., сумата от 4,85 лв., представляваща обезщетение за забава в периода 31.07.2019г. до 05.03.2021 г. по отношение на цената за дялово разпределение. Следователно с извършеното плащане е погасено изцяло задължението на ответницата В. Д. към „...“ ЕАД както за доставена топлинна енергия, така и за дялово разпределение и начисленото върху тях обезщетение за забава. Ето защо съдът намира за ненужно да обсъжда останалите доводи на ответницата Д. срещу основателността както на предявените главни искове, така и на акцесорните такива.

Предвид горното и на основание чл. 235 ГПК съдът приема, че вземанията на ищеца към ответницата В. Д. са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

В настоящото производство, с оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

Поради отхвърлянето на исковете срещу Е. Б. и Г. Д., ищецът няма право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците Е. Б. и Г. Д. имат право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, като претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. Коцин е представлявал и тримата ответници, то заплатеното възнаграждение, доколкото не е разграничено по ответници, съдът намира, че следва да се раздели по ½ или по 400 лв., тъй като исковете са предявени разделно за ½ от вземанията срещу В. Б. и за ½ срещу Е. Б. и Г. Д. при условията на солидарност. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответниците Б. и Д. сумата от 400 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. По делото не са ангажирани доказателства последните да са сторили разноски в заповедното производство, поради което такива не им се следват.

При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на исковете срещу В. Д., поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи бездействие на ответницата Д. въпреки изпадането й в забава, довело до пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските.