Определение № 912 от 08.12.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. Ловеч, 08.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

И.ИЧКА КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500530 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 5194/ 07.11.2022 година (клеймо 04.11.2022 година) „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Ю. Ю., чрез юриск. И.

Николов Н., срещу Разпореждане № 2138/ 28.10.2022 г, постановено от Районен съд – Тетевен по ч.гр.д. № 784/ 2022 г., в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата над 303.30 лева до пълния претендиран размер от 635.06 лева, представляваща обезщетение за забава, като неправилно и незаконосъобразно.

Развива съображения относно това, че заповедното производство е особено и затова е уредено в отделна Глава на ГПК, че е строго формално и следва да отговаря на изчерпателно посочени изисквания в императивни норми. Неговата цел е да даде защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответни документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Посочва, че в тази връзка законодателят е предвидил гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да подаде възражение, а след това кредиторът да започне исков процес. Счита, че в обжалваното разпореждане съдът е излязъл извън правомощията си, като е преизчислил размера на претендираното обезщетение за забава. Изтъква, че този въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, чиято основна цел е да провери дали вземането е спорно. Позовава се на съдебна практика.

В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния 1 съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г. И. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Тетевен, ул.

„Кардан“ № 10, за вземане в размер на 1354.59 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 394078, сключен на 31.01.2020 година; 82.42 лева договорна лихва за периода от 14.02.2020 година до 10.07.2020 година; обезщетение за забава 635.06 лева за периода от 15.02.2020 година до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за паричен заем № 394078, сключен на 31.01.2020 година, между длъжника и „Сити кеш“ ООД, цедирано на 05.07.2021 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба и предсрочна изискуемост от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „АСВ“ ЕАД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/ 394078 от 13.07.2021 година. Посочва, че съгласно договора на длъжника е отпуснат паричен кредит в размер на 1 400 лева, която длъжникът е получил.. Съгласно договора длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва в размер на 144.93 лева. Общата сума, с която се е задължил да върне е в размер на 1 544.93 лева, платима на 23 анюитетни месечни погасително вноски, всяка от които в размер на 67.17 лева, като първата е дължима на 07.02.2020 година, а последната на 10.07.2020 година, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Въз основа на договора, при забава на плащанията е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислена върху просроченото задължение. В конкретния случай на посоченото основание е начислено обезщетение за забава в размер на 635.06 лева за периода 15.02.2020 година до датата на входиране на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 година до 14.07.2020 година не е начислявана лихва за забава.

Твърдят, че заемателят не е заплатил дължимия паричен заем, поради което претендират заплащане на сумата от 2072.07 лева, от които 1354.59 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 394078, сключен на 31.01.2020 година; 82.42 лева договорна лихва за периода от 14.02.2020 година до 2

10.07.2020 година; обезщетение за забава 635.06 лева за периода от 15.02.2020 година до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 41.44 лева д.т. и възнаграждение в размер на 50 лева.

Първоинстанционият съд с разпореждане № 2052/ 20.10.2022 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да посочи, дали длъжникът е получил съобщението за извършената цесия.

С молба от 28.10.2022 година (клеймо 27.10.2022 година) заявителят е посочил, че писмото е доставено, чрез Български пощи и получено от длъжника на 20.07.2020 година.

Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК с Разпореждане № 2138/ 28.10.2022 г, постановено от Районен съд – Тетевен по ч.гр.д. № 784/ 2022 г., в частта за сумата над 303.30 лева до пълния претендиран размер от 635.06 лева, като е приел, че обезщетението за забава е неправилно изчислено.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК , тъй като не са изложени подробно и изчерпателно остоятелствата, на които се основава искането.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за 3 уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”, така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от Договор за паричен заем № 394078, сключен на 31.01.2020 година, между длъжника и „Сити кеш“ ООД, цедирано на 05.07.2021 година от кредитора на заявителя. При действието на чл.

99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба и предсрочна изискуемост от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „АСВ“ ЕАД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/ 394078 от 13.07.2021 година, без да е посочено лично ли е от длъжника или по друг начин.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК. Неоснователно е възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде 4 възражение.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът, сключен с потребител, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива, с оглед нормата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК. В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника, а от представения договор не се установява активната легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Предвид изложеното и с оглед забраната за влошаване положението на въззивника, въззивният съд счита, че разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено, макар и при други мотиви, с оглед крайния изход.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2138/ 28.10.2022 г, постановено от Районен съд – Тетевен по ч.гр.д. № 784/ 2022 г., в обжалваната част, с която е отхвърлено подаденото от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, срещу Г. И. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Тетевен, ул. „Кардан“ № 10, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата 331.76 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.02.2020 година до датата на подаване на заявлението в съда 01.09.2022 година.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________